Решение № 9 от 24.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Х. Диамандиева

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500396 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. С. Д. и М. С. П., двете от гр.С., чрез техните пълномощници адв.Д. и адв.Х., против решение № 178 от 20.07.2023г. по гр.дело № 529/2022г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.432 КЗ против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. Т. П., настъпила в резултат на ПТП на 04.08.2022г., над уважения размер от по 140 000 до сумата от по 160 000 лв. за всяка от ищците, в едно със законната лихва.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени до посочения размер. Наведени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за необоснованост на решението и противоречието му със съдебната практика. Излага се възприетата от съда фактическа обстановка по настъпването на процесното ПТП. Твърди се, че размерът на обезщетенията е занижен и не съответства на критериите и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Не е отчетена действителната връзка между починалия и неговите дъщери, нейната дълбочина и интензитет. Не са кредитирани в тяхната пълнота показания на свидетелите, сочещи изключителната близост между ищците и техния баща.

Не е съобразена в достатъчна степен и реакцията им на сполетялата ги 1 загуба, довела до съществени негативни психически преживявания и травми, които при М. са довели и до гинекологично заболяване, страх, депресия и затруднения при намиране на работа, а при А. – до промени в социалния живот и в общуването. Изтъква се личността на пострадалия и ролята му в семейството, продължаващите и понастоящем негативни преживявания на ищците - разстройство в адаптациите и протрахирана реакция на скръб. При определяне на размера на обезщетението не са съобразени и съответните лимити на застрахователно покритие и икономическата обстановка в страната. Изтъква се и противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по сходни казуси.

В отговор на въззивната жалба ответното дружество претендира оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорват се оплакванията за нарушения на закона при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Развити са пространни съображения по критериите, установени в съдебната практика по чл.52 ЗЗД, като е направен извод за прекомерност на претендираното обезщетение, съобразно реалната оценка на икономическите условия в страната и доказаните преживявани от ищците обичайни болки и страдания от загубата на баща, при установена нормална синовна близост между загиналия и неговите дъщери. Не са събрани убедителни доказателства за вреди, надхвърлящи обичайните, с необходимост от търсене на психиатрична медицинска помощ или от психологическа подкрепа, временна неработоспособност, характерна за капсулираните посттравматични разстройства. Няма данни за трайно негативно отражение върху психиката на двете ищци, за нарушение на социалните им връзки, разстройство на личността, което да е засегнало ценностните им представи за живота и драстична промяна в него.

Претендира се да бъде потвърдено решението в обжалваната част, с присъждане на съдебните разноски.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в частта, с която са уважени исковете над размера от по 100 000 лв. Въззивникът-ответник заявява искане за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част.

Счита присъдения размер на обезщетението над посочения размер за прекомерен, несъответстващ на доказаните в хода на производството действителни вреди. Поддържа доводите, изложени в отговора на въззивната жалба на ищците за липса на изключителност на търпените от тях болки и страдания. Счита, че обезщетение в размер над 100 000 лв. би довело до неоснователно обогатяване като несъответстващо на съдебната практика и икономическата обстановка в страната, предвид средностатистическите доходи. Моли за присъждане на съдебни разноски. В жалбата е заявено, че на ищците са изплатени по 100 000 лв., в едно със законната лихва, като в с.з. на 13.12.2023г. са представени две преводни нареждания за извършените в хода на производството извънсъдебни плащания.

В подадения от ищците отговор, жалбата на застрахователя се оспорва 2 като неоснователна и се иска оставянето и без уважение. Оспорват се твърденията, че връзката между двете дъщери и техния баща не се отличава с изключителност, надхвърляща обичайната за този вид родство. Намират изключителната близост между тях за доказана от свидетелските показания.

Установена е и покрусата, настъпила при смъртта на баща ми, довела до значителни негативни последици за здравето и живота им, както е посочено в тяхната въззивна жалба. Поддържат изложеното там относно личността на загиналия. Намират размера на обезщетение от по 100 000 лв. за обиден и драстично противоречащ на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Претендират решението в обжалваната част да бъде потвърдено, като на процесуалния представител бъде присъдено възнаграждение по чл.38 ЗА.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено служебно съобразно чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, в изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по допустими искове.

По правилността на решението:

Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 и чл.52 ЗЗД.

По делото не се спори от фактическа страна, че в резултат на пътнотранспортно произшествие на 04.08.2022г., на път 1-6, км. 377-700, в района на с. Г., С. област, причинено от водача на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № * - Д. А. В., който при извършване на маневра „изпреварване“ навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил в насрещно движещия се по посока на гр.Сливен микробус „Фиат – Докато“, с рег. № *, е настъпила смъртта на водача на микробуса С. Т. П., на 57 години.

Ищците, А. С. Д. и М. С. П., към момента на инцидента съответно на 35 и на 30 години, са деца на починалия. Ищцата А. Д. е семейна с две деца и живее със семейството си, а ищцата М. П. е несемейна и живее в жилището на родителите си.

Няма спор, че към датата на произшествието за лекия автомобил „Фолксваген - Транспортер“ е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при въззиваемия ответник.

При горните безспорни фактически обстоятелства, отговорността на застрахователя за вреди от процесния деликт е доказана по своето основание, 3 при наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ. В тази насока липсват оплаквания във въззивните жалби.

Спорен е размерът на дължимото обезщетение.

Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезвредата следва да бъде съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в страната към момента на увреждането.

За установяване на горните обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите Е. Ч., К. Т., сестра на пострадалия П. и В. Д., съпруг на ищцата А.

Д.. От показанията им се установява, че отношенията на децата с техния баща били нормални за едно семейство, уважавали се, били сплотени, всеотдайни един за друг, обичали се. С. бил отговорен към семейството си, грижил се, стараел се нищо да не им липсва, ходели на почивка. Ходел често при А., събирали се през уикендите, помагал да направят навес, взимал внуците от детската градина, водел ги в парка. Дъщерите се отнасяли с уважение и респект към баща си, който бил авторитет за тях. Бил много добър човек, приятелите му можели да разчитат на него, помагал е много пъти. Работел като шофьор. Бил много контактен и уважаван от хората. На погребението имало много колеги и приятели. Семейството на загиналия били безмълвни, само плачели. Децата му били съкрушени, давали им успокоителни. Заедно с майка си организирали погребението. При пристигането на катафалката ищците искали да се вкопчат и да не пускат баща си. М. припаднала, а след това имала здравословни проблеми от стреса. Посетили лекар, който ги успокоил, че времето лекува и тя ще се възстанови. А. също се затворила, не искала да излиза. Все още ищците не са се възстановили от тежкото преживяване, преодоляват болката заедно.

Видно от представения по делото амболаторен лист за извършен на 28.04.2023г. преглед от д-р А., психиатър, на А. С. Д. е поставена диагноза: разстройство в адаптацията след смъртта на баща и, при снета анамнеза за плач при спомен за баща и, разстроен сън с кошмари, нощно изпотяване, избягване на контакти. Описано е обективното състояние на ищцата – вътрешно ситуативно напрегната, притеснена, емоционално-ситуативно тревожна и плачлива с лека дистимия /форма на депресия/ и неврастанни сми. Леко изразено избягващо поведение. Посочено е, че се касае за протрахирана /удължена/ реакция на скръб. Изписана е медикаментозна терапия с антидепресант „ремирта 30 мг.“

От приложения по делото амболаторен лист от 10.05.2023г. за извършен преглед от д-р А. се установява, че на М. П. е поставена диагноза: други реакции при тежък стрес, при снета анамнеза за шок от настъпилата смърт на баща и, напрегнатост и реакция на погребението с викове, крясъци, свличане до ковчега. Често ходела на гробищата, отслабнала с 10 кг., не вярвала в загубата, очаквала баща си, сънувала го, нямала желание за контакти. Имала 4 кошмарни сънища, горещи вълни вечер, няколко месеца менструални нарушения. Констатирано е обективно състояние – леко дистимнаситуативно, все още фиксирана към преживяната загуба на баща си. Касае се за протрахирана реакция на скръб. Предписана е психотерапия.

При така установените фактически обстоятелства, настоящата инстанция намира, че за търпените от ищците по вид, интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния 57 годишен баща, причинена на 04.08.2022г. при процесното ПТП, справедливо се явява обезщетение в претендирания от въззивниците-ищци размер от по 160 000 лв. за всяка една от тях. Загубата на родител, настъпила внезапно от инцидент, е довела до тежко душевно страдание на неговите две дъщери. Загиналият е бил в много близки отношения с изградена силна емоционална връзка с двете си деца. Били са задружно семейство, като бащата и бил отговорен, грижил се е и е помагал на дъщерите си в тяхното израстване. При създаденото семейство от поголямата, бащата и е бил в помощ при отглеждането на внуците.

Пострадалият е бил добър и отзивчив човек с добро име и авторитет сред приятели и колегите, ценен от работодателя като добър професионалист, в какъвто смисъл е изпратеното от управителя на фирмата съболезнователно писмо до семейството. Ищците са преживели много тежко загубата на своя баща. Мъката и страданието им се характеризира с депресия и удължена реакция на скръб, за което имат предписана терапия от специалистпсихиатър.