Определение № 390 от 21.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600314 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІІ във вр. с чл. 270 ал. 4 НПК.

С определение № 605/05.10.2026 г., постановено по НОХД № 350/2026 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, са оставени без уважение исканията на защитниците на подсъдимите И. Т., Х. Д., В. В. и В. М. за изменение на търпените от тях мерки за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леки такива, а именно „домашен арест“.

Подадена е частна жалба от адвокат П. П., в качеството му на защитник на подсъдимия Х. Д., против определението в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на мярката му за неотклонение. Наведено е оплакване необоснованост на атакувания акт в тази част, поради липсата на реална опасност от укриване на подсъдимия при наличието на установен постоянен адрес. Оспорва се опасността Д. да извърши престъпление. Като новонастъпило обстоятелство, обуславящо налагането на по-лека мярка за неотклонение, се сочи прекомерната продължителност на задържането, което надхвърля една година. Акцентира се върху възможността за прилагане на средство за електронно наблюдение по чл. 62, ал. 6 НПК при евентуална промяна на мярката в ,,домашен арест“. Иска се изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ на подсъдимия Х. Д. в „Домашен арест“.

Подадена е частна жалба от адвокат Х. Б., като защитник на подсъдимия В. М., против определението. Наведено е оплакване за необоснованост, както и че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Защитникът счита за незаконосъобразен извода на първостепенния съд, че не е разколебано обоснованото подозрение за съпричастност на подзащитния му към инкриминираното деяние по чл. 321, ал. 3 НК и за участието му като лидер в организираната престъпна група. Излагат се доводи в тази насока, които се аргументират с показанията на разпитани по делото свидетели. На следващо място от защитата се акцентира на изтичането на разумния срок на задържането на подсъдимия М., на влошеното му здравословно състояние, а така също и на необходимостта от полагане на грижи за малолетно дете със специални потребности. Иска се да се 1 измени мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ с електронно проследяващо устройство.

Подадена е въззивна частна жалба от адвокат М. Л., като защитник на подсъдимия В. Х. В., против определението в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на мярката му за неотклонение. Наведено е оплакване за неговата неправилност в тази част. Изтъкват се доводи за дефицит на доказателствения анализ, направен от първостепенния съд, както и за липса на достатъчно доказателства, уличаващи подзащитния му в извършване на престъплението, за което има обвинение. Сочи се риск от повторно осъждане за едно и също деяние, като се изтъква, че В. В. е осъден с влязла в сила присъда през 2023 г. за престъпление, попадащо в рамките на инкриминирания период по настоящото дело.

Релевира се и продължителността на наложената мярка за неотклонение. Иска се изменение на определението в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на В., като се измени в по-лека такава.

Подадена е въззивна частна жалба от адвокат П. В., като защитник на подсъдимия И. Н. Т., против определението в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на мярката му за неотклонение. Наведено е оплакване за неговата незаконосъобразност. Изложени са съображения, с които се оспорва авторството на инкриминираното деяние. Искането за изменение на мярката се подкрепя с доводи както за липсата на опасност от укриване, така и с липсата на опасност от извършване на престъпление. Сочи се, че е настъпила реабилитация по чл.

88а от НК по отношение предходното осъждане на Т. от 2015 г. Възразява се и срещу продължителността на търпяната мярка за неотклонение. Иска се изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.

Въз основа на посочените съображения защитниците на подсъдимите формулират искане да се постанови съдебен акт от въззивния съд, с който да се отмени обжалваното определение, като се изменят взетите им мерки за неотклонение и се определят по-леки такива.

Настоящият състав на въззивния съд, като обсъди направените с жалбите оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от правоимащи лица и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1, изр. 2 НПК предпоставка за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите е наличието на промяна в обстоятелствата, при които са били взети.

С определения от 19.09.2025 г. по ЧНД № 699/2025 г., по ЧНД № 701/2025 г., по ЧНД № 702/2025 г. и по ЧНД № 703/2025 г. всички по описа на Окръжен съд Плевен, потвърдени от въззивната инстанция, са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ на И. Т., Х. Д., В. В. и В. М., които са имали качеството на обвиняеми по досъдебно производство № 1444/2024 г. на Окръжна прокуратура – Плевен. В производства по реда на чл. 65 НПК е искано изменение на взетите им мерки за неотклонение, като същите са били оставени без уважение от решаващите съдилища. Досъдебното производство е приключено, като е внесен обвинителен акт в Окръжен съд – Плевен с материалите по ДП, въз основа на които е образувано НОХД № 350/2026 г. по описа му.

2

На подсъдимия Х. Г. Д. е ангажирана наказателната отговорност за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

На подсъдимия В. В. М. е ангажирана наказателната отговорност за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

На подсъдимите В. Х. В. и на И. Н. Т. е ангажирана наказателната отговорност за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

В хода на първоинстанционното производство решаващият съд е бил сезиран с искания за изменение на наложените на подсъдимите мерки за неотклонение по реда на чл.270, ал.1 НПК. С атакуваното определение са оставени без уважение направените искания за изменение на взетата спрямо всеки един от подсъдимите найтежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че не е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1, изр. 2 от НПК, която да налага промяна на мярката за процесуална принуда.

Настоящата въззивна инстанция споделя крайния извод на контролирания съд относно наличието на законовите предпоставки, обуславящи продължаването на найтежките мерки за неотклонение. В производството по чл. 270 НПК съдът дължи преценка дали след първоначалното вземане на мярката е настъпило изменение в обстоятелствата по делото, което да налага замяната й с по-лека такава.

Въззивният съд също счита, че към настоящия момент не се установяват нови обстоятелства. От първостепенния съд е прието, че е налице обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимите към инкриминираната дейност. Този извод не е разколебан и се извлича от събрания до момента доказателствен материал, който включва проведените разпити на свидетели, които кореспондират с останалите доказателствени източници. Констатираната частична колебливост в показанията на отделни свидетели не е от естество да дерогира обоснованото предположение, доколкото същото намира логична и стабилна опора в доказателствената съвкупност по делото.

Въззивният състав намира, че продължава да съществува реална опасност от укриване на подсъдимите, която не е хипотетична и абстрактна. Същата не е отпаднала към настоящия момент. Тази опасност произтича от изключителното високата степен на обществена опасност на инкриминираните деяния, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите, от характера и спецификата им, както и от тежестта на предвидената санкция. Следва да се отчете, че в инкриминирания случай се касае за усложнена престъпна дейност от подсъдимите, така както е очертана в обвинителния акт, с оглед начина й на реализиране, организираност и конспиративност, а така също и с оглед продължителния период на осъществяването й. С оглед изложеното, взетата спрямо всеки от тях мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и нейното продължаване е в съответствие с обстоятелствата по чл.56 ал.3 от НПК и с целите по чл.57 от НПК, които не могат да се постигнат с по-лека по вид мярка за неотклонение, включително и с домашен арест.

Оплакването на защитата за прекомерност на задържането се явяват неоснователно, тъй като изминалият период от една година е съответен на фактическата и правна сложност на делото. Същата е обективно породена от броя на подсъдимите лица, усложнената фактическа обстановка по делото и от тежестта на 3 повдигнатите обвинения за множество престъпления, осъществени в условията на реална съвкупност.

За изясняване актуалното здравословно състояние на подсъдимия В. М. е изготвена съдебно- медицинската експертиза от доц. д-р С. К.. От заключението й се установява, че М. има неврологично заболяване, поради прекаран мозъчен кръвоизлив.

Констатирано е, същият е в добро общо здравословно състояние. Според вещото лице, установената венозна малформация не налага оперативно лечение, тъй като отговаря за нормалното оттичане на кръвта от тази част на мозъка и нейното отстраняване или увреждане по време на операция може да доведе до сериозен венозен инфаркт.

Необходимо е да се осигури регулярен медицински контрол на общото и неврологично състояние на М. и рехабилитационен режим с избягване на физически и психически стрес. Следователно по експертен път не са констатирани здравословни проблеми, които да са несъвместими с престоя му ареста и да налагат промяна на мярката му за неотклонение. Сочените лични и семейни данни, както и установеният постоянен адрес, са били известни при предходните произнасяния и не съставляват нови факти, които на самостоятелно основание да доведат до изменение на наложените мерки за неотклонение.

Искането на защитата на част от подсъдимите за изменение на мярката за неотклонение в „домашен арест“ с електронно наблюдение по чл. 62, ал. 6 от НПК е неоснователно. Тази мярка контролира местонахождението на лицата, но в настоящия случай не е достатъчна за постигане на целите по чл. 57 НПК.

Доводите на защитата на подсъдимия И. Т. за настъпила реабилитация по отношение на предходните му осъждания не представляват новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 270, ал. 1, изр. 2 от НПК, което само по себе си да налага изменение на мярката за неотклонение. Тези данни имат отношение към характеристиката на личността на подсъдимия. Същите не са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на най-тежката мярка за процесуална принуда.

Преценката за правното им значение, както и правилността на правната квалификация на деянието са въпроси по съществото на делото и подлежи на обсъждане с финалния съдебен акт.

Аналогично е оплакването на подсъдимия В. В. за нарушение на принципа ne bis in idem. Този въпрос касае преценката за фактическа и правна идентичност на деянията, която е пряко свързана с допустимостта на наказателното преследване и не съставлява ново обстоятелство, което да налага изменение на наложената мярка за неотклонение.

С оглед изложеното, продължаването на задържането на подсъдимите В. М., Х.

Д., В. В. и И. Т. е съобразено както с личността им, така и с тежестта на повдигнатите им обвинения. Към настоящия момент липсват основания за изменението им в полеки такива или за тяхната отмяна.