Решение № 56 от 06.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ямбол, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20252330100362 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба и уточнение на Н. О.

Г. против «ДИМЕКС 2007»ЕООД , с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 5301 лв. главница, сумата от 301 лв. – лихва за забава за периода 27.06.2024 – 04.12.2024 год., законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е бил сключен договор за оказване на правна помощ и съдействие Д№*****/27.06.2024 год., като след изпълнение на поетите с договора ангажименти и тяхното изпълнение възложителят не е заплатил договорената цена на услугата и допълнително направените разходи.

Договорът бил сключен за – подаване на ИМ срещу „ТиТ Дистрибушън“ЕООД за неизпълнение за задължение в размер на 158 080 лв. В изпълнение на поетите задължения ищецът в качеството си на адвокат входирал в СРС искова молба, по която в СГС било образувано търговско дело № ****/2024 год. В последствие по указания на съда депозирал уточнителна молба. По предявения иск първоинстанционния съд се произнесъл с Определение от 0107.2024 год., с което допуснал обезпечение на предявения иск. Против определението в отхвърлителната му част ищецът входирал частна жалба, по която било образувано ч.гр.д. № *****/24 год. на САС, като жалбата била уважена. Ищецът получил обезпечителна заповед, която предал на управителя на ответното дружество чрез негов познат. Възложено му било и да отиде до ЧСИ в гр.

П., при когото имали образувано ИД срещу „ТиТ Дистрибюшън“ ЕООД по частичен иск от същото задължение и да поискат от нея съдействие за вписване на обезпечителната заповед. В изпълнение на поръчката била проведена среща и със С.

А., при която били уточнение последващи действия. След този момент клиентът 1 престанал да отговаря на телефонните му обаждания. Поради отказ да уредят доброволно отношенията си ищецът депозирал настоящата претенция за заплащане на сумата от 5301 лв. – цената на услугата по договора за оказване на правна защита и съдействие.Претендира и лихва за забава изчислена за периода 27.06-04.12.2024 год.

В депозирания в законния срок отговор ответникът оспорва претенциите.

Оспорва изложените в ИМ факти и обстоятелства, оспорва обстоятелството, че е сключен договор за правна защита и съдействие. Не били представени доказателства адвокатското възнаграждение по договора да е в размер на 5000 лв. Напротив в т. 3 от същия било уговорено такова в размер на 3000 лв. за изготвяне на отговор на ИМ и запознаване с материалите по делото. Не било представено ДС, в което да е уговорен друг размер на възнаграждението. Освен това ищецът се явявал неизправна страна по договора, т.к. не бил изпълнил задълженията си по него- не е изготвил отговор и не било ясно с какви материали се е запознал. Не били представени и доказателства, че вземането му е с уговорен размер и падеж. Исковете се оспорват изцяло, като се моли за отхвърлянето им.

В съдебно заседание ищецът се явява лично. Заявява, че действително е получил плащане от солидарния длъжник Д. Д., поради което претендира единствено разноски в производството по изложени съображения.

Ответното дружество се представлява от законен и процесулани представители, които изразяват становище за неоснователност на претенцията, вкл. оспорват искането за присъждане на разноски в полза на ищцовата страна, за което излагат доводи.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№*****/2024 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено солидарните длъжници „ДИМЕКС 2007“ЕООД и Д. А. Д. да заплатят на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът „ДИМЕКС 2007“ЕООД е депозирал възражение по чл. 414 ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК . Същевременно в хода на процеса , по ч.гр.д. № *****/2024 год. е бил издаден ИЛ рег. № **** от 23.10.2025 год. за сумите по заповедта по чл. 410 ГПК срещу солидарния длъжник Д. А. Д..

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил Договор за правна защита и съдействие № Д-*****/27.06.2024 год. с предмет оказване на правна защита и съдействие на дружеството , осъществяване на правно представителство, всякакви правни и фактически действия и др. В раздел – договорено възнаграждение е вписано:

„за процесуално представителство се заплаща възнаграждение в размер на допълнително договорено, което не може да бъде по-малко от определеното в

Наредба № 1/2004 год.В хонорара не са включени разноски по дела или преписките, като за тях клиентът заплаща отделно възнаграждение. Договорено възнаграждение в размер на 3000 лв. за пред органите, за изготвяне на отговор на искова молба и запознаване с материалите по делото. За процесуално представителство в съдебна инстанция по 350 лв. за всяко заседание“.

На същата дата управителят на ответното дружество с изрично пълномощно е упълномощил адв. Н. О. да го „представлява по подадена срещу дружеството „ТиТ Дистрибушън“ЕООД за неизпълнение на договор за покупко – продажба на стока – пшеница 460 000 кг. и се е обогатило неоснователно в размер на 158 080 лв.“.

Ищецът е представил и копие от искова молба от 28.06.2024 год. , Определение 2

№ *****/01.07.2024 год. на СГС; въззивна частна жалба до САС; разменена по ел. поща кореспонденция; молба за образуване на ИД; Уведомително писмо от ЧСИ и др.

Изискана е и справка от СГС и Апелативен съд – С. , както и от ЧСИ М. К..

Въз основа на издадения ИЛ от 23.10.2025 год. е било образувано ИД № *****/2025 год. по описа на ЧСИ И. Х., като на 17.11.2025 год. до длъжника Д. е изпратено съобщение.

Видно от приетите платежни нареждания на 01.12.2025 год. Д. А. Д. е внесъл за погасяване на задълженията по посоченото ИД сумата от 9000 лв., а на 02.12.2025 год. сумата от 1442, 50 лв., като според сметка на дълга с посочените плащания е заплатил изцяло дължимите се суми по ИД – главница, лихви, разноски за адвокатско възнаграждение, такси и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК,вр. чл. 79, ал. 1, чл.

86,ал.1 от ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Съгласно тълкувателната практика на ВКС - В производството по чл.422, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Не е спорно по делото, че солидарния длъжник Димчо Д.в е заплатил изцяло претендираните от ищеца суми по ЗИ съответно на 01.12. и 02.12.2025 год. по ИД № *****/2025 год. на ЧСИ И. Х.. Съгласно законовите правила за солидарната отговорност и конкретно чл. 123 ЗЗД – изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Правилото е императивно и има абсолютно действие. Юридическият факт на погасяване на дълга се отразява в полза на всички солидарни длъжници. Вътрешните отношения между солидарните длъжници подлежат на уреждане по правилата на ЗЗД.

Поради горното, настъпилият в хода на процеса факт на погасяване на дълга от един от солидарните длъжници, изрично признат пред съда от ищеца, следва да бъде съобразен и искът срещу солидарния длъжник „Димекс 2007“ЕООД следва да бъде изцяло отхвърлен поради извършеното от солидарния длъжник Д. плащане.

По отношение разноските, съдът намира следното:

Разноските за заповедното производство в размер на 1500 лв. – адвокатско възнаграждение и 106, 02 лв. – държавна такса са били предмет на ИД № *****/2025 год., следователно са погасении с извършеното от солидарния длъжник плащане.

Според съдебната практика преценката дали поведението на ответниксолидарен длъжник е дало повод за завеждане на иск срещу него, ако в хода на 3 процеса друг солидарен длъжник плати, е винаги конкретна и зависи от съобразяване на фактите по спора в тази връзка. В настоящия случай , предвид извършеното в хода на процеса плащане и то не от солидарния длъжник срещу когото искът е заведен , по аргумент от противното на чл. 78,ал.2 от ГПК, съдът преценява, че с поведението си последният е дал повод за завеждане на делото, ето защо и следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца разноски за настоящата инстанция.По аналогия в настоящия случай следва да бъде приложена практиката на ВКС на РБ , обективирана в - Определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., І т.о. на ВКС и др./извършеното плащане след получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от задължението за разноски/.

Поради изложеното съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 110 лв. /56,24 евро/– заплатена държавна такса , както и адвокатско възнаграждение. В случая е представен още при подаване на ИМ договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че ищецът е заплатил в брой сумата от 1300 лв. на адв. М. за процесуално представителство по делото. Своевременно е релевирано от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените с.з., на които упълномощения адвокат не се е явил, обема на извършената от адвоката работа, и по-специално, че по-голяма част от депозираните по делото молби и становища, вкл.

ИМ са депозирани и подписани лично от ищеца, съдът намира че адвокатското възнаграждение следва да бъде сведено до минимума по Наредба № 14/2009 год., или до сумата от 860 лв./439,71 евро/.

Същевременно съдът констатира, че при образуване на делото не е събрана в пълен размер дължимата се държавна такса , която с оглед цената на иска по чл. 422 ГПК е 112, 04 лв., от които ищецът е внесъл 110 лв. Ето защо и на осн. чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от 2, 04 лв./1,04 евро/ – държавна такса.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявения от Н. О. Г., ЕГН ********** против «Димекс 2007»ЕООД, ЕИК ********* иск да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № *****/2024 год. на ЯРС, а именно - 5301 лв. – главница и 301 лв. – лихва за забава за периода 27.06.202404.12.2024 год.

ОСЪЖДА «Димекс 2007»ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. О. Г., ЕГН ********** сумата от 495, 95 евро – разноски за настоящата настоящото производство.

ОСЪЖДА «Димекс 2007»ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РС – Ямбол сумата от 1,04 евро – държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от 4 връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5