Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 19.02.2021, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 47/2021
Вид
Решение № 3
Подписан
19.02.2021
В сила
19.02.2021
Състав
Валентина Генжова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Габрово , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Валентина Генжова

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20214200500047 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.2 ГПК.

Обжалвано е насочването на принудително изпълнение по изп.д.№ 20207320400400 по описа на ЧСИ В. Цонева- опис, оценка и обявена публична продан върху имот, който длъжника счита за несеквестируем.

В жалбата се излага, че имотът бил единствено жилище на И. Б. Г. от гр.

Габрово, който го дарил на дъщеря си с нот. акт №46/2018г. на нотариус С. В., като си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване- апартамент с избено и таванско помещение и самостоятелен обект- гараж, находящи се в гр. Габрово. Това направил с ясното съзнание, че няма друго жилище и няма къде да живее. С решение на ОС- Габрово сделката- дарение била обявена за недействителна, като кредитора насочил изпълнението върху този имот. Не следвало да се приема, че след като дарил имота си, длъжника се отказал от него и не следвало да се прилага несеквестируемост. Като си запазил правото на ползване той доказал, че има нужда от имота. Дарението било безвъзмездно и Г. нямал намерение да увреди кредитора си. Към настоящият 1 момент длъжника бил безработен и нямал възможност да си закупи или наеме друго жилище, за да живее в него.

В допълнение към жалбата от 30.12.2020г. И. Г. е посочил, че е направил множество ремонти, на стойност 4 750 лева, с които увеличил стойността на имота, но същевременно твърди, че няма средства да погаси задълженията си към кредитора.

Изложил е възражения, че поради епидемичната обстановка в страната не следвало имота да се изнася на публична продан, както и възражения касаещи приключило съдебно исково производство, въз основа на което е осъден и е издаден изпълнителният лист за задължението.

Претендирано е действията на съдебният изпълнител да бъдат отменени и да се спре изпълнението срещу имота.

Другата страна по изпълнителното дело е подала писмено становище, в което излага съображения, че жалбата е неоснователна.

Съдебният изпълнител е приложил обяснения за действията си, съобразно разпоредбата на чл. 436 ал.3 ГПК.

Видно от приложеното копие от изпълнителното производство по дело №20207320400400 по описа на ЧСИ В. Цонева- рег. №732 на КЧСИ, с район на действие- ОС- Габрово, същото е образувано на 29.10.2020г. по молба на "Ем Джи 05" ЕООД- Пловдив, против И. Б. Г. от гр. Габрово и Е. Г., въз основа на изпълнителен лист №260025/ 14.10.2020г., за дължима от последните сума, като изпълнението е насочено върху недвижим имот, описан на 09.12.2020г. /л.78/, оценен от вещо лице - заключение от 22.12.2020г. /л.96/ и обявен на публична продан с протокол на съдебният изпълнител от 25.01.2021г. /л.129/.

Към изпълнителното дело е приложено и решение №22/16.01.2020г. по гр.д.№8/2019г. на ГОС, влязло в сила на 07.03.2020г., с което е обявен за недействителен на осн. чл. 135 ал.1 ЗЗД по отношение на кредитора "Ем Джи 05" ЕООД- Пловдив, договора за дарение обективиран в нот. акт №152/2018г. на нотариус С. В., с който длъжника И. Б. Г. е дарил на дъщеря си Е. Г. недвижимият имот- апартамент с избено помещение, таванско помещение и самостоятелен гараж, находящи се в гр. Габрово.

2

Срещу действията на съдебният изпълнител, касаещи насочването на принудително изпълнение върху този недвижимият имот, е подадена жалба само от длъжника И. Г., с твърдение, че този имот е негова собственост, че е единствено негово жилище, поради което е несеквестируем.

Съдът, като взе предвид възраженията в жалбата, представените по делото доказателства, приложеното изпълнително дело и обясненията на съдебният изпълнител, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Длъжникът- жалбоподател пред въззивният съд, не е собственик на недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението и който твърди, че е несеквестируем, поради което не може да се ползва от разпоредбата на чл. 444 ГПК.

При успешно проведено производство по Павлов иск, както в случая, увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/ и е недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора- ищец. Следователно длъжника не може да твърди, че имота е негов и "не се е отказал" от същия- той го е дарил на дъщеря си и имота е нейна собственост, като сделката е недействителна само по отношение на кредитора и същият може да насочи изпълнение върху това имущество, което е направил. Както е посочено и в ТР 5/2014г. по т.д.

№5/2013г. ОСТГК, искът с правно основание чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие и при уважаването му прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя и не се връща в собственост на прехвърлителя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторътищец по паричното вземане, получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. За това кредитора е провел и производството по чл. 135 ЗЗД- интересът от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение дори към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора и е длъжен да понася санкцията да търпи изпълнение за чужд дълг. А в случая надарената- дъщерята на И. Г., освен, че е единствен собственик на 3 процесният имот, също е и длъжник по изпълнителното дело и изпълнителният лист, като не обжалва насочването на принудително изпълнение върху него, нито твърди, че имота е несеквестируем.

Ирелевантни са възраженията на длъжника какви ремонти е правил върху имота и на каква стойност, твърдейки, че е безработен и няма средства, както и касаещите по същество такива срещу проведените искови производства, приключили с влезли в сила съдебни актове.

Поради изложените по- горе съображения няма да бъде коментирано и обстоятелството, че самостоятелният гараж не е жилище и не се покрива от разпоредбите за несеквистируемост.

Неоснователни са възраженията, че имота не следвало да се изнася на публична продан, поради извънредната епидемична обстановка. Видно от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, същото обхваща периода 13.03.2020г.14.05.2020г., а изпълнителното производство е образувано на 29.10.2020г.т.е. след отпадане на обявеното извънредно положение и след срока от два месеца, съгласно чл. 5 от този закон, през който срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители.

Запазеното право на ползване от страна на И. Г. при дарението на имота с нот. акт№46/2018г./приложен към жалбата му/- пожизнено и безвъзмездно, е съвсем различно право от правото на собственост. То не е пречка имота да бъде продаден и не се погасява с извършването на публична продан от съдебният изпълнител. Правото на ползване следва имота, не се погасява при прехвърляне на собствеността /погасява се при съвсем различни основания, посочени в закона/ и е противопоставимо на всеки следващ собственик, в който смисъл е и установената непротиворечива съдебна практика. Поради това, въпреки, че в жалбата на длъжника не се прави разлика между право на ползване и право на собственост, същият не е заплашен "принудата върху него да бъде упражнена в такива рамки, които да застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще".

Не са налице визираните от закона основания за

4 спиране на изпълнителното дело срещу описания имот, както се претендира в жалбата, а и в същата дори не се сочи защо се преви това искане.

На основание гореизложеното, като неоснователна и недоказана жалбата на И. Г., следва да бъде оставена без уважение, поради което съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №9486/15.12.2020г. и допълнение към същата вх. №9762/30.12.2020г., от И. Б. Г. ЕГН:**********, адрес: гр.

Габрово, ул. *** №*, ет.*, на осн. чл. 435 ал.2 т.2 ГПК, срещу действията на съдебният изпълнител по и.д. №20207320400400 на ЧСИ В. Цонева- рег.

№732 на КЧСИ, с район на действие- ОС- Габрово, като неоснователна и недоказана.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5