Решение № 15353 от 08.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15353 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110102491 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „***“ ЕООД да заплати на Министерството на финансите на Република България сумата от 1500.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника в качеството му на изпълнител по сключено между страните рамково **** № **-11/30.06.2020 г. за възлагане на централизирана обществена поръчка за нуждите на органите на изпълнителната власт с предмет „Предоставяне на пощенски и куриерски услуги за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации“ да подаде оферта в отговор на покана на Министерството на културата в качеството му на индивидуален възложител по смисъла на рамковото **** по проведена от последното обществена поръчка № 2519 в Системата за електронно възлагане на обществени поръчки (***), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 116.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху неустойката, начислено за периода от 05.03.2022г. до 09.12.2022г.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по рамково **** № **-11/30.06.2020 г. за възлагане на централизирана обществена поръчка за нуждите на органите на изпълнителната власт с предмет „Предоставяне на пощенски и куриерски услуги за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации“, по силата на което „***“ ЕООД като изпълнител се задължило да предоставя оферта по всяка отправена до него покана за сключване на договор за обществена поръчка с индивидуален възложител по смисъла на ****то, което свое задължение не изпълнил след отправена до него покана за това от Министерството на културата по проведена от последното обществена поръчка № 2519 в Системата за електронно възлагане на обществени поръчки. С оглед на това и съгласно клаузата на чл. 16, ал. 1 от рамковото **** в правната сфера на ответното дружество възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на неустойка за неизпълнение на коментираното задължение в размер на 5 % от прогнозната стойност на поръчката, възлизаща на сумата от 1500.00 лева, а след поставянето му в забава чрез изпращане на нарочна покана за заплащане на тази неустойка- и задължение за обезщетение за забава за исковия период. Ищецът допълва, че след отправяне на поканата получил от 1 ответника писмо, в което последният признавал неизпълнението на процесното задължение, респ. не о**вал дължимостта на претеднираната неустойка. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване между страните на валидно рамково **** със сочените в исковата молба предмет и съдържание, вкл. задължение на ответника да отправя оферта по всяка покана за провеждане на обществена поръчка, отправена до него от съответния индивидуален възложител, както и да заплаща в полза на възложителя- страна по рамковото ****, неустойка в претендирания размер при неизпълнение на това задължение; 2/ отправена от Министерството на културата до „***“ ЕООД покана за предоставяне на оферта за участие в обществена поръчка № 2519 в *** с предмет „Предоставяне на пощенски услуги за нуждите на Министерството на културата“; 3/ размер на претендираната неустойка; 4/ отправена до ответника покана да заплати последната; 5/ размер на вредата от допуснатото неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението за заплащане на неустойката, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

Между страните не е **но, а и се установява от представеното с исковата молба рамково **** № **-11/30.06.2020 г. за възлагане на централизирана обществена поръчка за нуждите на органите на изпълнителната власт с предмет „Предоставяне на пощенски и куриерски услуги за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации“, че по силата на това **** „***“ ООД като изпълнител се е задължило спрямо ищеца като възложител да предостави пощенски услуги въз основа на договори за обществена поръчка с индивидуалните възложители по смисъла на договора- възложителите по чл. 4, ал. 1 от ПМС № 385/2015г., вкл. централните органи на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗА, сред които са министрите в страната. Съгласно чл. 10, т. 1 от рамковото **** всеки от изпълнителите по него, вкл. ответникът, е длъжен за срока на действие на ****то, както и за срока на действие на подписаните въз основа на рамковото **** договори с индивидуалните възложители, да подава оферта в отговор на всяка покана за сключване на договор, отправена до него от възложител. А в чл. 16, ал. 1 от рамковото **** е включена неустоечна клауза за неизпълнение на посоченото задължение, съгласно която при неподаване на оферта в отговор на покана на възложител изпълнителят за всеки конкретен случай дължи на Министерсвото на финансите в качеството му на страна по ****то и Централен орган за покупки неустойка в размер на 5 % от прогнозната стойност на поръчката, но не повече от 10 % от стойността на рамковото ****.

Установява се от нео**ената и приобщена като писмено доказателство покана за участие в процедура по чл. 82 ЗОП въз основа на процесното рамково **** № **11/30.06.2020 г., че министърът на културата е поканил всеки от изпълнителите по рамковото ****, вкл. „***“ ООД, да предостави оферта за сключване на индивидуален договор с предмет „Предоставяне на пощенски услуги за нуждите на Министерството на културата“, като в поканата са посочени общата прогнозна стойност на поръчката от 30 000.00 лева без включен ДДС, както и срокът за предоставяне на офертите в отговор на поканата08.06.2021г.

А съгласно нео**ения от името на ответното дружество доклад на министъра на културата от 14.07.2021г., адресиран до министърса на финансите, поканата за предоставяне 2 на оферта е получена от „***“ ООД чрез *** на 17.06.2021г., в 18:51 часа, като е прочетена на 18.06.2021г., но въпреки това в определения в поканата срок дружеството не е представило своята оферта. В последния смисъл е и протокол № 1, съставен от назначената от министъра на културата комисия за разглеждане, оценка и класиране на получените в *** оферти в отговор на писмената покана на министъра на културата, съгласно който чрез *** са постъпили две оферти съответно от „***“ ЕАД и от „М и БМ ***“ ООД. Нещо повече, сам ответникът изрично в свое писмо от 08.10.2021г. до министерството на финансите е признал неизгодния за себе си факт от значение за настоящия правен **, че поради технически причини не е подал оферта в отговор на отправената покана от министерството на културата, като освен това в коментираното писмо не е о**ил дължимостта на претендираната неустойка по чл. 16, ал. 1 от рамковото ****, както и размера на същата, за заплащането на която на 09.09.2021г. е получил изрична покана с изх. № 26-00657/03.09.2021г. по описа на министерството на финансите, с която му е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Признанието на неизгоден за страната факт с правно значение е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- с оглед на вскички данни по делото, намира опора в същите, в частност в цитираните писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна въз основа на приобщената доказателствена съвкупност, при липсата на каквито и да е доводи, касаещи съществуването на процесното договорно правоотношение, неговото съдържание, както и начина на формиране и стойността на процесната неустойка по чл. 16, ал. 1 от рамковото ****, и при липсата на доказателства, а и на твърдения за подадена в срок оферта от ответника по поканата на министъра на културата, респ. за заплащане на неустойката за неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 от съглашението, следва да се приеме за установено възникването и съществуването в правната сфера на ищеца на процесното вземане за неустойка, чийто размер, определен при съобразяване установената приблизителна стойност на поръчката, по която ответникът не е представил оферта, възлиза именно на претендирата сума от 1500.00 лева (5 % от 30 000.00 лева).

Поставянето на ответника в забава за изпълнение на неустоечното задължение също не е о**ено от същия, а и се установява от коментираната покана на министерството на финансите с изх. № от 03.09.2021г., получена от ответното дружество съгласно приложеното по делото известие за доставяне на 09.09.2021г., от който момент е започнал да тече предоственият от възложителя двуседмичен срок за доборолвно заплащане на неустойката.

С изтичането му, без в него, а и впоследствие ответното дружество да е извършило плащане, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава, чийто размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, възлиза именно на претендираната сума за исковия период- от 05.03.2022г. до 09.12.2022г., началният момент на който следва във времето настъпването на забавата.

При така изложените мотиви предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени.

При този изход на **а пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от общо 164.67 лева, включваща заплатена държавна такса за разглеждане на исковете, както и определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00 лева с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „***“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Министерството на финансите на Република България сумата от 1500.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника в качеството му на изпълнител по сключено между страните рамково **** № **-11/30.06.2020 г. за възлагане на централизирана обществена поръчка за нуждите на органите на изпълнителната власт с предмет „Предоставяне на пощенски и куриерски услуги за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации“ да подаде оферта в отговор на покана на Министерството на културата в качеството му на индивидуален възложител по смисъла на рамковото **** по проведена от последното обществена поръчка № 2519 в Системата за електронно възлагане на обществени поръчки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 116.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху неустойката, начислено за периода от 05.03.2022г. до 09.12.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 164.67 лева- разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4