Решение № 262236 от 05.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №…..

Гр. София, 05.07.2022 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д

А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - „Д” състав в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ

: Цветомира Кордоловска

Мл. съдия :

Калина Станчева при участието на секретаря Екатерина

Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12660 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 189495/02.09.2020 г. по гр. д. № 34593/2019 г. на Софийски районен съд, 56 с - в, 119 СУ „А.М.А.“, Булстат: ******, е осъдено да заплати на А.М.К., ЕГН **********, по искове с правно основание чл. 200, ал.

1 КТ, сумата от 1 750 лв.

- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.07.2016 г., както и сумата от 145 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 17.06.2019 г. до окончателното плащане. Исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 3 500 лв., за обезщетението за неимуществени вреди и за разликата до пълния предявен размер от 290 лв., за обезщетение за имуществени вреди. Страните са осъдени съразмерно за разноски, съобразно изхода от спора.

Въззивна жалба срещу решението в частите, в които са уважени исковете, е подал ответника 119 СУ „А.М.А.“, чрез представителя си, с доводи, че е необосновани и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила в тези части. Поддържа, че ищецът е нарушил нормите на безопасност при изпълнение на работата си. Въпреки, че претърпеният инцидент по време на изпълнение на работата му като „работник по ремонт и поддръжка“ безспорно е трудова злополука, поддържа, че не са налице основания за присъждане на обезщетения за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Сочи, че ищецът не е положил необходимите усилия да избегне злополуката и да извърши работата с предприемане на необходимите мерки за безопасност, при наличните опит и знания за изпълнение на длъжността. Поддържа, че е недопустимо получаването на вредите, чието обезщетяване се иска, ако са били спазени всички изисквания на изпълнение на работата му. Излага, че е необяснимо протичането на ток през оградата, която е ремонтирана, както и защо служителят не е работил с необходимите предпазни средства. Сочи се, че с действията си работникът е причинил злополуката, поради което за училището не възниква задължение за обезвреда. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилен извод, че се дължи присъждане на обезщетения за вреди. Служителят не е уведомил училището за проблеми с ръката си или за намаляване на работоспособността, три години след инцидента, а напротив - продължил е работа без възражения след изтичане на болничните. Излага, че не са настъпили вреди за ищеца в резултат от процесната злополука, а ако се приеме, че такива са настъпили, то те са изцяло в условията на съпричиняване.

Неоснователно съдът е възприел заключението на СМЕ, тъй като от ищеца не е представена медицинска документация. Моли да се отмени решението в уважената част и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Ищецът А.М.К., чрез представителя си, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК оспорва жалбата на ответника като неоснователна. Поддържа, че в тази уважената част от исковете решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с материалния закон и доказателствата и не са налице основания за отмяна. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и че трудовата злополука е изцяло по вина на служителя. Възражението на ответника не почиват на събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част.

Въззивна жалба срещу решението, в частта, в която исковете за заплащане на обезщетение за вреди са отхвърлени до пълните размери, е подал и ищеца А.М.К.. В нея излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в тези части, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че са се осъществили предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Сочи се, че в нарушение на материалния закон съдът е намалил обезщетението, като е приел, че има съпричиняване на вредоностния резултат, в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. Неоснователно СРС е приел, че ищецът е проявил груба небрежност при причиняване на вредоносния резултат, позовавайки се на показанията на свидетеля А., заместник директор на училището, понеже служителят не е използвал предпазна маска и ръкавици при работата с електрожен. Съдът не е съобразил факта, че ищецът е искал от ответното училище закупуването на предпазни ръкавици и маски, а в деня на злополуката е бил със свои лични ръкавици и маска. Сочи, че този свидетел не е бил очевидец на инцидента, освен това е ноторно известно, че не може да работиш с електрожен без предпазни ръкавици и маска, защото иначе се получават изгаряния. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди изцяло. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът 119 СУ „А.М.А.“, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС в оспорената част е съобразено със закона и събраните по делото доказателства. Счита, че не са възникнали задължения за училището за заплащане на обезщетения, тъй като работникът с поведението си изцяло е допринесъл за настъпване на злополуката.

Излага съображения, че според свидетелските показания, ищецът се е чувствал добре към момента на злополуката, тъй като се установява, че му е предложена помощ с транспорт до болница, която той е отказал. Поддържа, че е безспорно установено, че служителят е работил без предпазни средства – ръкавици и маска.

Излага доводи, че работникът е допринесъл за злополуката с поведението си и за ответника не е възникнало задължение за обезвреда. Отново се поддържа, че три години след инцидента служителят не е уведомил училището, че има проблеми с ръката или че е намалена работоспособността му. Поддържа, че ЯМР и рехабилитациите, проведени от служителя, са манипулации след инцидента и не могат да служат за ангажиране на деликтната отговорност на работодателя. Не се установява точния дял на инцидента в търпените от ищеца болки и страдания предвид липсата на медицинска документация. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, по реда на въззивното обжалване, както и представените по делото доказателства в тяхната цялост, намира за установено следното :

СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 200 КТ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи и без довод на страните за допуснати нарушения на императивните материално правни норми.

Решението се оспорва изцяло по въззивни жалби на двете страни. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна, като за нея се прилагат както специалните правила на КТ, така и общите правила на отговорността при непозволеното увреждане.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на СРС, че за да възникне такава отговорност за заплащане на обезщетение на работника за вреди причинени от трудова злополука, от обективна страна следва да са осъществени следните предпоставки : ищецът да установи, по предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника, че от тази злополука са претърпени вреди - болки, страдания и разстройство на здравето и не на последно място - те трябва да са в непосредствена и пряка причинна връзка със злополуката. Доказателствената тежест относно посочените факти е на ищеца.

Ответникът по иска (работодателят) следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, в това число - наличието на предпоставки за съпричиняване на злополуката при условията на груба небрежност - по чл. 201, ал. 2 КТ, в каквато единствено хипотези законът допуска отговорността на работодателя да бъде намалена.

По делото не е спорно, че към 05.07.2016 г., когато е настъпила злополуката, страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „работник по ремонт и поддръжка“.

Не е спорно, че с влязло в сила разпореждане № 19579/25.07.2016 г. на длъжностно лице при ТП - София град на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната от осигурителя 119 - то СОУ „Акад. Михаил Арнаудов" злополука, станала на 05.07.2016 г., е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Установява се също така, че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната от ищеца работа - електрозаваръчни работи по предпазна метална ограда с използване на преносим електрожен, като вследствие на падане на асфалтовата настилка, пострадалият е получил контузия на раменния пояс и мишницата на лявата ръка.

Основателно

СРС е приел, че функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа, като елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, се установява от влязлото в сила разпореждане по чл. 60 ал. 1 КСО.

Следователно е спазено първото изискване, съгласно константната практика на ВКС, за уважаване на иска по чл. 200 КТ - проведена е и е приключила с влязъл в сила акт процедурата по административен ред, с която злополуката е призната за трудова, по смисъла на чл.

57 и сл. от КСО. (в този смисъл : решение

№ 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г., IV ГО на ВКС; решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г., IV ГО на ВКС; решение № 31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., IV ГО на ВКС; решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III ГО на ВКС; решение № 109 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV ГО и др.).

Според лист за преглед на пациент № 020478/05.07.2016 г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", ищецът е бил имобилизиран, дадено му е направление за ядрено - магнитен резонанс и му е препоръчано лечение.

Не е спорно и се установява от фактура N 2694/13.07.2016 г., издадена от МДЛ - М - Тех, и фискален бон от 13.07.2016 г., че на ищеца е извършена медицинска услуга - ЯМР (ядрено магнитен резонанс), за която е заплатена сума от 290 лв.

От представените по делото болнични листи № Е20165344108 от 06.07.2016 г. и № Е 20165344109 от 16.07.2016 г. за временна нетрудоспособност се установява, че в периода от 06.07.2016 г. до 19.07.2016 г., вкл. ищецът е ползвал отпуска поради временна неработоспобност, като в болничните листове е посочено, че за доказване трудова злополука.

Във връзка с вида на травмата и причинната връзка с претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от нея пред СРС е прието и не е оспорено заключение на СМЕ, което съдът намира за компетентно изготвено и кредитира, както и свидетелски показания.

От заключението се установява, че е налице пряка причинно - следствена връзка между получените от ищеца увреждания, описани в медицинската документация по делото : увреда на сухожилието на мускула, повдигащ ръката настрани, частична увреда на предната част на ставната капсула и частична увреда на мястото, където тази капсула се залавя за лопатката, и процесната трудова злополука. Съдът намира за неоснователни възраженията в обратния смисъл, поддържани в жалбата на ответника.