Определение № 2334 от 04.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2334 гр. Пловдив, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Фаня Рабчева Калчишкова

Членове:

Виделина Куршумова

Иван Й. като разгледа докладваното от Иван Й. Въззивно частно гражданско дело № 20265300501967 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“ чрез адв. Х. М. против Определение №6625/28.05.2026 г., постановено по гр. дело №11004/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, с вх. №23589/06.03.2026г. за изменение на постановеното по делото Решение №550/09.02.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат подробни оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение, противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност да ги намали значително. Жалбоподателят прави и доказателствено искане за прилагане по настоящото дело на искови молби, по които са заведени дела с аналогичен предмет, и списъците по чл. 80 ГПК по тях.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата Т. Х. П., с ЕГН **********.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Т. Х. П., ЕГН **********, против „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове – иск с правна квалификация по чл.

1

124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.2024 г., сключен между страните, и иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 984 лева с еврова равностойност от 2036,99 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № *** от 05.01.2024 г.

С исковата молба в производството по гр.д.№11004/2025 г. на РСПловдив на л.7 по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 09.06.2025 г., сключен от Т. Х. П. и адв. Б. Й. с предмет – „образуване и водене на исково производство срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, във връзка с нищожни/неравноправни клаузи по Договор за потребителски кредит №*** от 05.01.2024 г., включително и иск за връщане на надвзети без правно основание суми“. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 610 лв., платимо по посочената в договора банкова сметка. Представено на л. 8 от делото е авизо за местен превод, видно от което Т. Х. П. е заплатила по посочената в договора сметка на адв. Б. Й. сумата от 610 лв. за адвокатско възнаграждение.

С Решение №550/09.02.2026 г., постановено по гр. дело №11004/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXV гр.с., съдът е признал за установено в отношенията между ищцата Т. Х. П., ЕГН ********** и ответника „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.2024 г., е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Съдът е осъдил „Кредирект” ЕООД, да заплати на Т. Х. П., сумата от 1 615,55 евро, с левова равностойност от 3 159,75 лева, представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.2024 г., като е отхвърлил осъдителния иск за разликата от присъдените 1 615,55 евро, с левова равностойност от 3 159,75 лева, до пълния предявен размер от 2 036,99 евро, с левова равностойност от 3 984 лева. Съдът е осъдил „Кредирект” ЕООД, да заплати на Т. Х. П., сторените разноски по делото в размер на общо 655,67 евро, с левова равностойност от 1 282,38 лева, от които 477,84 лв. или 244,32 евро за държавна такса, 233,88 лв. или 119,58 евро – внесен депозит за вещо лице, както и 570,66 лв. или 291,77 евро за адвокатско възнаграждение.

По молба на ответника е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с искане да не бъдат присъждани разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар по делото, а в условията на евентуалност се иска да се намали съществено размерът на първоначално присъдените разноски. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е изложил подробни доводи.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно.

В случая пред първата инстанция е направено искане от ищеца за присъждане на всички направени по делото разноски, в т.ч. за платено адвокатско възнаграждение. То възлиза на 610 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и е заплатено по банков път, като е представено доказателство за това. Съдът е присъдил по съразмерност с оглед уважената част от исковата претенция на ищеца сумата от 570,66 лв./291,77 евро за разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение 2

В конкретния случай няма спор, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от ответника с молба от 29.12.2025 г., депозирана преди провеждането на откритото съдебно заседание по делото на 20.01.2026 г. Същото е направено своевременно, поради което следва да се приеме, че правото на ответника да оспорва размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е упражнено надлежно.

В установената практика на ВКС преценката за фактическа и правна сложност на делото се основава на обективни критерии, което налага водещо да се съобразяват процесуалните факти и данни по самото дело. Критерият, установен в практиката на ВКС по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд (опр.№ 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, К, І т. о.,опр.№ 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о.,опр. № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., опр.№ 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о опр. №1640/2024г по ч гр.д № 3549/2023г на Трето г.о на ВКС. и др). Съгласно опр.№3408 от 03.07.2024г по ч.гр.д №1606/2024г, III г.о., наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл.36 ЗА/. Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати.

Съдът има правомощието да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение при нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При нарушена пропорционалност, във всеки конкретен случай се съобразява нейната степен. В този смисъл е опр.№213 от 20.01.2025 г. по ч.гр.д №4424/2024г, III г.о.

Настоящият състав намира, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 570,66 лв./291,77 евро е неоснователно. Както се посочи, в съобразителната част на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Ако в резултат на тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В конкретния случай предоставената адвокатска услуга в първоинстанционното производство се изразява в 3 изготвяне и подаване на искова молба, в който са изложени съображения за нейната основателност, като аргументацията е подробна. Предвид обема и съдържанието на предоставената адвокатска услуга, като отчита и защитавания материален интерес, съставът на въззивният намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявано. При прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият съдебен състав съобразява задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което при преценката за дължим размер на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета от Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото.

На следващо място, следва да се посочи, че относно защитата на потребителя при недействителни договорни клаузи, какъвто именно е настоящият случай, с постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, и решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 г. Съдът на ЕС е дал принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 на решението по дело С-57/2015г. е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. Следователно възлаганите разноски следва да са разумни и пропорционални. С оглед горното следва да се приеме, че при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Предвид гореизложеното разрешението на първоинстанционния съд, с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 570,66 лв./291,77 евро, съобразно изхода на спора и защитавания материален интерес, при отчитане на извършените действия по производството, както и фактическата и правна сложност на делото, свързано с потребителска защита, е съответно по размер.