Решение № 4115 от 18.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4115 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110101169 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

С решение по гр.д. № 1169/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, 51 състав, съдът е постановил: „Н. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Шумен, ул.

„Дедеагач“ № 22, да заплаща в полза на детето: С. Н. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 200 лева, платимо със съгласието на нейната майка и законен представител:

П. В. Д., ЕГН **********, до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от предявяване на исковата молба – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 143 СК.“ С молба с вх. № 87471/21.11.2023 г., П. В. Д., майка и законен представител на детето: С. Н. К., ЕГН ********** е депозирала молба, с която е поискала да се поправи допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно произнасянето на съда по исковата претенция с правна квалификация чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 143 СК като се посочи, че определената издръжка е дължима, считано от 31.01.2023 г., вместо погрешно посочената дата от съда: 31.10.2023 г., както и да бъде поправена допусната техническа грешка в обстоятелствената част на решението, като е постановено от съда, че:

„е предявен иск на основание чл. 149 СК за издръжка за минало време за периода 05.07.2021 г. до 13.01.2022 г., съдът намира за основателен“, вместо претендирания от ищеца период:

„от 01.02.2022 г. до 31.01.2023 г.“, който бил възпроизведен правилно в диспозитива на постановеното Решение № 3606/09.11.2023 г. по описа на ВРС, 51 състав.

В указания от съда едноседмичен срок, насрещната страна: Н. А. К., ЕГН **********, чрез назначения по делото особен представител адв. Е. М., е депозирала 1 отговор за основателност на искането по т. 1 от молбата по чл. 247 ГПК и неоснователност на искането по т. 2, предвид позоваването на молителя на допусната грешка в обстоятелствената част на решението, доколкото ОФГ се допуска единствено по отношение на диспозитива на съответния съдебен акт.

Съдът, след запознаване с молбата, намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение искането на молителя, обективирано в т. 1 от подадената молба по чл.

247 ГПК с вх. № 87471/21.11.2023 г.:

Действително, с исковата молба по предявения иск по реда на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 вр. 143 СК, страната е посочила, че претендира издръжка, считано от 31.01.2023 г.

Това искане е възприето от съда и в мотивите на постановеното решение при формиране на крайните изводи, но не е обективирано в диспозитива на същото.

Очевидна или явна фактическа грешка е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението, т.е., очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, като е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. В този смисъл е и Решение № 475/26.10.2010 г., по гр. д. № 881/2010 г., на II г.о. на ВКС.

В настоящия случай е налице разминаване в мотивите на съдебното решение и постановения диспозитив относно началния момент, от който се дължи издръжка за детето по реда на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 143 ГПК, което по своя смисъл представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК.

Поради което, в тази си част, молбата по чл. 247 ГПК, е основателна и следва бъде уважена от съда.

По отношение искането на молителя, обективирано в т. 2 от подадената молба по чл.

247 ГПК с вх. № 87471/21.11.2023 г.:

Действително, с исковата молба по предявения иск по реда на чл. 149 СК, страната е посочила, че претендира издръжка за минало време за периода от 01.02.2022 г. до 31.01.2023 г.

В обстоятелствената част на постановеното по делото Решение, на гърба на л. 104 от делото, на ред единадесети отгоре надолу, е постановено от съда, че: „предявеният иск по чл. 149 СК за издръжка за минало време за периода 05.07.2021 г. до 13.01.2022 г., съдът намира за основателен.“

Отделно от горното, в текста на същия абзац, ред шестнадесети, л. 104 от делото, на гърба, е посочено от съда, че: „от този размер бащата следва да бъде осъден да заплати по 177.50 лв. месечно, както е претендирано или за периода 01.02.2022г. до 31.01.2023г. в размер на 2 130 лева.“, който период е и претендираният от ищеца такъв, с исковата молба.

В диспозитива на Решение № 3606/09.11.2023 г., съдът е постановил, че: „ОСЪЖДА Н. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Дедеагач" № 22 да заплати 2 на детето С. Н. К., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка П. В. Д., ЕГН ********** издръжка за минало време за периода от 01.02.2022 г. до 31.01.2023 г. в общ размер на 2130 лв. (по 177.50 лв. месечно), на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.149 СК.“

Гореизложеното води до извод за липса на явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението.

Ето защо, в тази си част, депозираната с искане по чл. 247 ГПК, молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, доколкото поправка на очевидна фактическа грешка се допуска единствено по отношение на диспозитива на съответния съдебен акт.

С оглед гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на постановеното Решение № 3606/09.11.2023 г. по гр.д. № 1169/2023 г. по описа на Районен съд - град Варна, 51 състав, като: ВМЕСТО посоченото: „ОСЪЖДА Н.

А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Дедеагач" № 22, да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева за детето си С. Н. К., ЕГН **********, платими със съгласието на нейната майка П. В. Д., ЕГН **********, до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от предявяване на исковата молба – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови обстоятелства налагащи нейното изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.143 СК.“, ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА Н. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Шумен, ул. „Дедеагач" № 22, да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева за детето с и С. Н. К., ЕГН **********, платими със съгласието на нейната майка П. В. Д., ЕГН **********, до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от предявяване на исковата молба – 31.01.2023 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.143 СК“, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, да бъде поправена допусната техническа грешка в обстоятелствената част на решението, като е постановено от съда, че: „е предявен иск на основание чл. 149 СК за издръжка за минало време за периода 05.07.2021 г. до 13.01.2022 г., съдът намира за основателен“, вместо претендирания от ищеца период: „от 01.02.2022 г. до 31.01.2023 г.“, който бил възпроизведен правилно в диспозитива на постановеното Решение № 3606/09.11.2023 г. по описа на ВРС, 51 състав.

3

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните

Настоящото решение, след влизането му в сила, става неразделна част от Решение № 3606/09.11.2023 г. по гр.д. № 1169/2023 г. по описа на Районен съд, град Варна, 51 състав.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4