Решение № 419 от 10.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601469 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнителна такава, подадени подс.

И. Д. и защитника му адв. Г. Д., против Присъда от 11.03.2023г. по НОХД № 2345/2023г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, като същата се приема за неправилна и незаконосъобразна, поради което се иска отмяната й и пълното оправдаване на подс. Д.. Като аргумент за горното защитата приема, че съставът на престъплението по чл. 343б ал.2 вр. ал.1 от НК е несъставомерен от обективна страна, защото към датата на процесното деяние – 31.03.2023г. подс. Д. е бил реабилитиран за осъждането му по НОХД 3102/2018г. по описа на Районен съд гр. Пловдив. В тази насока се излагат подробни и детайлни съображения и доводи.

Алтернативно се прави искане да се приеме атакуваната присъда за неправилна в частта й относно наложеното наказание, възприето за явно несправедливо, поради което се желае нейното изменение чрез намаляване 1 на наказанието „Лишаване от свобода“ и приложението на чл. 66 ал.1 от НК.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия И. Н. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2023 г., в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.

№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.02 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARВА 0076, след като е осъден с влязла в сила присъда – Присъда № 126/17.05.2018 г. по НОХД № 3102/2018 г. на Районен съд гр. Пловдив, 14 н. с., влязла в сила на 02.06.2018 г. за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лева.

Със същата присъда подсъдимият И. Н. Д. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2023 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – метадон /MTD/, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лева.

Подсъдимият И. Н. Д. е бил признат за виновен и за това че на 31.03.2023 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 0.113 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ - 30.1 тегловни %, на стойност 7,35 лева при единична цена за грам 65 лева, съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на Министерския съвет от 29. 01.

1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3 т. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е кумулирал така наложените на подсъдимия И. Н. Д. наказания, като му е наложил общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57, 2 ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така наложеното на подсъдимия И.

Н. Д. общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода съдът е присъединил наказанието ГЛОБА в размер на 2000 лева.

Приложена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски и се е произнесъл по приложените по делото веществени доказателства.

В разпоредително заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други писмени и веществени доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Пловдивска окръжна прокуратура предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована и отбелязва, че актът не страда от пороците посочени от защитата.

Защитникът на подсъдимия - адв. Д. пледира за това, депозираната жалба да бъде уважена по подробно развити доводи, като алернативно моли и за намаляване на определеното наказание, акцентирайки на добрите характеристични данни на подсъдимия, безукорното му процесуално поведение, тежкото му социално положение.

Подсъдимият подкрепя заявеното от адвоката си.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК . ПРС е съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият И. Н. Д. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за 3 тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Н. Д. с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. П..

Живее в гр. П., б., български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.

Подсъдимият е осъден с влязла в сила на 02.06.2018 г. присъда № 126/17.05.2018 г. по НОХД № 3102/2018 г. на Районен съд гр. Пловдив, XIV н. с. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв., чието изпълнение е отложено за срок от три години по реда на чл. 66 от НК. Глобата била заплатена на 08.11.2018 г.

Съгласно приложената по делото справка за съдимост за подсъдимия той е бил осъждан с определение за одобряване на споразумение от 15.10.2004 г. по НОХД № 1298/2004 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на същата дата, за деяние извършено за времето от 31.01.2004 г. до 06.02.2004 г. на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.

Налице е осъждане и с определение за одобряване на споразумение № 211/23.06.2006 г. по НОХД № 1441/2005 г. на Районен съд Пловдив, в сила от 23.06.2006 г., за деяние извършено на 05.01.2004 г., на наказание „глоба“ в размер на триста лева.

Подсъдимият И. Д. не е придобивал правоспособност за водач на МПС.

На 31.03.2023 г. Р.Х. и Б.Д. - *** в *** РУ при ОДМВР Пловдив, изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Пловдив.

Около 15:30 часа същия ден в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ до № 3 те спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***.

Установили, че той бил управляван от подсъдимия И. Д.. Автомобилът бил собственост на майката на подсъдимия Т.Д.. Водачът заявил, че никога не е притежавал СУМПС и не може да представи такова. По време на проверката подсъдимият бил със забавени реакции и се държал неадкеватно, поради което полицейските служители го попитали дали е употребил алкохол или наркотични вещества. Той отговорил, че сутринта на същия ден е приел метадон и е изпил четири бири.

Подсъдимият бил отведен в сградата на VI РУ гр. Пловдив, където Х. и Д. го подложили на проверка за наличие на алкохол в организма му с 4 техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA 0076, като пробата отчела съдържание от 1,02 на хиляда. Полицейските служители показали пробата на подсъдимия, който отново заявил, че е изпил четири бири.

Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0148336.

След това полицейските служители Х. и Д. го тествали този път с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен № ARRB-0030 с тест касета ARRD-0981, което отчело наличие на метадон /MTD/. Бил му издаден и талон за медицинско изследване № 0148301, във връзка с употребата на наркотични вещества.

Полицейските служители Х. и Д. пристъпили към задържането на подсъдимия за 24 часа. При задържането полицейските служители установили, че подсъдимият държи в портфейла си 2 броя найлонови пликчета, съдържащи светлокафяво прахообразно вещество, за което обяснил, че е хероин, но не обяснил откъде се е снабдил с него. Подсъдимият Д. бил откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив, където пред лекар отказал да даде кръвни проби за изследване за наличие на наркотични вещества и алкохол в организма му, като заявил, че няма смисъл от това, тъй като е употребил алкохол и наркотици - бира и метадон.

С изготвена химическа експертиза - протокол № 785/01.04.2023 г. на сектор БНТЛ при ОД МВР- Пловдив, по делото било установено, че държаното от подсъдимия прахообразно вещество представлява хероин с общо нето тегло 0.113 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ - 30.1 тегловни %. Остатъкът от наркотичното вещество хероин след извършване на експертното изследване бил 0.079 гр.

Същият бил изпратен на съхранение в ЦМУ, отдел НОП. Съгласно Постановление №23/29.01.1998 г. на МС за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство, общата стойност на наркотичното вещество, държано от подсъдимия, възлиза на 7,35 лева при единична цена за грам от 65 лева.

Горната фактическа обстановка правилно и законосъобразно се е установила въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обясненията на досъдебното производство, както и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство: гласни – показанията на свидетелите Р.Х. (л. 9 и л. 50 ДП) и Б.Д. (л. 10 и л. 49 ДП), и писмени – разпечатка от дрегер Дръг тест 5000 сериен № ARRB-0030, копия на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 740626 от 31.03.2023 г., АУАН серия GA № 740627 от 31.03.2023 г., АУАН серия GA № 802362 от 31.03.2023 г., талон за изследване № 0148336, талон за изследване № 0148301, 2 бр. протоколи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 031803 от 31.03.2023 г., справка за нарушител/водач, 5 справка в централна база данни КАТ за собственост на автомобил, протокол № 785 за извършена химическа експертиза от експерт от БНТЛ към ОД на МВР Пловдив, справка АИС АНД, справка за съдимост, характеристична справка, констатирания в съдебно заседание талон, издаден от „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД, и останалите събрани на досъдебното производство доказателства.

Първостепенният съд е извел законосъобразен и мотивиран извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с показанията на разпитаните на досъдебното производство и посочени по-горе свидетели и писмени доказателства по делото. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършените деяния безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е извършил престъпленията, в които е обвинен. Отсъстват доказателства, поставящи под съмнение виновността му.