Решение № 266926 от 13.12.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр. София, 13.12.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,

І-6 състав в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Петя Алексиева гр.д.№ 15808 по описа за

2015 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Г.С. против В.А.С.гр. София, с която предявява обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че ответникът АК-Варна, чрез своя адвокатски съвет с председател - ответника Ю.Г. и членове - ответниците Л.В. и Т.К., неправомерно я заличил и отказал да впише ищцата в регистъра и списъка на адвокатите в България, въпреки, че е трябвало да бъде вписана.

Поддържа се, че отказът на АК-Варна е обжалван от ищцата пред ответника Висш адвокатски съвет, който противоправно оставил жалбата й без уважение. Твърди се, че противоправността на действията на ответниците е установена със сила на пресъдено нещо, а именно: с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 13/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което са отменени решенията на ответника и на АК-Варна, с които се отказва възстановяване адвокатските права на ищцата.

Поддържа се, че в резултат на решенията за периода от месец януари до края на месец ноември 2014 г. ищцата не могла да упражнява професията като адвокат. Твърди се, че така било до 22.07.2015 г.-датата на постановяване на решението на ВКС, като ищцата получавала епизодични доходи по преценка на други адвокати. Поддържа се, че през този период средният й месечен доход възлизал на сумата около 400-420 лв., за разлика от 2013 г., когато ищцата можела да работи и да води съдебни дела-доходът й бил 46 000 лв. за месеците от август 2013 г. до декември 2013 г. Поддържа се, че доходите на ищцата за 2014 г. са намалени с 41 200 лв. спрямо 2013 г., а за 2015 г. спрямо 2013 г. са намалели с 41 380 лв., или за периода сума в общ размер на 82 580 лв. Твърди се, че това е размерът на претърпените от ищцата имуществени вреди за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2015 г., през който период ищцата е била заличена като адвокат, в следствие на противоправното поведение на ответника. Поддържа се, че отговорността на Висшия адвокатски съвет се претендира от него в качеството му на възложител на работа. Твърди се, че от дължимата от ответника спрямо ищцата сума от 82 580 лв., ищцата прихваща сумата от 1000 лв., дължима от нея като вноски по Закона за адвокатурата в полза на АК-Варна и Висшия адвокатски съвет.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за отказ ищцата да бъде вписана в регистъра на адвокатите, след изтичане на претендираното наказание по д.д.№ 48/2010 г., решението по което е влязло в сила на 04.11.2011 г. Поддържа се, че наказанието на ищцата е изтекло на 10.03.2013 г. Поддържа се, че правото на ищцата да упражнява адвокатска професия се възстановява по силата на изтичане на наказанието. Твърди се, че въпреки че решението на ВКС е от 22.07.2015 г., то било изпълнено едва на 16.09.2015 г.

Във връзка с възраженията на ответника АК-Варна заявени с отговора му, препис от който е връчен на ищцата на 12.10.2016 г. и с молба от 14.10.2016 г. ищцата е пояснила и уточнила изложените от нея в първоначалната искова молба факти и обстоятелства.

Поддържа се, че на 30.05.2012 г. АС при АК гр.Варна взема решение ищцата да бъде заличена като адвокат, обжалвано от ищцата пред ВКС. Това решение е влязло в сила на 01.11.2013 г. Твърди се, че от изтичане на наказанието 10.03.2013 г. ищцата се опитвала да работи, защото наказанието е изтекло, а заличаването не е влязло в сила. С влизане в сила на заличаването от 01.11.2013 г. до постановяване на решението на ВКС на 22.07.2015 г., ищцата не е могла да работи, въпреки че е изтекло наказанието.

С молба от 20.12.2016 г. ищцата представя писмени доказателства и заявява доказателствено искане за допускане на ССчЕ.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 81 580 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 04.03.2013 г. до 16.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.01.2014 г. до окончателното изплащане.

Такава е исковата претенция, включително и с оглед извършеното в проведеното на 15.12.2020 г. първо открито съдебно заседание от ищцата уточнение на периода, през който твърди да е търпяла имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, а именно невъзможност да реализира приходи от адвокатска дейност.

Доколкото както с отговора си, така и в проведеното на

15.12.2020 г. първо открито съдебно заседание процесуалният представител заявява, че поддържа и се присъединява към възраженията направени от другите ответници, и въпреки прекратеното спрямо тях производство, същите следва да бъдат отразени в доклада по делото като твърдения на ответника ВАдС.

Поддържа недопустимост на иска с твърдението, че отговорността за обезвреда при деликт е лична, а не колективна. Възражението е неоснователно, доколкото и както е посочено по-горе в настоящото определение, отговорността на този ответник се ангажира на основание чл.49 от ЗЗД - гаранционно-обезпечителна в качеството си на възложител на работа на председателя на Адвокатската съвет и двамата членове, които са участвали при вземането на решения за отказа ищцата да бъде вписана в регистъра на адвокатите в РБ. А дали това е така, е въпрос по същество и основателност на спора, а не на неговата допустимост.

По същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа се, че не е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, не са извършени неправомерни действия от страна на ответниците.

Твърди се, че ищцата не е върнала адвокатската си карта в АС след публикацията в ДВ, нито след решенията на АС-Варна и ВАС, нито след влизане в сила на решение № 306/01.11.2013 г. на ВКС. Твърди се, че с тази карта адвокатът се легитимира пред всички орани в държавата и тя е предпоставка за упражняване на дейност като адвокат, поради което през целия период претендиран за заплащане на вреди, С. е работила не само за отделни адвокати и адвокатски дружества, но и лично за себе си, което се установява от изпратени сигнали от ВРС и ВОС за участието й по дела, както и от направените извлечения-справки от регистрите на ВРС и ВОС за участието й по различни дела като адвокат. Твърди се, че след изтърпяване на наказанието адвокатът следва да подаде заявление с посочване на кантората си. С непредставяне на необходимите документи ищцата сама се е лишила от възможността да бъде своевременно възстановена след изтичане на срока за наложеното й наказание. Оспорва твърденията на ищцата, че не е получавала доходи поради невписването й в регистрите на ВАК и невъзможността й да упражнява адвокатска професия за посочения от нея период.

На 06.10.2016 г. е постъпил отговор от ответника В.А.С.чрез Председателя му Р.Н..

Ответникът оспорва иска с твърдението, че в дейността си по разглеждане на повдигнат пред него въпрос и приемане на решение, отнасящо се до статута на С.Г.С., Висшия адвокатски съвет е упражнил свое правомощие, възложено с нормите на Закона за адвокатурата. Поддържа се, че в тази своя дейност той функционира като колективен орган и няма качеството на възложител нито на Адвокатския съвет във Варна, нито на неговите членове. Поддържа се, че ответникът не може да бъде разглеждан нито като възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД, нито като извършител на твърдяно увреждане. Поддържа се, че правото на ищцата да упражнява професията след 10.08.2013 г. не е било препятствано.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и да присъди направените от ответника разноски. В депозирания на 27.02.2017 г. допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията си срещу иска.

Поддържа се липсата на материалните предпоставки, обосноваващи наличието за деликтна отговорност.

Поддържа се, че всички действия на АС-Варна по отписването на адвокат С. и възобновяването на нейните права са извършени при стриктно спазване на Закона за адвокатурата, като АС-Варна се е съобразил със сроковете на изтърпяване на наказанието й поради което не е налице неправомерност. Всички тези действия на АС Варна са предприети по силата на решенията, които са гласувани единодушно от всички членове на АС-Варна.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск по съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки.

Ответникът съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Поддържа липсата на неправомерност.

Твърди, че ВАдС е самостоятелен висш орган на адвокатурата, който няма отношение на власт и подчинение с тези на отделните колеги.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Между страните не се спори по следните факти, които се установяват и със събраните по делото писмени доказателства, а именно:

Не се спори, че ищцата е била вписана като адвокат във Адвокатска колегия-Варна. С Решение на дисциплинарния съд при Адвокатска колегия-Варна от 16.02.2011 г., постановено по дисциплинарно дело № 48/2010 г., ищцата в качеството си на адвокат е призната за виновна в това, че за времето от 2007 г. до постановяване на решението, в отношенията си с клиента Я.Д.К., не е изпълнила задълженията си компетентно и добросъвестно да води делата й, с което е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.132, т.10 от Закона за адвокатурата и на основание чл.133, т.2 от същия закон, на ищцата е наложено наказание-глоба в размер на шест минимални работни заплати-1440 лв., а на основание чл.133, т.4 е лишена от право да упражнява адвокатска професия за срок от 16 месеца.

Това решение е било обжалвано от ищцата пред ответника, като с решение от 04.11.2011 г. по д.д.

№ 21/2011 г. Висшият дисциплинарен съд на Адвокатурата в България, е потвърдил решението.

Решението е обнародвано в ДВ на

10.04.2012 г. С Решение от 30.05.2012 г. АС-Варна на основание чл.22, ал.1, т.3 от ЗА е отписал от адвокатската колегия ищцата С.. Това решение е обжалвано от ищцата, като с решение № 1577/14.09.2012 г. на ВАдС жалбата е оставена без уважение. Това решение на ответника е потвърдено с Решение № 306/01.11.2013 г., гр.д. № 1454/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. С Решение № 33/24.02.2014 г. на ВКС, ІІ г.о., гр.д. № 237/2014 г. е оставена без уважение молбата на ищцата за отмяна на Решение №

306/01.11.2013 г., гр.д. № 1454/2012 г.

Срокът на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия, е започнал да тече с оповестяването му на 10.04.2012 г. и е изтекъл съответно на 10.08.2013 г.

След изтичане на наказанието на

10.08.2013 г., ищцата подала молба вх.№ 306/17.03.2014 г. до АС-Варна с искане да бъде служебно вписана в списъка на адвокатите, тъй като адвокатските й права са възстановени по силата на закона с изтичане срока на наказанието. С решение по протокол № 6/23.04.2014 г. на АС-Варна е решено ищцата да бъде уведомена, че ЗА не предвижда служебно вписване на адвокати и да представи необходимите документи за вписването й. С решение по протокол № 7/13.05.2014 г. АС-Варна е оставил без уважение молбата на ищцата С. за вписването й в регистъра на адвокатите от колегията по съображения, че не е подала изискуемото се заявление за вписване, придружено със задължителните документи и не е платила наложените й глоби. Ищцата обжалвала това решение пред ответника, който оставил жалбата й без уважение с Решение, взето по протокол № 25/26.09.2014 г.

Ищцата обжалвала това решение пред ВКС, където е образувано гр.д.№ 13/2015 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, по което и с Решение № 125/22.07.2015 г. е отменено Решение на Висшия адвокатски съвет, взето по протокол № 25/26.09.2014 г. и решенията на Адвокатски съвет-Варна, взети с протоколи № 6/23.04.2014 г. и № 7/13.05.2014 г., с които се отказва възстановяването на адвокатски права на С.Г.С..