Решение № 260018 от 08.04.2022, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260018 гр. Кюстендил, 08.04.2022 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д. № 2378 по описа на КРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ю.С.Ш., ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***,

Търговски дом, вх. Г, ет.2, кантора 252, чрез адв. И.Д.К., е предявил против А.В.К.Ш., ЕГН: **********,*** и Л.Ж.В., ЕГН: **********,*** искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Кюстендил, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар освободител“ № 240, бл. 143В, ет.0, гараж 2, обекта, находящ се в сграда № 5 – пет, разположена в ПИ с идентификатор № ***, както и да му предадат владението на същия.Претендират се и сторените разноски, вкл. за юрисконсуктско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор.

Излагат доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

По силата на договор за покупко-продажба /л.6/,обективиран в Нотариален акт № 78,том I,рег.№ 1318,дело № 61/2006 год. на Нотарус Б. А. с рег.№ 325, Л. А. Ш.,ЕГН **********,придобила собствеността на самостоятелен обект,представляващ гараж № 2-втори от блок 143 стр.2 от Решение по гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил

„В“ по плана на ************,със застроена площ от

20.39 кв.м.Няма спор между страните, това се установява и от Схема на СОС № 15-383877-13.06.2018 г.,изд.от на СГКК – гр. Кюстендил /л.9/,че горният представлява понстоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41.112.503.533.5.16.

Установява се от Удостоверение за наследници изх.№ 1060/10.08.2016 год.,изд.от Община Кюстендил /л.12/,че ищецът и първият ответник са низходящи от първи ред /синове/ на горната,която е починала на 09.08.2016 год. в гр.Кюстендил.

На 19.01.2017 год. в Районен съд-Франкфурт на Майн бил изготвен Протокол за отваряне на разпореждане при смърт /л.13-15/,от които се установява,че Л. Ш. е оставила на 19.10.1969 год. завещание,по силата на което определила синът си Ю. П. за единствен свой наследник на цялото и имущество,намиращо се в РБългария. Видно от Решение от 27.09.2000 год. на РС-Самоков по гр.д.№ 270/2020 год. е ,че на осн.чл.19,ал.1 от ЗГР е допусната промяна във фамилното име на ищеца от С. на Ш..

Няма спор,данни и доказателства ответникът А.Ш. да е присъствал при отварянето на горното завещание.Няма спор,че горното завещание не е вписано в която и да е Служба по вписванията на територията на РБългария.

По делото е представено като доказателство саморъчно завещание /л.75/от Л. Ш.,изготвено на 13.03.2016 год.,от съдържанието на което се установява,че волята на горната е синът й А.Ш. да наследи също гаражът й в гр.Кюстендил. Няма спор,както и доказателства по това,че горното завещание не е обявявано и вписано в която и да е Служба по вписванията на територията на РБългария.

На 06.10.2017 год. ответникът А.Ш. с договор за дарение,оформен в нот.акт № 123,том I,рег.№

284/2017 год./ л.7/ дарил 1/10 ид.част от правото на собственост на процесният гараж на отв.Л.Ж.В..

На 22.07.2020 год.и 08.08.2020 год. в гр.Франкфурт на Майн,РГермания,между ищецът и ответникът А.Ш. било подписано споразумение за уреждане на наследство,от съдържанието на т.2 на което се установява,че горните признали взаимно,че процесният гараж е тяхна съсобственост при равни стр.3 от Решение по гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил права,както и това,че отв.А.Ш. е прехвърлил част от съсобствеността си на отв.Л.В.,техен общ племенник от втора степен.В споразумението се съдържа изявление,че удостоверието за наследници в РГермания ще бъде издадено като ползващо само ищецът.Подписването на споразумението е предхождано от спорове за наследството на Л. Ш.,като се установява от изявлението на представляваща отв.А.Ш. адвокат К. П.

/л.56-60/,че от името на този ответник е предложено изплащането на сума от 10 700 евро,за да се избегне спорът дали същият следва да върне на ищецът Ю.Ш. сума в размер на 21 400 евра.

На 29.10.2020 год. ищецът се снабдил от Районен съд Франкфурт на Майн,отделение по наследствени права с удостоверение за наследници /л.20/,съгласно което е посочен за единствен наследник на Л.А.Ш..

От показанията на свидетелите Л. Г. и С. А. се установява това,че процесният гараж се ползва като такъв единствено от отв.Л.В..

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки горното съдът прави следните изводи:

За уважаването на иск с пр.осн.чл.108 ЗС ,какъвто е настоящияту,ищецът следва да докаже и установи кумулативното наличие на трите елемента от фактическият му състав,а именно :

1.Че е собственик на процесният гараж;2.Ответниците владеят гаража;3.Ответниците владеят гаража без основание.

Ищецът поддържа като придобивно основание за правото си на собственост качеството му на единствен наследник на покойната на него и отв.А.Ш., майка Л.А.Ш..За да се приеме,че тези твърдениия са основателни следва да има доказателства първо за това,че праводателката на ищеца е починала,второ че към датата на смъртта й в наследството се е вклюючвало и правото на собственост на процесният гараж.Не е задължително изискване ищецът да е наследник по закон на Л. Ш.,тъй като едно завещание ,макар и сторено на лице без родствена връзка със завещателят,придава на последният качеството на наследник и стр.4 от Решение по гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил има предимство пред преките наследници по закон.За последните остава възможността за защита по реда на чл.30 от Закона за наследството,ако е нарушен чл.28,ал.1 от същият.

Установи се безспорно по делото от договорът за покупко-продажба в нотариална форма и удостоверението за наследници,изд.от Община Кюстендил,че ищецът и отв.А.Ш. са низходящи от първи ред и синове на покойната тяхна майка Л. Ш.,която приживе е придобила по възмезден начин собствеността на процесният гараж.Няма спор по това като се установи и от договорът за дарение,също оформен в изискуемата се от ЗЗД нотариална форма,че отв.А.Ш. е дарил 1/10 ид.част от правото на собственост на процесният гараж на отв.Л.В.,като безусловно от показанията на разпитаните свидетели се установи това,че гаражът понастоящем се владее и ползва единствено от вторият ответник.

Спорни между страните са наследствените им права с оглед твърдението на ищеца,че той по силата на стореното му от праводателката завещание е нейн единствен наследник на цялото й имущество в РБългария,останало след смъртта й,при което е и единствен собственик на гаража,поради което дарението на ид.част от същият от отв.А.Ш. на отв.В. му е непротивопоставимо.Такова завещение действително е било оставено в РГермания от праводателката на страните и обявено по действащият в тази държава правов ред.Съгласно същото цялото имущество на Л. Ш.,находящо се в РБългария, след смъртта й се завещава на ищецът А.Ш..

По възражението на ответниците че обявеното в РГермания саморъчно завещание не е вписано,поради което им е непротивопоставимо,следва да се отбележи,че същото е неоснователно с оглед спора по делото.Съгласно тълкувателните мотиви на Решение № 698 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2009 г. на ВКС-I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно, че "с изменението на чл. 112 ЗС

/ДВ. бр. 34/2000 г./ и създадената нова б. "и" е предвидено задължително вписване на препис от обявените саморъчни завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот,което има чисто оповестително действие и цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото за след смъртта му и за намерението на бенефициера да се ползва от него.

Обявяването стр.5 от Решение по гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН, както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да се породи вещно-правното действие на завещанието. Общото завещателно разпореждане по чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в чиято полза е направено универсалното завещание качеството на наследник, който измества от наследяване /на цялото или на дробна част от него/ наследниците по закон, като наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон.Наследникът по закон наследява, само ако налично завещание не е породило действието си.Завещанието,от което претендира да черпи права ищецът обаче не е универсално.Анализа на същото сочи,че завещателката е изразила волята си имуществото в РГермания да остане на съпругът й, а това в РБългария на ищецът.Поради това волеизявление съдът счита,че същото има характера на такова относимо за определено конкретно имущество, което е определяемо,поради което за него важи правилото на чл.16,ал.2 Закон за наследството,т.е то е частно.След изготвянето на това завещание наследодателката е изготвила още-едно,това което отв.А.Ш. представя с отговорът на ИМ. Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник,а като се вземе в предвид и че съгласно чл.

39 ЗН последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите,следва да се приеме ,че със съставянето на завещанието от 11.03.2016 год. в полза на отв.А.Ш.,същият е придобил качеството на заветник по отношение конкретно на спорният гараж,защото наследодателят е отменил мълчаливо предходното си частно завещателно разпореждане от 1968 год.по отношение само на този негов имот. Това завещение не е оспорено от ищецът,спазена е писмената му форма по чл.

25 ЗН ,отнасяща за всички елементи от съдържанието на едностранната сделка завещание, което включва неговия автор, лицата, в полза на които се разпорежда за след смъртта си завещателят и имуществото, предмет на разпореждането. Подписът е завършващ елемент от фактическият състав на завещанието и с него се документира, че именно лицето, посочено като негов автор е направило изявлението. При спор за истинността на завещанието,какъвто в казуса не бе повдигнат, следва да се установи дали подписът е на лицето, посочено като негов автор, стр.6 от Решение по гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил но е недопустимо авторът да се установи чрез изследване на подписа. Най-краткото допустимо съдържание на завещанието включва името на завещателя, имуществото, което се завещава и имената на облагодетелстваните лица като от текста на завещанието следва несъмнено да се установява кой, на кого и какво завещава, както и че волята на завещателя, изразена в завещанието е окончателна и непоколебима.Няма доказателства за това завещанието да е обявено, нито за конкретният момент когато е станало известно на горният ответник, като съдът счита че това е станало след процесната транслативна сделка, с която същият се е разпоредил с част от собствеността на гаража,както и след подписването на споразумението за наследство през 2020 год.Това е така,защото измежду представените пред Нотариуса документи при изповядване на сделката дарение то липсва. Нотариусът е проверил собствеността на гаража в лицето на отв.А.Ш. от представеният титул за собственост на Л. Ш. и посоченото като приложение удостоверение за наследници на същата, в което този ответник очевидно не е посочен като единствен наследник,тъй като в разпоредителната част на договора за дарение е посочено че дарява част от свой сънаследствен имот.

Към датата на подписване на споразумението,уреждащо наследственият спор между братята в гр.Франкфурт на Майн горното завещание,придаващо качеството на заветник на отв.Ш. по отношение на процесният гараж , също не е било известно на страните,най –малкото защото в противен случай не би било признато,че двамата братя са съсобственици при равни права на гаража,като е отбелязано и частичното прехвърляне на собственост от същият на отв.В.. По своя характер това споразумение представлява договор за спогодба, който е неформален, възмезден, двустранен, комутативен договор на разпореждане за решаването на съществуващ или възможен бъдещ спор между страните по него. В частта му, засягаща предмета на делото (т.III от него) е видно, че страните (двамата братя) са се съгласили, че всяка от тях е получила по ½ идеална част от собствеността върху гаража в гр. Кюстендил. В случая е видно, че не е налице воля за разпореждане с гаража, а е налице констатиране (деклариране) на вече известен на страните факт. Констатира се по повод имота и наличието на прехвърлителна сделка от страна на А.Ш. в полза на Л.В. за част от имота, която сделка предхожда сключената спогодба. Поради посоченото съдът намира, че в договора липсва изрично волеизявление от която и да е от страните по делото, че имотът стр.7 от Решение по гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил или част от него ще премине от патримониума на единия от тях в имуществото на другия.