Решение № 815 от 26.02.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 815

Плевен, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20247170700743 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба на Ц. Д. Ц., [ЕГН], от гр.Плевен, [улица], вх.А, ап.8, срещу Община Плевен за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 000 лева от незаконосъобразни действия /бездействия на Община Плевен по отнемане на МПС –Хюндай купе с рег. № [рег. номер] за периода 02.04.2019 година - 18.09.2024 година.

С молба от 02.09.2024 година Ц. Ц. посочва , че вредите са причинени от Община Плевен респ. Инспекторат от незаконосъобразни актове, действие или бездействие по повод изпълнение на адм. дейност по отнемане на автомобил „Хюндай“ по реда на чл. 40 от Наредба № 2 на Общински съвет Плевен. Претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лева и неимуществени – невъзможност да се ползва автомобил, психически и морален тормоз, като периодът е от 2019 година до август 2024 година.

С определение от 10.09.2024 година съдът повторно е оставил исковата молба без движение и е указал да посочи конкретен период на искова претенция с ден, месец година и да посочи сумата от 6000 лева като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ли се претендира, да посочи от кой акт се претендират вредите и от кои действия и бездействие на Община Плевен.

С уточнение от 18.09.2024 година Ц. Ц. посочва, че вредите се претендират от протокол № 9/29.03.2019 година, като обезщетението е за имуществени вреди в размер на 6 000 лева - стойност на МПС –Хюндай купе с рег. № [рег. номер], като исковата претенция е с преиод от 02.04.2019 година до 18.09.2024 година.

Съдът с определение от 27.09.2024 година е върнал искова молба на Ц. Ц. срещу Община Плевен с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лева за периода от 02.04.2019 година – 18.09.2024 година поради издаден протокол № 9/29.03.2019 година от Община Плевен и е прекратил съдебното производство.

С определение № 12453 от 19.11.2024 година ВАС -Трето отделение е отменил определението на съда и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е посочил , че следва да се разгледа исковата молба като такава с искане за присъждане на обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на Община Плевен по отнемане-репатриране на автомобил.

В исковата молба се твърди, че противозаконно  е отнето МПС Хюндай купе с рег.№ [рег. номер], което е съпружеска имуществена общност. Отнемането му по реда на чл.40 от Наредба №2 /става въпрос за Наредба №2 за опазване на околната среда в Община Плевен/ е незаконосъобразно. Твърди, че действията на административните органи са груби и некоректни, противоречащи на Етичния кодекс на Общината. Бездействията се изразяват във факта, че въпреки многобройните подадени молби автомобилът не е освободен. Сочи, че са настъпили имуществени вреди в размер на 6000 лева от лишаването от МПС.

В съдебно заседание ищцата - Ц. Д. Ц., не се явява, не се представлява.

В съдебното заседание ответникът - Община Плевен, се представлява от юрк С., който намира исковата молба за неоснователна и недоказана, тъй като законосъобразно е проведена процедура по репатриране на автомобила и моли за бъде присъдено орисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, се представлява от прокурор Ш., който намира, че не е осъществен състав на отговорността на държавата, тъй като липсва пряко причинна връзка между незаконна дейност и причинени вреди.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ц. Д. Ц. е собственик на Хюндай купе с рег.№ [рег. номер], видно от свидетелство за регистрация на л.6 от дело 3946/2024.

За същото МПС е издадено предписание №16/26.02.2019 г. /л.120/, в което е посочено, че същото е паркирано в тревна площ зад [улица], Плевен, и е наредено собственикът му в 14-дневен срок да освободи заемания терен общинска собственост. Към протокола е приобщен снимков материал /л.л.121-125/, от който е видно, че същото е следвало да премине технически преглед януари 2016 г., застраховката гражданска отговорност е била до април 2016 г., и липсва преден ляв фар на автомобила.

С констативен протокол № 9/2019 за техническото състояние на излязло от употреба МПС от 29.03.2019 г. /л.127/ комисия от Община Плевен е констатирала за същия автомобил, че състоянието на купето му е лошо, без преден десен калник е, без преден капак, в лошо състояние на каросерията, без предни фарове, в лошо състояние на колелата и гумите. Изразено е становище да се предаде за репатриране.

За МПС е издадено удостоверение № 23-Об/16.04.2019 г. /л.128/, съгласно което същото МПС е прието в център за разкомплектоване, и удостоверението следва да послужи за прекратяване на регистрацията на МПС съгласно чл.18, т.2 вр. чл.18б, ал.1, т.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45/.

До Пътна полиция при ОД МВР Плевен е изпратено писмо от общината /л.22/ заедно с удостоверението и табелите с регистрационните номера за служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

До община Плевен е изпратена жалба–протест от В. П. Г. с вх.№ от 07.05.2029 г. /л.л.132-133/, с която се иска посочване на основанието, на което е репатриран автомобила, обръща се внимание на служителя О. С. за некоректно, непрофесионално и заблуждаващо поведение, и се иска информация за реда за освобождаване на автомобила.

Изпратен е отговор от 23.05.2019 г. от кмета на общината до Г. /л.134/, в който се сочи, че автомобилът е собственост на друго лице. Посочва се, че същото е предадено за разкомплектоване по реда на чл.40 от Наредба № 2 на Общински съвет Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен /Наредба №2/. Процедурата е спазена – на 26.02.2019 г. е установено, че на автомобила липсва знак за технически преглед за срок повече от 2 години. На основание горното и §1, т.1, б.б от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства /по-долу НИУМПС/ МПС е възприето като излязло от употреба, поради което на предното му стъкло е залепено Предписание №16/26.02.2019 г. с разпореждане за отстраняване в 14-дневен срок. В указания срок не е отстранено, поради което на 29.03.2019 г. комисия, назначена по реда на чл.38 от Наредба №2, с участието на служител на Първо РУ Плевен, е удостоверила състоянието на автомобила с протокол по образец, и е предала същия на лице, притежаващо разрешение по реда на чл.67 от ЗУО. Не са налице нарушение на разпоредбите на приложимия нормативен акт, поради което жалбата е неоснователна. Посочва се, че редът и начинът за освобождаване на МПС са посочени в чл.40 от Наредба №2, като е посочена интернет страницата на общината, където същата наредба е достъпна.

Г. е подавал и последващи жалби, като му е отговорено с писма, приобщени на л.л.137-143.

Приобщен е нотариален акт /л.154/, съгласно който В. П. Г. е собственик на апартамент №3, на [улица], гр.Плевен.

По жалби на Г. до Прокуратурата са издадени постановления за отказ да се образува досъдебно производство /л.л.19-21 от дело 3946/2024/.

В докладна на О. С. до кмета на общината /л.л.56-57/ са описани действията по проверките и съставените документи, като е посочено, че за автомобила липсват документи, че е собственост на Г..

Приобщена е заповед № РД 10-485/12.04.2016 г. на кмета на общината /л.170/ с която се определя комисия, която да извършва огледи и да установява ИУМПС на територията на общината.

Приобщена е Наредба №2 /л.л.171-189/ и договор за сътрудничество между Община Плевен и „Йоуауто партс“ ЕООД от 06.07.2018 година ца определяне на площадка за временно съхранение на излезли от употреба моторни превозни средства и извозване на излезли от употреба МПС до определеното за това място.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковата претенция е допустима, но разгледана по същество –неоснователна.

Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

За да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Дейността, свързана с извършване на репатриране на излезли от употреба МПС, е нормативно регламентирана. По смисъла на § 1, т. 1, б. "б" от ДР на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства /в приложимата към 2019 г. редакция/, ИУМПС е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО - всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, в т. ч.: моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № І-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; За пълнота съдът отбелязва, че с последваща промяна – ДВ, бр.2 от 2021 г., срокът от две години по тази разпоредба е намален на три месеца.

В случая е безспорно, че към 26.02.2019 г., когато е извършена първоначалната проверка, и към 29.03.2019 г., когато е извършена последващата проверка, процесното МПС е без технически преглед повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, както и че се е намирало върху земя – общинска собственост – зелена площ зад [улица], гр. Плевен.

ИУМПС е масово разпространен отпадък по смисъла на чл. 13, ал. 6, т. 3 във връзка с ал. 1 от ЗУО и подлежи на регламентация с наредба на МС по чл. 13, ал. 1 от ЗУО и с наредба на съответния общински съвет по чл. 22 от ЗУО, в случая Наредба №2 за опазване на околната среда в Община Плевен.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 7 от ЗУО кметът на общината отговаря за организирането на дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци и/или оказва съдействие на организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци, в т. ч. определя местата за разполагане на необходимите елементи на системите за разделно събиране и местата за предаване на масово разпространени отпадъци, както и по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗУО кметът на общината контролира спазването на изискванията, определени с наредбата по чл. 22.