Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 24.04.2026, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 607/2025
Вид
Решение № 143
Подписан
24.04.2026
В сила
27.06.2026
Състав
Боян Христов Косев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 160, ал. 2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Габрово, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100607 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 15.05.2025 г., предявена от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 23, ет. 7, ап. 21, срещу В. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. “*********“ № 9, вх. Д, ет. 3, ап. 5, с предмет иск, с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 18406.14 лева, представляваща стойността на изпълнени от ищеца по възлагане на ответника строително-ремонтни дейности в заведение „Мама Сита”, находящо се в гр.

Габрово, ул. „*********” № 111, от която сума претендира 10000 лева за труд и 8406.14 лева за закупено от него оборудване и материали, евентуално сумата се претендира като вземане за изравняване на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че бил във фактическо съжителство с В. З. К., с която през есента на 2023 г. сключил договор, с който ответницата му възложила извършване на строителни работи и закупуване и доставяне на строителни материали в наето от нея помещение, находящо се в гр. Габрово, ул. „*********” № 111, в което последната възнамерявала да започне търговска дейност. Ищецът следвало да извърши ремонта с осигурени от него материали и със собствен труд, а след завършването му ответницата следвало да заплати стойността на извършения ремонт на база количеството вложен труд и стойността на закупените и вложени материали. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като цялостният ремонт и оборудване на заведението реализиран с негови труд и средства възлизал на стойност 18406.14 лева, от които 10000 лева за труд и 8406.14 лева за оборудване и материали. Ответницата от своя страна приела изработеното без забележки, но не му заплатила стойността на извършения ремонт, включително и след отправена от 25.02.2025 г. покана. При условията на евентуалност, в случай че не се установи между страните да са били 1 налице договорни отношения, по силата на които ответницата да дължи заплащане на извършения ремонт, претендира заплащане на сумата на основание неоснователно обогатяване.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и размер, с възражението, че през периода, през който са извършвани строително-ремонтни дейности страните са живеели във фактическо съжителство и липсвало възлагане от ответницата. Оспорва ищецът да е закупувал вложените материали със собствени средства, а вложеният от него труд била заплатила с няколко плащания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Представена е фактура № 2000000179/19.02.2025 г., 14 броя стокови разписки издадени за периода от 23.10.2023 г. до 10.04.2024 г. и фискален бон от 27.11.2023 г. на ищеца А. Г. А. от трети за спора лица, с предмет закупени материали и оборудване на стойност общо 8406.14 лева. Тези представени в производството документи, касаещи строителния процес са взети предвид от вещото лице, изготвило заключението на съдебно-техническа експертиза, поради което и съдът не ги обсъжда самостоятелно.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, прието неоспорено в производството, съдът приема за установено, че стойността извършените СМР, представляваща сбор от цената на труд, материали, механизация и допълнителни разходи се равнява на 16128.64 лева без ДДС, съответно 19354.37 лева с вкл. ДДС.

В производството са събрани гласни доказателствени чрез разпит на свидетелите М.А., Й. К., Р. Б. и Ц. П., показанията на които са основани на непосредствените им впечатления и не са налице основания, поради които съдът да не им даде вяра в частта, в която са допустими, ето защо въз основа на същите се установява, че по време на фактическото съжителство на страните ответникът е извършил строително ремонтни дейности в наето помещение - обект заведение „Мама Сита”.

Видно от анекс от 16.12.2025 г. към договор за наем от 22.01.2024 г., сключен между ЕТ „ЦЕЦИ - Ц. П.“ и „Вики 89“ ЕООД договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие на страните.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По отношение главния иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявен иск за заплащане на възнаграждение за изпълнена след възлагане работа, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на възнаграждение за изпълнена и приета работа; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо престиране на съответната 2 парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди и не доказва да е заплатил претендираното възнаграждение, тъй като счита, че облигационна връзка между страните изобщо не е възникнала.

Страните в производството не спорят, че помежду им не е сключен формален (писмен) договор за извършване на строително-ремонтни дейности на обект заведение „Мама Сита”, находящо се в гр. Габрово, ул. „*********” № 111, като спорният въпрос е възникнало ли е между тях правоотношение с предметно съдържание, съответно на уредения в раздел VІІІ от особената част на ЗЗД договор за изработка, което да има за правопораждащ го факт неформална правна сделка.

Договорът за изработка е неформален – за валидното му сключване не е необходимо волеизявленията на страните да са оформени в документ. Аргумент за обратното не следва от разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ, която предвижда взаимоотношенията между участниците в строителството да се уреждат с писмен договор, тъй като установената форма е такава за доказване, а не за действителност.

По дефиниция, извлечена от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение между тях. Съглашението предполага да са налице взаимни, противоположни по посока (насрещни) и припокриващи се по съдържание волеизявления на страните, насочени към пораждане на правни последици, чието съдържание е определено от волеизявленията. Договорът е източник на (поражда) правоотношението в момента на сключването му, т. е. при постигане на съгласие на страните относно съществените му елементи.

В случая ищецът твърди да е сключил с ответника през есента на 2023 г. договор за извършване на строително-ремонтни дейности на обект заведение „Мама Сита”, находящо се в гр. Габрово, ул. „*********” № 111, който по характеристиките си съставлява договор за изработка. За да се приеме, че между страните е сключен договор за извършване на строително-ремонтни дейности, то следва да се докаже, че ответникът е обективирал воля, без значение от формата, в която тя е изразена, за възлагане на А. Г. А. извършването на строително-ремонтни дейности на обект заведение „Мама Сита”, находящо се в гр. Габрово, ул. „*********” № 111. Такова волеизявление обаче не е доказано и не може да бъде изведено от установените в производството факти.

При липсата на волеизявление на ответника за възлагане строително-ремонтни дейности на обект заведение „Мама Сита”, находящо се в гр. Габрово, ул. „*********” № 111, което да е част от формираното съгласие на сключен между страните неформален договор за изработка, няма как да се приеме, че точно в правната сфера на ответника е породено задължението да заплати възнаграждение за възложена и приета работа.

Действително в производството е установено, че ищецът фактически е извършвал строително-ремонтни дейности на обект заведение „Мама Сита”, находящо се в гр. Габрово, ул. „*********” № 111, за който е установено, че с трето за спора лице е имало валидно наемно правоотношение. Но тези безспорно установени факти не са достатъчни за извод, че А. Г. А. е носител на субективното право да получи плащане на възнаграждение по договор за изработка, без да е доказано волеизявление на ответника за възлагане на работата срещу възнаграждение. При липсва писмен договор между страните по делото при иск за плащане на възнаграждение по договор 3 за изработка ищецът не може /без изрично съгласие страна на ответника/ да доказва извършването на волеизявлението, което изгражда фактическия състав на договора след като е на стойност над 5000 лева със свидетелски показания. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Андреева и св. Б. в частта, в която свидетелите излагат, че ответницата е възложила на ищеца изпълнение на строително-ремонтните дейности в наетия имот срещу поето насрещно задължение да заплати впоследствие извършените дейности, тъй като свидетелските показания в тази част са недопустими, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. ал. 2 ГПК. Както вече бе посочено, нито възлагането, нито съгласието за поемане на задължение, могат да се установяват със свидетелски показания, след като ответникът не е дал съгласие за това. Отделно от горното в свидетелските показания липсва каквато и да било конкретика относно съществените елементи на правна сделка, с предметно съдържание, съответно на уредения в р. VІІІ от Особената част на ЗЗД договор за изработка със съдържание задължението на изпълнителя да изпълни СМР и съответстващото задължение на възложителя да престира възнаграждение, за приетите като съответни на възложеното СМР. При съвместно съжителство, без сключен брак, отношенията между съжителите са основани на взаимно разбирателство, без да произтичат от нормативни задължения, съответно при разрив, съжителството се прекратява, както в случая. Нелогично е в рамките на съжителството страните да сключат договор за изработка, по който да се дължи възнаграждение за извършените ремонтни дейности. Ако това би се наложило ще е изключение, за което биха били осигурени и съответните доказателства, тъй като подобно структуриране на отношенията обичайно е насочено срещу интересите на трети лица.

Предмет на главния иск е вземане, основано на сключен договор. При липсата на такъв този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение евентуалния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Това вземане ищецът претендира при условията на евентуалност и на извъндоговорно основание – за изравняване на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за изравняване на неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, като липсата на кумулативен елемент, обуславя извод за неоснователност на иска. Така в решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС е разяснено, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.