Акт от 27.09.2023, Районен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е № 524 гр. Видин, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видински районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВЛАДИМИР

КРУМОВ при секретаря Галина

Начева, като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 1901 по описа за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3 против С.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ответникът и „Вива кредит“ ООД са били в облигационни отношения по силата на Договор за паричен заем № 5437333 от 05.05.2018 г. Твърди се, че договорът е сключен при спазване разпоредбите на ЗПФУР. Съгласно сключения договор за заем заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500.00 лева под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. С подписването на договора ответникът удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума от 500.00 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор като заплати сума в размер на 823.86 лева, ведно с договорената лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лева /включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане/.

Сочи се, че „Вива кредит“ ООД като цедент е прехвърлило вземанията си към ответника на ищеца на 01.02.2019 г. като цесионер. Цедентът е уведомил ответника за извършеното прехвърляне. Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на дължими суми. Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1415/2019 г. по описа на Районен съд – Видин. Същата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

След дадени указания от съда, от ищеца е депозирана молба с вх. № 262614/22.03.2021 г. / лист 33 от делото/, с която се прави поправка на петитума на исковата молба.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 500.00 лева главница, 87.61 лева – договорна лихва за периода от 04.06.2018 г. до 30.01.2019 г., 236.25 лева – неустойка, 14.33 лева – лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 31.01.2019 г. /датата, следваща деня на последната погасителна вноска/ до 21.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Претендират се разноските по заповедното и по исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначеният по делото особен представител. Въведени са възражения:

-

Не е налице валидно прехвърляне на права и ищцовото дружество не е носител на вземането, нито е страна по спорното правоотношение. Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г. не е произвел действия, тъй като липсва валидно уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането. Рамковия договор от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.02.2019 г. не установява прехвърляне на процесното вземане по отношение на ответника.

-

Оспорено е възникването на облигационното отношение между първоначалния кредитор и ответната страна.

Липсва сключен договор за паричен заем между първоначалния кредитор и ответника. Договорът за паричен заем не е подписан от ответника нито физически, нито с електронно изявление. Тарифата към процесния договор не е подписана от първоначалните страни по договора.

-

Няма доказателства за усвояване на паричния заем от ответника.

-

Направено е възражение за нищожност на клаузите на чл. 4, ал.1 и чл. 4, ал. 2 от процесния договор за паричен заем на основание чл. 26 от ЗЗД като накърняващи добрите нрави. Същите клаузи са неравноправни по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Събрани са писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, приложено е ч.гр.д. № 1415/2019 г. по описа на Районен съд - Видин.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно сключен договор за паричен заем № 5437333 от

05.05.2018 г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и ответника като заемател е отпуснат на С.С.С. паричен заем в размер на 500.00 лева. Съгласно сключения договор и изготвения погасителен план, ответникът е следвало да погасява в срок, като съгласно условията на договора заплати 9 броя вноски, всяка в размер на 117.79 лева /главница 500.00 лева, договорна лихва 87.61 лева, 236.25 лева неустойка и 236.25 лева такса експресно разглеждане/ на обща стойност от 1060.11 лева с първа вноска на 04.06.2018 г. и последна вноска на 30.01.2019 г.

Годишният процент на разходите е фиксиран на 49.44 %.

Годишният лихвен процент по заема е фиксиран на 40.28 %.

С разписка за извършено плащане № 2000000151406986 от

05.05.2018 г. с наредител "Вива Кредит“ ООД и получател С.С.С. и описание:

„паричен превод към Easy Pay по договор за заем“ са преведени 500.00 лева.

На 15.07.2022 г. в Районен съд – Видин е получен отговор от Easy Pay с изх. № 2022071117004104 от 15.07.2022 г., с което е предоставено заверено копие на платежен документ – разписка № 07000733154478/05.05.2018 г., удостоверяваща изплащането на паричен превод на стойност от 500.00 лева, нареден от „Вива Кредит“ ООД в полза на лицето С.С.С..

На разписката за получател е положен подпис и саморъчно изписано име и фамилия от ответника С.С.. Подписът и почеркът на разписката не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че са положени от същия.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения

/цесия/ от 01.12.2016 г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, описани в Приложение № 1. По делото е представено Приложение № 1 от 01.02.2019 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента „Вива Кредит“ ООД против ответника, с посочен единен граждански номер. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и е прието по делото е, че ответникът не е направил нито едно от договорените погасителни плащания по сключения между страните договор за паричен заем, не е направено първо плащане на 04.06.2018 г., нито са платени следващите фиксирани в погасителния план вноски. От заключението е видно, че непогасената главница е в размер на 500.00 лева за периода от 04.06.2018 г. до 30.01.2019 г., непогасената договорна лихва е в размер на 87.61 лева за периода от 04.06.2018 г. до 30.01.2019 г., незаплатената неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора е в размер на 236.25 лева, неплатената такса по чл. 1, ал. 3 от договора е в размер на 236.25 лева, неплатените разходи за събиране на просрочени задължения са в размер на 175.00 лева, неплатените разходи по ангажиране дейността на служител са 70.00 лева и лихвата за забава е в размер на 14.33 лева за периода от 31.01.2019 г. до 21.05.2019 г.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице като компетентно и обективно и изготвено.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е посочило в заключението си, че от направената справка в информационната система за предоставяне на кредити на „Вива кредит“ ООД се установява, че е наличен профил на С.С.С. с ЕГН **********, с електронен адрес ********* и телефонен номер ******. След регистрацията в системата на „Вива кредит“ ООД на сайта последната е генерирала персонален идентификационен номер ID FEE08B04-38FC-471F-8212-A1684A35A2D7 на потребителя С.С.С., с код на договора 5437333. От създадения профил с горепосочения електронен адрес е получена онлайн заявка за кандидатстване за кредит по кредитен продукт ВИВАКРЕДИТ ПЛАН на 05.05.2018 г., като за целта са попълнени исканите лични данни. Договорът е сключен онлайн, съгласно условията на кредитора. Вещото лице подробно е описало действията, извършени от потребителя, свързани с кандидатстването за кредит. Посочило е, че договорът съществува в системата на „Вива кредит“ ООД в PDF формат под номер: 55103200432247333 – Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5437333 – 05.05.2018 г.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице като компетентно и обективно и изготвено.

С оглед горното, съдът намира от правна страна следното:

Неоснователно е възражението на ответника, че не бил уведомен за извършената цесия. Вземането е точно индивидуализирано в представения Приемо-предавателен протокол от 01.02.2019 г. към договора за цесия. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото.

В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.

Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване.

Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата „представител“, без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона чрез акт на съда. Осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия чрез назначеният му особен представител.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.

Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.