Решение № 710 от 15.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора С. Б. А. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100605159 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 21.11.2025г. по НОХД № 2257 /24г. , СРС, НО , 23 с - в е признал подсъдимия Д. В. Н. за виновен в това, че на 02.08.2022г. в град София, бул. „******** в офис на мобилния оператор „Виваком“, с цел да се набави за себе си имотна облага , възбудил заблуждение у служител на мобилния оператор Н. Н.а за това , че клиент Х..А. ще закупи на изплащане мобилен телефон „APPLE IPHONE 13 PRO MAX 128GB“, в резултат на което причинил на „ Виваком България“ ЕАД имотна вреда на стойност 2 216,85 лева - престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК , поради което на основание чл.54 от НК е осъдил подсъдимия Д. В. Н. на наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година.

Съдът на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Д. В. Н. да заплати в полза на „Виваком България“ ЕАД сумата от 2 216,85 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Д. В. Н.

1 да заплати в полза на държавата сумата от 88.70- държавна такса върху уважения граждански иск , 117 лв. - разноски по делото и сумата от 5.00 /пет/ лева - държавна такса за служебно издаване на 1бр.изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимия Д. Н. - адв. Р. , с която се иска отмяната на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия по внесеното обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционният съд.

Постъпило е и възражение от „Виваком България“ ЕАД, с което се иска да се потвърди изцяло присъдата на СРС, включително и по отношение на уважения граждански иск на „Виваком България“ ЕАД за сумата от 2 216,85лева, ведно със законната лихва от 02.08.2022г. до окончателното изплащане.

В разпоредително заседание, проведено на 07.09.2026г. по реда на чл.

327 от НПК, въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание се явява преупълномощеният защитник на подс. Д. Н.- адв. Р.,който поддържа въззивната жалба и моли да се отмени присъдата на СРС, с която подсъдимият е признат за виновен и да се постанови друга, с която да бъде признат за невиновен при така повдигнатото му обвинение.

Представителят на държавното обвинение излага, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на обвинението, като сам е изменил съществено фактите по обвинението и е приел, че друго лице е било въведено в заблуждение и посредством изпълнителното деяние, за което не е било повдигнато обвинение.Твърди че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните, поради което моли да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Подсъдимият Д. Н., редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт от процесуално легитимирана да го атакува страна, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.

Пред въззивната инстанция не е провеждано въззивно съдебно следствие и не са С.рани нови доказателства.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата , както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че са налице основания за нейната отмяна, като 2 съображенията за това са следните:

Настоящият съдебен състав констатира, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, изразяващо се в произнасянето на непълна по своя характер и не отговаряща на изискванията на чл.301 от НПК присъда, която не кореспондира както с диспозитива на обвинителния акт, така и със самите мотиви, което води до нейната цялостна неяснота и вътрешна противоречивост, което е равносилно липса на мотиви. Последното от своя страна рефлектира негативно върху правото на защита на всеки един от двамата подсъдими, довело до ограничаването на това право.

Съображенията на въззивния състав в тази връзка са следните:

С обвинителния акт на подс. Д. Н. е повдигнато обвинение по чл.209, ал.1 НК, съгласно което е възбудил заблуждение у Х..А., че ще й съдейства за отпускане на банков кредит, вследствие на което е причинена имотна вреда на „Виваком България“ ЕАД.

С присъдата районният съд е признал подс. Д. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 НК, но както в диспозитива на присъдата си , така и в мотивите си съдът е приел, че той е възбудил заблуждение не у Х..А., а у служителя на мобилния оператор Н. Н.а.

Следва да се обърне внимание, че по този начин съдът е изменил едновременно самоличността на измаменото лице, механизма на имущественото разпореждане, ролята на непосредственото възбуждане на заблуждение у А. е заменено с обвинение за посредствено извършителство, осъществено чрез нея, при което заблуденото лице вече се явява служителят на „Виваком България“ ЕАД- Н. Н.а.

Настоящата инстанция констатира, че такова обвинение не е било повдигнато от СРП, не е било предмет на обвинителния акт и не е било въведено по реда на чл . 287 НПК. Първоинстанционният съд действително е излязъл извън пределите на обвинението, като сам е изменил съществено фактите по обвинението и е приел, че друго лице е било въведено в заблуждение и посредством изпълнително деяние, за което не е било повдигнато обвинение.Следва да се отбележи, че подсъдимият и защитата му не са имали възможност да организират защитата си, че същият е извършил заблуждение на служител на мобилния оператор, като това е довело до нарушаване правото на подсъдимия да узнае в пълнота фактическото и правното естество на обвинението и да се защитава именно срещу него.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от НПК, прокурорът повдига и поддържа обвинението по дела от общ характер. На това основание той с обвинителния акт определя рамките на обвинението и в тях съдът дължи произнасяне с присъдата. Липсата на произнасяне с присъдата по целия обем на повдигнатото с обвинителния акт обвинение на подсъдимия, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, 3 т. 1 от НПК, тъй като има за последица ограничаване на процесуалните права на всички страни в процеса да узнаят какво е решението на съда по част от повдигнатото обвинение.

Ето защо единственият начин за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения е връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което съдът да се произнесе отново по цялото повдигнато от СРП обвинение.

Предвид изложените съображения, не е необходимо въззивната инстанция да се произнася по съществото на атакувания съдебен акт, респ. по оплакванията, съдържащи се във въззивните жалби, с който е била сезирана и по повод на които е извършена и настоящата въззивна проверка, за да не повлияе със становището си върху решението на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото ще следва да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 1, вр. чл. 335, ал.

2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, СГС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда от 21.11.2025г., постановена по НОХД № 2257/2024г., СРС, НО, 23-ти състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4