Решение № 465 от 10.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500111 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивната жалба от Ж. Р. К. чрез адв.

Г. М., против решение №4138 от 08.12.2022 г., постановено по гр. дело № 3197/2022 г. на РС -Пловдив, ХІІ гр. състав, с което е отхвърлен иска на К. да се установи спрямо „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че в отношенията на това дружество с ищеца е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК договор за потребителски кредит №475175/04.12.2020 г. към искане 0546854; признато е за установено спрямо „Сити кеш“ ООД, че в отношенията на това дружество с К. е нищожна клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит №475175/04.12.2020 г. към искане 0546854, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

„Сити кеш“ ООД е осъдено да заплати: на Ж. К. - сумата от 190 лева разноски по делото, а на адвокат Г. Л. М. - сумата от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ж. Р. К. е осъден да заплати на „Сити кеш“ ООД сумата от 100 лева разноски по иска по чл. 22 от ЗПК – възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението се обжалва в частта му, с която е отхвърлен искът на Ж. Р. К. да се установи спрямо „Сити кеш“ ООД, че в отношенията на това дружество с ищеца е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК договор за 1 потребителски кредит №475175/04.12.2020 г. към искане 0546854. Навеждат се доводи във въззивната жалба за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, като се твърди и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че при сключване на процесния договор са спазени изискванията на чл. 22, вр. чл.

11, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че посоченият в договора ГПР не отговаря на изискванията за посочване на разходите, които имат отношение към него. В договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 8 от договора, прикрити под формата на неустойка с уговорен начин на разсрочено плащане в самия договор. Твърди, че в съдебно заседание са релевирани доводи относно размера на законната лихва и нейната несъразмерност, посочен в договора за потребителски кредит. Сочи се, че клаузата за договорна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва върху необезпечени кредити. Иска се решението да бъде отменено в атакуваната част, като се постанови ново, с което искът да бъде уважен и договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен в съответствие с чл. 22 от ЗПК. Иска се и отмяна на решението в частта му, в която жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответника за първоинстанционното производство, както и присъждане на разноски на жалбоподателя по реда на чл. 38 от ЗАдв. за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно в атакуваната му част. Цитира се и съдебна практика.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Според изложеното в исковата молба, между страните бил сключен договор за кредит №475175 от 04.12.2020 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 600 лева, при годишен процент на разходите от 49.65%, фиксиран ГЛП – 40.05%, брой на вноските – 9, платими в двуседмични периоди, като общата сума била посочена в размер на 656.68 лева. Сумата от 600 лева била изцяло усвоена от К., а в договора била договорена и неустойка, в случай, че кредитополучателя не изпълни задължението си да представи обезпечение на вземанията на кредитора в срок от три дни от датата на подписването. Размерът на неустойката бил общо 270.32 лв., но също била разсрочена заедно с погасителните вноски. Изложени са доводи, че договорът за кредит е недействителен в цялост на основанията по чл.11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит; клаузата, с която е договорена неустойка за непредставяне на обезпечение, е недействителна, тъй като заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК (при включването на неустойката, ГПР ще надхвърли законоустановения лимит); според ищеца, тази клауза противоречи и на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите обезщетителни и санкционни функции и драстично нарушава принципа на справедливост.

Иска от съда да постанови решение, с което договора за кредит да бъде прогласен за нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК; евентуално, ако този иск не бъде уважен, се иска да се прогласи нищожност на отделната клауза от същия (чл. 8), която предвижда задължение на ищеца да плати неустойка в определен размер, ако не даде обещаното обезпечение. Моли се и за присъждане на направените разноски.

Ответното дружество оспорва исковете. Отрича пороци на договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор за потребителски кредит, като същият е в писмена форма, с шрифт с големина не по – малка от 12 пункта; посочен е ГПР 49.65% и на потребителя е връчен екземпляр от договора.

Посочен е общия размер на кредита, както и лихвения процент, има погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Вещото лице дава заключение, че К. не е извършвал плащания по договора; неустойката за непредставено обезпечение не е взета предвид при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, като, ако бъде включена при определянето на този общ разход, то същият ще е в размер от 259.32% годишно.

Съдът е приел, че договорът за потребителски кредит не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на 3 задълженията си по договора за потребителски кредит. В случая при изчисляване на ГПР не следва да се има предвид неустойката, но самата клауза е приета за нищожна, тъй като заобикаля закона.

За да се произнесе, въззивната инстанция взе предвид следното:

Дружеството - жалбоподател е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ и може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Въззиваемата страна е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция.

Преди разглеждане доводите на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребител, съгласно установеното начало в гражданския процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената практика на СЕС и ВКС. Доколкото договорът е за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни, се подчинява на специалната уредба в ЗПК, както и ЗЗП, кредитополучателят е потребител по смисъла на закона, както е отбелязано и в атакувания съдебен акт. Приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11, като за съответствието на договора с тях съдът дължи проверка, независимо дали има конкретни оплаквания от страните.

По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит формално съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 4 възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл.8 от договора в размер на 270.32 лева, прикрити под формата на неустойка, с уговорен начин на разсрочено плащане в самия договор. Действително, съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл. 8 от договора за потребителски кредит няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, както е прието и в обжалваното решение. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Самото задължение за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за кредит.

Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение.

Неустойката, с оглед условията, на които следва да отговаря обезпечението, а и срока за предоставянето му, е уговорена по такъв начин, че да бъде максимално затруднено изпълнението на задължението. Това е предвидим разход, уговорен в глобална сума в договора, с уговорен начин на разсрочено плащане, аналогично на погасителните вноски по договора, предварително заложен като разход в договора и включен в размера на погасителните вноски, видно от представения погасителен план. Следователно тези разходи са били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора, като, с оглед начина на уговарянето им и начина на заплащането им, се явяват добавък към погасителните вноски по кредита. Ето защо, доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение, се явява скрита печалба за кредитора.