Решение № 940 от 28.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 754/2022
- Вид
- Решение № 940
- Подписан
- 28.07.2022
- Състав
- Валерия Братоева
Други актове по делото
- Решение № 193 от 06.02.2025 · Валерия Братоева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 - чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 - чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 - чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 630 · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 940 гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20221100900754 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ№ гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар ЙОАНА ПЕТРОВА, разгледа търг. дело № 754 по описа за 2022 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба, вх. № 24277/21.04.2022 г. на Национална агенция за приходите, гр. София за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Д.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище: гр. София и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Зона Б-18”, бул.
****, поради настъпила неплатежоспособност на дружеството.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10, вр. ал. 10 ЗНАП представлява държавата пред съответния окръжен съд в производства за откриване на производство по несъстоятелност по 1 отношение на нейни публичноправни длъжници. Държавата била носител на изискуеми вземания от „Д.” ЕООД, в размер на 378216,32 лева, от които главннци - 277178,79 лева и 101037,53 лева - обезщетение за забава върху главницата, установени с влезли в сила ревизионни актове: ревизионен акт № Р-22220320001222-091-001/15.02.2021 г., издаден от ТД на НАП-София, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност за периода от 11.04.2016 г. до 31.10.2016 г., от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г., от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. и от 01.12.2014 г. до 01.03.2016 г. и ревизионен акт № Р-22002219002987091-001/06.12.2019 г., издаден от ТД на НАП-София, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г., обжалван, потвърден с решение № 288/21.02.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ София, при Централно управление на НАП.
Изпълнение на тези публични задължения „Д.” ЕООД, не релевирало, което сочело, че търговецът е неплатежоспособен. В тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл. 630 ТЗ - установяване неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по несъстоятелност.
На ответника „Д.” ЕООД, не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, като същото депозира становище, в което счита молбата на Национална агенция за приходите за неоснователна.
Твърди, че разполага с активи за погасяване на задълженията си, като финансовите му затруднения вече били преодолени.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник по молбата - „Д.” ЕООД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, което е с регистриран капитал от 20 лева, изцяло внесен и вписан основен предмет на дейност търговия.
Съгласно чл. 625 ТЗ Националната агенция за приходите разполага с активна процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност за търговец, носител на задължение за удовлетворяване на публично държавно вземане, ето защо следва да се прецени дали в полза на държавата е възникнало вземане за данък добавена стойност по отношение на задължено лице „Д.” ЕООД.
Легалното определение на публично вземане се съдържа в разпоредбата на чл. 162, ал.
2 ДОПК и данъците са визирани в т. 1 на разпоредбата, като установяването им не се осъществява по гражданскоправен ред. Ето защо, ако публичното вземане е установено в ревизионен акт, който е влязъл в сила, както в случая, то съществуването на вземането е безспорно установено. Длъжникът „Д.” ЕООД не твърди и не ангажира доказателства да е погасил установените с ревизионен акт № Р-22220320001222-091-001/15.02.2021 г., издаден от ТД на НАП-София и ревизионен акт № Р-22002219002987-091-001/06.12.2019 г., издаден от ТД на НАП-София публичноправни задължения за ДДС, затова съдът е длъжен да счита държавата за активно легитимирана по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната му дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на 2
ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността (това основание не е предявено от Национална агенция за приходите). Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погасява краткосрочните си задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си.
Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието аналогично на посочените групи активи се формират и 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) на краткосрочните задължения (текущите задължения) към определена част или към всички 3 краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, съотнесени към краткосрочните задължения.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи предприятието. В случая, основната стопанска дейност на търговеца е производство и търговия месни продукти, което предполага относително попродължителна обращаемост на активите.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
За изследване на финансово-икономическото състояние на предприятието на „Д.” ЕООД в производството е прието заключение на финансово-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира и върху което основава изводите си.
Икономическите характеристики на дейността на „Д.” ЕООД очертават условно три под-периода – 2016 г.-2017 г., 2018 г. – 2020 г. и 2021 г. - 30.06.2022 г. Това разделение се обосновава от няколко характеристики, които се променят значително през трите условни периода. През 2016 г. – 2017 г., балансовото число на дружеството нараства от 15651 хил. лв. на 22099 хил. лв. в резултат на почти изцяло нарастването на дългосрочните вземания и задължения.
В периода 2018 г. – 2020 г. и по-конкретно през 2018 г. е отчетена извънредно висока загуба, която до голяма степен е резултат от отписани вземания, което за текущата и следващите две години съществено намалява балансовото число и изменя структурата на актива и пасива, а през третия условен период 2021 г. - 30.06.2022 г. балансовото число 4 нараства извънредно чрез поемане на нови вземания и задължения, което още веднъж изменя балансовата структура.
Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/127739df-6fc3-4c4c-a99e-b94a70985011