Решение № 115 от 14.05.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Враца, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500144 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 929/07.02.2025 г. на Детска градина "Червена шапчица", ***, представлявана от директора Б. Т., против Решение № 28/27.01.2025 г. по гр.д.№ 1028/2024 г. по описа на Районен съдБяла Слатина, с което на основание чл.128, ал.1 КТ въззивникът е осъден да заплати на М. И. П. сумата 5 984,79 лв., представляваща неизплатено увеличение на брутно трудово възнаграждение и неизплатено увеличение на обезщетение за периода 01.01.2023 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва от 21.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и деловодни разноски в размер на 600,00 лв., както и да заплати по сметка на РС-Бяла Слатина държавна такса в размер на 539,40 лв. и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че ищцата е обхваната от действието на КТД и че следва да бъдат преуредени отношенията й с детската градина, въпреки че трудовото правоотношение е било прекратено. Навеждат се доводи, че съгласно Анекс към КТД в средното образование от 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на "***" и са заети в образованието, но ищцата не отговаря на тези условия, тъй като към посочената дата трудовото й правоотношение вече е било прекратено.

Въззивникът не споделя извода на районния съд, че е налице условие за 1 обратно действие на посочения анекс спрямо лицата, които не работят към 10.08.2023 г., тъй като в същия изрично е посочено, че има сила по отношение на заетите в системата на образованието към този момент и не е налице основание за разширително тълкуване. Посочва се, че съгласно чл.27, ал.2 КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с Анекса от 10.08.2023 г., се предвижда увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в тази система *** и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Развиват се съображения, че посочената дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а това е началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители – синдикални членове към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. Доводи се извличат и от предвиденото в § 3 от Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн.ДВ бр.75 от 01.09.2023 г.), където е предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г. Въззивникът счита, че посочените разпореди касаят само лица, които имат качеството педагогически специалист към момента на приемането им, поради което не съществува възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. В подкрепа на това становище се излагат и аргументи, извлечени от Закона за държавния бюджет на България за 2023 г., като се прави обобщение, че осигурените средства в бюджета следва да бъдат използвани само и единствено за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти.

Най-сетне в жалбата се изразява несъгласие и с изводите на районния съд относно синдикалното членство на ищцата. Посочва се, че в делото се съдържа служебна бележка от СБУ, в която изрично е отбелязано, че тя е членувала там до 06.04.2023 г., което означава, че след тази дата няма качеството на синдикален член и не се ползва от КТД. При това положение по отношение на нея няма действие и анекса от 10.08.2023 г. и не е налице основание да иска обезщетения в увеличени размери, които се ползват от синдикалните членове.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.

Постъпил е отговор вх.№ 1208/20.02.2025 г. от М. И. П., чрез пълномощника й адв.И. С., в който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че при постановяване на съдебния акт районният съд е обсъдил в цялост представените доказателства и е стигнал до правилно и мотивирано заключение, че предявените искови претенции са доказани по основание и размер.

Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция деловодни разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

Отговорът е подаден от насрещната страна по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, поради което е приет от съда и следва да бъде съобразен при постановяването на съдебния акт.

В съдебно заседание пълномощниците на страните изцяло поддържат доводите и съображенията, изложени във въззивната жалба и отговора.

За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на М. И. П., с която против Детска градина "Червена шапчица", *** са предявени следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове:

1/ Иск за сумата 1 150,00 лв., представляваща увеличен размер на работната заплата за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г.;

2/ иск за сумата 2 300,00 лв., представляваща увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.219, ал.6 ЗПУО.

Претендира се присъждане на законните лихви върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. Прави се искане и за присъждане на направените деловодни разноски.

В исковата молба се посочва, че ищцата П. е заемала длъжността "***" в ответната ДГ "Червена шапчица" до 01.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 325/01.06.2023 г., поради придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че е била председател на синдикалната организация в детската градина и се е ползвала от сключения КТД № Д 01-269 от 06.12.2022 г.

Според изложеното в исковата молба, на 10.08.2023 г. е бил подписан Анекс № Д 01-192, с който е изменен чл.27 от посочения КТД, като считано от 01.01.2023 г. е увеличена заплатата на педагогическите специалисти. По силата на този анекс основната заплата на ищцата е била увеличена от 1 533,00 лв. на 1 763,00 лв., което е довело до увеличаване и на всички допълнителни възнаграждения, които се определят като процент от работната заплата.

Ищцата счита, че за положения от нея труд в периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. се дължи и следва да й бъде изплатено посоченото увеличение на работната заплата, както и увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Посочва, че е подала заявление до ответника, но е получила отказ за изплащане на претендираните увеличения, което поражда и правният интерес от търсената защита на правата й по съдебен ред.

В хода на съдебното производство районният съд на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявените искове, като цената на първия иск е увеличена от 1 150,00 лв. на 2 480,99 лв., а цената на втория иск е увеличена от 2 300,00 лв. на 3 503,80 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната ДГ "Червена шапчица", ***, представлявана от директора Б. Т., с който предявените искове се оспорват изцяло.

Признават се обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "***" и което е било прекратено със Заповед № 325/01.06.2023 г., считано от същата дата.

Развиват се съображения, че съгласно чл.27, ал.2 КТД към 10.08.2023 3 г. право на увеличение на заплатата имат само лицата, които са заети в образованието, каквото качество ищцата не е имала към този момент, тъй като трудовият й договор вече е бил прекратен.

Навеждат се и доводи, че ищцата е била член на синдикалната организация до 06.04.2023 г., поради което след тази дата не би могла да се ползва от разпоредбите на КТД.

Излагат се и подробни правни аргументи относно действието и приложението на Закона за държавния бюджет за 2023 г., Наредба № 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда и КТД.

Пред районния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи и възражения въззивният съд прави следните фактически и правни изводи:

Първият от предявените обективно съединени искове е с правно основание чл.128, т.2 КТ. За да бъде уважен този иск в тежест на ищцата е да докаже следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на трудово правоотношение по валидно сключен трудов договор с ответното дружество в процесния период /от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. /; 2. Полагането на труд /престирането реално на трудовата сила/ от ищцата при работодателяответник в процесния период и 3. Размера на месечното трудово възнаграждение и наличие на основание за изплащане на възнаграждение за процесния период в увеличен размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнение на задължението за погасяване на дълга.

Вторият иск е с правно основание чл.222, ал.3 КТ. За уважаването му в тежест на ищцата е да докаже, че трудовото правоотношение между страните е прекратено поради придобито от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след като е работила при ответника през последните 10 години, както и размера на брутното трудово възнаграждение и наличие на основание за изплащане на възнаграждение за процесния период в увеличен размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнение на задължението за погасяване на дълга.

Между страните не се спори по фактите, че в процесния период от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение по силата на валидно сключен трудов договор, съгласно който ищцата е заемала длъжност "***" при ответника, както и че ищцата реално е полагала труд при ответника през този период.

От приложеното по делото лично трудово досие на ищцата и представеното с исковата молба Допълнително споразумение към трудов договор № 386/13.09.2022 г. е видно, че основното месечно трудово възнаграждение на М. П. е увеличено от 1 460, 00 лв. на 1 533, 00 лв., като същата е получавала и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 1% за всяка година признат трудов стаж върху основното месечно възнаграждение.

Безспорно е и обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ със Заповед № 325/01.06.2023 г. на директора на Детска градина "Червена шапчица", ***, считано от 01.06.2023 г.

На 31.05.2024 г. ищцата е подала заявление до ответника за изплащане 4 на дължимо увеличение на трудовото възнаграждение и начисленото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. С писмо изх. № 90/05.06.2024 г. молбата на ищцата е оставена без уважение.

С исковата молба е представена служебна бележка, издадена от Общински координационен съвет на СБУ, в която е отразено, че М. И. П. е членувала в СО на СБУ при ДГ "Червена шапчица", ***, общ.Бяла Слатина в периода от 2008 г. до 06.04.2023 г. В хода на съдебното производство е представена нова служебна бележка, издадена също от Общински координационен съвет на СБУ, в която се посочва, че до 06.04.2023 г. М. И. П. е била председател на СО на СБУ при ДГ "Червена шапчица", ***, а до 01.06.2023 г. е била редовен член на СО.