Решение № 4698 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4698 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110129862 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД срещу О. И. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за признаване на установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за следните сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 74122/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно:

523.68 евро /1024,22 лв./ – неплатена главница по Договор за издаване на кредитна карта **** от 11.01.2012 г., обявен за предсрочно изискуем, дължима за периода от 04.09.2020 г. до 25.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда /11.12.2024 г./ до окончателното плащане;

146.91 евро /287,34 лева/ - договорна възнаградителна лихва за периода от 04.09.2020 г. до 30.09.2024 г.;

58.62 евро /114,66 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 04.09.2020 г. до 25.11.2024 г.,

65.47 евро /128,04лева/ - договорни такси за период от 04.09.2020 г. до 25.11.2024 г.,

122.71 евро /240,00лева/ – претърпени от ищеца имуществени вреди от договорно неизпълнение под формата на сторени разноски в период от 04.09.2020 г. до 25.11.2024 г. за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Ищецът поддържа, че съгласно подписано на 11.01.2012 г. Заявление Договор за издаване на кредитна карта ****, „Пощенска банка“ АД (със сегашно наименование „Юробанк България“ АД), предоставила на О. И. К., 1 банков кредит под формата на револвиращ кредитен лимит, в размер на 1 200 лв., във връзка с който издала персонална кредитна карта, като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит.

Сочи, че поради непогасяване на формираните просрочия, с начална дата на забавата - 04.09.2020 г. и неизпълнение на условията по Договора за кредитна карта, на основание чл. 20.2 от приложимите към същия Договор Общи условия, Банката е обявила дълга по Договора за кредитна карта за изцяло изискуем, за което е изпратила уведомление за предсрочна изискуемост, връчено на 30.09.2024 г., както и допълнително уведомление, връчено на 28.10.2025 г., с което е извършена поправка по отношение на името и датата на договора за кредитна карта, описани в уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост.

Твърди, че за извършените уведомявания, ищецът е сторил разноски в общ размер на 240 лв., по отношение на които, с уточняваща молба от 24.07.2025 г., сочи, че същите представляват претърпени от ищеца вреди вследствие договорното неизпълнение от страна на длъжника.

С уточняваща молба от 29.01.2026 г. ищецът сочи, че дължимите ответника такси по договора в общ размер на 128.04 лева, са формирани както следва:

1. Такса за блокиране на карта по вина и небрежност на картодържателя в размер на 15 лв., начислена поотделно на дати 14.07.2020 г., 15.09.2020 г. и 16.10.2020 г., дължима съгласно раздел Условия, ред 7 на Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за издаване и ползване на кредитни карти Visa;

2. Годишна такса за обслужване на карта в размер на 45 лв., начислена на дата 08.01.2021 г., съгласо раздел Условия, ред 3 на Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за издаване и ползване на кредитни карти Visa;

3. Такса при надвишаване кредитен лимит в размер на 5% от надвишението, начислена на дати: 11.01.2021 г. в размер на 2,18 лв., 11.02.2021 г. в размер на 2,22 лв. и 11.03.2021 г. в размер на 3,64 лв., съгласно раздел Условия, ред 5 на Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за издаване и ползване на кредитни карти Visa;

4. Такса за администриране на просрочен кредит в размер на 30 лв., начислена на дата 09.12.2021 г., съгласно раздел Такси при ползване, ред 9 на Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк И Еф Джи България“ АД.

Обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите установителни искове с обстоятелството, че в негова полза е издадена заповед по чл. 417 ГПК, срещу която ответника е подал в срок възражение.

Моля за установяване на вземанията си, така както са обективирани в издадената заповед за незабавно изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от О. К. П. , с който предявеният иск се оспорва по основание.

Без да оспорва сключването на договора за кредит, предоставянето на 2 кредитна карта, усвояването на сумата по овърдрафт-а и обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 30.09.2024 г., навежда доводи за недействителност на сключения договор, поради противоречието му с повелителните норми на ЗПК. Сочи, че в договора не е посочен ГПР, както и че шрифтът му е под нормативно уредения размер – 12.

Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца договорни такси, като намира претенцията за неконкретизирана.

Намира, че сторените от ищеца разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост не следва да му бъдат възлагани в тежест, доколкото ищецът ненужно е използвал услугите на съдебен изпълнител.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания.

Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието н а валиден договор за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, сключен между страните; 2/ предаване на кредитната карта от ищеца на ответника; 3/ усвояване на парични суми по издадената кредитна карта в твърдения от ищеца размер, които да не са заплатени на уговорения в договора падеж; 4/ наличието на валидна договорна клауза, уговаряща задължение за заплащане на възнаградителна лихва и такси; 5/ претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на заплатени разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, които стоят в пряка причинноследствена връзка с договорното неизпълнение на длъжника и които са могли да бъдат предвидени към момента на сключване на договора.

По предявения иск за мораторно обезщетение – в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.

При установяване на горните обстоятелства, ответникът трябва да докаже, че е заплатил претендираните суми.

В конкретния случай, страните не спорят, а и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е подписано на 11.01.2012 г. Заявление - Договор за издаване на кредитна карта ****, по силата на който договор банката е предоставила банков кредит под формата на револвиращ кредитен лимит в размер на 1 200 лв., във връзка с който издала и предала на ответника персонална кредитна карта.

От представения по делото Договор за издаване на кредитна карта **** и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, се установява, че банката е предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит 3 под формата на кредитен лимит в размер на 1200 лева.

Според Приложение № 1 към договора /л. 9-гръб/, размерът на минималната месечна вноска е 5% от общо дължимата сума, но не по-малко от 20 лева всеки месец, годишният лихвен процент на възнаградителната лихва е 18,90%, а годишният процент на разходите е 22.87%.

В този смисъл, неоснователни са доводите на ответника за недействителност на договора за кредит, поради това, че в него липсва посочен размер на ГПР – освен цитирания размер на ГПР в договора, в приложени № 1 са посочено изрично и допусканията, при които е изчислен ГПР, а именно: 1) максимален кредитен лимит от 3000 лв., усвоен изцяло чрез теглене на пари в брой на банкомат в България, 2) при годишен лихвен процент 18.9%; 3) начислени: такса за отпускане на кредита и за теглене на пари в брой; 4) изплащане на кредитния лимит на 12 равни по размер месечни вноски.

Неоснователно и възражението на ответника за недействителност на кредита, поради изписване на текста на документа с шрифт, по малък от 12.

Клаузата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК, съгласно която Информацията по ал. 1, 2, 3, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е приета с ДВ, бр. 35 от 2014 г. и е в сила от 23.07.2014 г., т.е. повече от две години след сключване на процесния договор. С оглед на това, независимо, че общите условия към договора за изписани на шрифт, по-малък от 12, доколкото материалноправната норма не е била действащо право към момента на сключване на сделката, това обстоятелството не би могло да обоснове недействителност на договора.

От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 07.03.2012 г. – 17.10.2019 г. ответникът е извършил общо 178 трансакции, чрез които е усвоил чрез тегления в брой и плащания на ПОС-терминал общо сумата от 5421.13 лева.

Установява се от заключението /таблица № 4/, че през периода от 07.03.2012 г. – 22.01.2021 г. ответникът е извършвал погасителни плащания на различни по размер суми на обща стойност 6935 лева.

Видно от експертното заключение по ССчЕ, след последното си плащане от 22.01.2021 г., ответникът е преустановил изцяло плащанията по кредитната карта.

Съгласно чл. 20.2 от договора, при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, задължението на картодържателя става автоматично предсрочно изискуемо. Съгласно чл. 14.3 от Общите условия към договора, в случай на предсрочна изискуемост по чл.

20.2, договорът се счита за прекратен, като длъжникът дължи погасяване на всички начислени до момента договорни задължения.

4

Независимо от договорената автоматична предсрочна изискуемост и прекратяване на договора, при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК, банката е отправила и нарочно изявление до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост.

Така с уведомление, връчено чрез ЧСИ Р.А. на 30.09.2024 г., кредитодателят е обявил за изцяло предсрочно изискуеми два броя кредити – от 2007 г. и от 2010 г., различни от процесния.

С последващо уведомление /л. 13/, връчено на 28.10.2024 г. отново чрез ЧСИ Р.А., кредитодателят е уведомил длъжника за допусната техническа грешка в предходното писмо, като е посочил, че обявява за предсрочно изискуем именно процесният договор за кредитна карта от 2012 г.

При кумулативното наличие на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – забава за плащане, наличие на клауза в договора, уреждаща обявяване на кредита за предсрочно изискуем в хипотеза на забава, и надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, се налага изводът, че ищецът е упражнил валидно своето потестативно право и кредитът е направен изцяло предсрочно изискуем на 28.10.2024 г. /доколкото в първоначално подаденото уведомление са посочени други договори за кредит, различни от настоящия/.

С оглед на това, ответникът дължи на ищцовото дружество неплатената главница в размер на 1024.22 лева, съгласно експертното заключение, както и дължимата възнаградителна лихва за исковия период 04.09.2020 г. – 30.09.2024 г. в размер на 287.34 лева, поради което предявените установителни искове подлежат на уважаване.