Определение № 630 от 07.10.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Плевен, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА

Членове:

К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600751 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.65, ал.1 и следващите от НПК.

Постъпила е жалба от Т. И. М., ЕГН ********** против Определение № 937 / 02.10.2025 година, постановено по Частно наказателно дело № 20254430201768 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия Т. И. М., ЕГН ********** по досъдебно производство по пр.преписка № 3971/2025г. по описа на РППлевен, за изменение на взетата мярка за неотклонение “Задържане под стража”, като НЕОСНОВАТЕЛНА. Определен е на основание чл.65, ал.6 от НПК двумесечен срок, в който ново искане за изменение на взетата спрямо обвиняемия Т. И. М., ЕГН ********** мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава е недопустимо.

В съдебно заседание защитникът поддържа депозираната молба, като развива допълнителни доводи в подкрепа на своето искане. Заявява, че въпреки повдигнатите обвинения по конкретното дело и събраните до момента доказателства, не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, за да осуети разследването и воденото срещу него наказателно производство.

Намира, също, че най-тежката мярка за неотклонение може да бъде заменена с по-лека без да се създаде опасност от укриване на обвиняемия или от извършване на друго престъпление. В своя лична защита М. поддържа изложеното от адвоката си и моли съда да измени мярката му за неотклонение. По същество защитата не оспорва авторството на деянието.

Представителят на прокуратурата ангажира становище, че въззивната жалба е неоснователна, като заявява, че не е налице нито една от законовите предпоставки за изменение мярката за неотклонение на обвиняемият от „Задържане под стража“ в по-лека.

Съдът, като прецени доводите на страните и материалите по 1 досъдебното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

С Постановление от 20.06.2025г. на РП-Плевен Т. И. М., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 20.06.2025г. в град Плевен при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол – К.а П. М.а, ЕГН ********** от гр. Плевен, която я принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

С определение № 651 от 23.06.2025г. по ЧНД № 1132/2025г. на Плевенски районен съд на основание чл.64 от НПК е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо Т. И. М., ЕГН **********.

Плевенският окръжен съд с определение № 414 от 01.07.2025г. по ВЧНД № 470/2025г. по описа на същия съд потвърждава определение на РС-Плевен от 23.06.2025г.

При вземане на първоначалната мярка по реда на чл.64 от НПК както първоинстанционния съд, така и при последвалата въззивна проверка съдебните състави са приели, че е налице първата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съобразно чл.63, ал.1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства и е даден правилен отговор на въпроса, относно наличието към онзи момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на убеждение за участие на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил привлечен към наказателна отговорност. И към настоящият момент по досъдебното производство не се събират доказателства, които да оборят или разколебаят обвинителната теза по Постановлението за привличане на обвиняем. Това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели: на пострадалата К.а П. М.а, запозната с правата си по чл.75 от НПК – показания пред орган на ДП, а също така и тези на свидетелите: В. К. Л., М.

Е. К. – от 01.07.2025 г. /л.58/; П. Д. П. от 25.08.2025 г. /л.121/; Мариела П. М.а от 27.08.2025 г. /л.122/, депозирани след влизане в сила на първоначално взетата МН, както и от писмените доказателства по делото: Заповед за задържане; Протокол за личен обиск на лице; Протокол за оглед на веществени доказателства ведно с албум; 3 бр. протоколи за доброволно предаване; 2 бр. протокол за вземане на образци за сравнително изследване, справка за съдимост на обв. М., 2 бр. характеристични справки; доклад от Първо РУПлевен за посетен сигнал за домашно насилие; протокол-процедура за предоставена информация на пострадало лице от домашно насилие и оказано съдействие; протокол за предупреждение; обяснения на обвиняемия Т. И. М., разпит на обвиняем от 20.08.2025г.; съдебномедицинска експертиза за изследване на веществени доказателства и съдебномедицинска експертиза на живо лице № 273/2025г. – последните отново събрани след вземане на първоначалната МН. В този смисъл обоснованото предположение, по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните и към настоящия момент доказателствени материали, дори се установяват данни за други форми на престъпна дейност насочени срещу личността на 2 пострадалата. Съдът намира, че в настоящото производство следва да бъде извършена преценка налице ли са обстоятелства, които променят направения от съдилищата в предходен момент извод досежно наличието на предпоставки за вземане на най-тежката МН, а именно „Задържане под стража“. По въпроса за обосноваността на подозренията досежно авторството на деянието съдът намира, че не са налице доказателства, които да налагат пререшаването му на този етап в полза на обвиняемия, както претендира защитата му. В хода на досъдебното производство не са събрани доказателства разколебаващи обвинителната теза, дори напротив. Разследването протича в разумни срокове и в тази насока възраженията на защитата са неоснователни. Събраните до настоящия момент доказателствата, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка дават основание да се изведе извод относно наличието на обосновано предположение във връзка с участието и ролята на обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Настоящата въззивна инстанция приема, че и към настоящия момент е налице и не е отпаднала и втората предпоставка по чл.63, ал.1 от НК а именно опасност от извършване на друго престъпление от обвиняемия. Тук съдът споделя напълно доводите на районния съд, че вземане на МН „Домашен арест“ спрямо обвиняемото лице би била неадекватна в конкретния случай, доколкото той заедно с пострадалата обитава един постоянен адрес и се намират в общо домакинство.

Неподходяща е и МН „Парична гаранция“ дотолкова, доколкото липсват доказателства, че обвиняемият работи на постоянен трудов договор, съответно разполага с финансови средства. За наличието на реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, съдът, съгласно съдебната практика, следва да изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характеристичните данни, морала, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време. В този смисъл обстоятелствата във връзка с личността на обвиняемият са непроменени в негова полза. За наличието на реална опасност за извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, съдът съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание. Тези обстоятелства характеризират обвиняемия, като личност със завишена степен на обществена опасност. В този смисъл се обуславя и реалната опасност обвиняемия да извърши друго престъпление.

В този смисъл, предвид горните съображения, настоящият въззивен състав приема, че целите предвидени в чл.57, НПК могат да бъдат постигнати единствено с налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Предвид на това искането за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в друга по лека такава е неоснователно и в този смисъл определението на районния съд, като предмет на настоящата въззивна проверка е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение № 937 / 02.10.2025 година, постановено по Частно наказателно дело № 20254430201768 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на молбата на обвиняемия Т. И. М., ЕГН ********** по досъдебно производство по пр.преписка № 3971/2025г. по описа на РП-Плевен, за изменение на взетата мярка за неотклонение “Задържане под стража”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4