Решение № 2733 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2733 гр. ***, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110125311 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 951,83 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, в локалното платно на ***, между бул.

„***“ и бул. „***“, причинени виновно и противоправно от водача на МПС „***, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 172,70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 951,83 лв. за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 19.02.2025 г. по ч.гр.д. № 4935/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че на *** г. около *** часа в гр. ***, в локалното платно на ***, в отсечката между бул. „***“ и бул. „***“, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „***, с рег. № ***, който поради неспазване на достатъчно дистанция от преднодвижещия се автомобил, удря в задната част лек автомобил „***“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди.Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „***“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил сумата от 1903,66 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 1918,66 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е заплатил част от претендираната сума в размер на 966,83 лв., при което част от вземането е останало неудовлетворено. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с 1 който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, евентуално твърди съпричиняване от негова страна, като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек автомобил е извършил нарушение на чл. 25 от ЗДвП. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „***“, с рег. № *** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „***, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 966,83лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около *** часа, на *** в гр. ***, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „***“, с рег. № ***, управляван от К. Ф., и лек автомобил „***, с рег. № ***, управляван от Д. Г.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „***“, с рег. № ***, е посочено задна броня, калници, фарове и капак, а за лек автомобил „***, с рег. № *** – предна броня, фарове, решетка, капак. Протоколът е подписан от двамата водачи. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, и заключението на САТЕ.

2

Свидетелят Д. Г., водач на лек автомобил „***, с рег. № ***, разказва, че се движел в локалното платно по бул. „***“ в посока кв. „***“, когато от дясната му страна от второстепенен път излязъл автомобил, свидетелят не успял да спре и го ударил в задната част. Твърди, че е шофирал с около 40-50 км/ч. Посочва, че на платното имало паркирани автомобили, поради което счита, че водачът на другия автомобил не го е видял.

Свидетелства, че възприел другия автомобил на самото пътно платно. Уточнява, че ударът настъпил в локалното платно, когато другият автомобил почти бил завършил маневрата за завой надясно.

Свидетелят К. Ф., водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, посочва, че бил паркирал пред училище ***. На кръстовището преди да предприеме маневра за завой надясно, погледнал наляво, и след като преценил, че идващият отляво автомобил е на достатъчно разстояние, предприел маневрата. Поддържа, че другият автомобил бил далеч, на около 200 метра. Посочва, че 10-20 м след завоя погледнал в огледалото и видял, че другият автомобил приближава с висока скорост, след което настъпил удар. Не си спомня дали на кръстовището имало пътен знак. Посочва, че на улицата, в която искал да навлезе, имало паркирани автомобили, но те не му пречили да види идващия отляво автомобил.

Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно съдът не кредитира показанията на св. Г. в частта, в която същият твърди, че другият водач не го е видял заради паркираните на пътното платно автомобили, тъй като в тази част показанията му са опровергават от показанията на свидетеля К. Ф..

От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следната фактическа обстановка: На *** г. около *** часа в гр. ***, лек автомобил „***, с рег. № *** се движи по локалното платно на „***“ с посока от бул. „***“ към бул. „***“ и след ул. „***“ водачът реализира ПТП с движещия се пред него лек автомобил „***“, с рег. № ***. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „***“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Според вещото лице като се има предвид маневрата на завой надясно, с наличието на паркирани от дясната страна автомобили, може да се приеме, че скоростта на лек автомобил „***“, с рег. № *** е била от порядъка на 20 км/ч. Според експертното мнение водачът на лек автомобил „***, с рег. № *** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез аварийно задействане на спирачната уредба.

От гореизложената доказателствена съвкупност, настоящия състав приема, че по делото е доказано, че именно действията на водача на лек автомобил „***, с рег. № ***, съставлява граждански деликт за това, че поради недостатъчен контрол върху управляваното от него моторно превозно средство и управление със скорост, несъобразена с пътните условия, не е могъл да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с извършващия пред него маневра завой надясно лек автомобил „***“, с рег. № ***, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на 3 вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на В К С , решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени.