Разпореждане № 63366 от 29.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 12354/2024
- Вид
- Разпореждане № 63366
- Подписан
- 29.04.2024
- В сила
- 29.04.2024
- Състав
- РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 63366 гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20241110112354 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А.С.В.“ ООД против К. Р адославо Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за допълнителна услуга "Разглеждане до минути" не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по договора такси е в пряко противоречие с нормативното изискане на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид това, 1 съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието с императивни законови норми, но и поради противоречието на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация в размер на близо 50 % от главницата по предоставения заем (кредит).
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част- относно таксата за допълнителна услуга "Разглеждане до минути" следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 67749/ 29.02.2024г. на „А.С.В.“ ООД против К. Р. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата 389,80 лева, представляваща такса за допълнителна услуга "Разглеждане до минути", като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2