Решение № 379 от 14.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Кюстендил, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520102659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и следващите от Гражданския процесуА. кодекс (ГПК).

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН).

Ищецът К. А. С. твърди, че с ответниците Г. В. С., В. Г. С. и А. Г. В. са съсобственици по наследство от покойния им общ наследодател А. В. С., починал на 13.11.2007г., на следните недвижими имоти, построени в УПИ III-38 в кв. 16 по плана на с. ***, общ. ***, с площ от 660 кв.м., при съседи: от две страни – улица, УПИ V-38, УПИ II-37, както следва:

• двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, построена през 1967 г., със застроена площ от 83 кв. м.;

• гараж - масивен, построен през 1988 г., със застроена площ от 21 кв. м.;

• второстепенна стопанска сграда, построена през 1993 г., със застроена площ от 40 кв. м.;

• второстепенна стопанска сграда, построена през 1994 г., със застроена площ от 18 кв. м.

Ищецът твърди, че с нотариА. акт от 1967 г. общият на страните наследодател, през време на брака си с Ю. Г. С., починала на 07.02.2013г., е закупил правото на строеж върху посочения УПИ, в реализация на което съпрузите го застроили с описаните по-горе сгради.

Твърди, че страните не могат да постигнат съгласие относно поделянето на описаните 1 имоти. Правят искане посочените имоти да се допуснат до делба при следните квоти: 3/6 ид.ч.- за ищеца К. А. С., и по 1/6 ид.ч. - за ответниците Г. В. С., В. Г. С. и А. Г. В..

Ответникът - В. Г. С., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с който не оспорва предявения иск за делба на жилищната сграда при заявените от ищцата квоти и иска съда да допусне делба за този имот. По отношение на останалите сгради изразява становище за недопустимост на делбата с довод, че същите са незаконни, за тях не могат да бъдат издадени удостоверения за търпимост, респ. подлежат на премахване.

Ответниците - Г. В. С. и А. Г. В., не са депозирали отговор на исковата молба.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните фактически и правни изводи:

За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните по делото ищецът, който твърди, че е налице съсобственост, следва да установи по несъмнен начин този факт, както и юридическото основание на нейното възникване. Потестативното субективно право да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретен имот по чл. 34 ЗС/чл. 69 ЗН предполага съществуването на вещта и съпритежанието й от две или повече лица в резултат на конкретен юридически факт.

Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо относно имотите, допуснати до делба, относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Т.е. чрез иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява потестативното право на отделния съсобственик, насочено към ликвидиране имуществената общност, а също така се цели установяване на наличието на съсобственост между определени лица, както и размера на тяхното участие в съсобствеността. В горния смисъл решението за допускане на делбата има една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размера на техните части. В случай обаче, че не бъде установено наличието на съсобственост, то не би следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно без доказване на собствеността на делбения имот, този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата (Решение № 996 от 4.I.1995 г. по гр. д. № 878/94 г., I г. о.

ВС).

В случая не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на общия за страните наследодател А. В. С., починал на 13.11.2007г., е било отстъпено право на строеж върху държавен имот, представляващ УПИ V-45 в кв. 5 по плана на с. ***, състоящ се от 1320 кв.м., при съседи: от две страни – улица, М. К. и В. М.

/нотариА. акт № 3, том II, дело № 758 от 15.07.1967г. на Кюстендилски народен съдия - л. 5 от делото/, от който имот е образуван УПИ III-38 в квартал 16 по действащия план на с. ***, с площ от 660 кв.м., при съседи: от две страни – улица, УПИ II-37 и УПИ V-38 /скица № 211/15.05.2025г., издадена от Община Кюстендил - л. 6 от делото/.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза по повод 2 застрояването на имота и статута на изградените в него сгради/постройки, като видно от заключението /неоспорено от страните/ на място съществуват:

1/ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 83 кв. м., разположена свободно в имота, за която има регистриран одобрен архитектурен проект на името на А. В.

С.;

2/ гараж със застроена площ от 21 кв. м., разположен на уличната регулационна линия към странична регулационна линия, изграден незаконно без строителни книжа, за който може да бъде издадено удостоверение за търпимост;

3/ второстепенна стопанска сграда с декларирана площ от 40 кв. м., разположена по уличната регулационна линия, неотговаряща на изискванията за търпимост.

По отношение на второстепенната стопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м, предмет на иска за делба, вещото лице е посочило, че е разрушена – на място са налични само две стени.

В практиката на ВКС (решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г., II г.о., решение № 118/16.11.2016 г. по гр.д. № 766/2016 г., II г.о., решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г., I г.о.) е дадено тълкуване, че обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за неговото учредяване. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение от собственика на земята, на основание чл.92 ЗС. Когато построеното извън обема на правото на строеж не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 от ЗС.

Преценката на съответствието на построеното с обема на правото на строеж се извършва чрез съпоставка на описанието на бъдещата сграда в акта за учредяване на суперфицията и индивидуализацията на реално изградената сграда. Ако липсва описание на бъдещата сграда, то правото на строеж е учредено за всичко, което може да бъде построено съобразно предвижданията на подробния устройствен план. Ако сградата е индивидуализирана, но е построена сграда, която не отговаря на тази индивидуализация, построеното е изцяло извън обема на правото на строеж и се придобива от собственика на терена. Само ако построената сграда съответства на индивидуализацията на бъдещата сграда, но са налице отклонения в някои от посочените параметри се преценява дали построеното в повече е самостоятелен обект и се придобива от собственика на терена или не е самостоятелен обект и се придобива от суперфициара (така и Решение № 105/04.10.2019г. по гр.д. № 818/2019г., II г.о. на ВКС).

Изхождайки от посочените разрешения, които настоящият състав напълно споделя, предвид липсата на ясна индивидуализация в обема правото на строеж, учредено в полза на общия за страните наследодател, респ. данни по делото, че осъщественото в процесния имот строителство не отговаря на устройствените правила, действащи към момента на застрояването, следва да се приеме, че същото е осъществено в реализация на това 3 ограничено вещно право и на това основание е станало собственост на неговия титуляр. Т.е. налице е суперфициарна собственост. Още повече, имайки предвид, че жилищната сграда е изградена по типов проект съобразно разпоредбите на Закона за плановото изграждане на населените места (действащ към 1967г., когато съобразно данните по делото е построена същата) и Правилника за неговото прилагане /Удостоверение изх. № 94-00-5259/04.08.2025г., издадено от Главния архитект на Община Кюстендил – л. 7 от делото/, а данни за допуснати отклонения от този проект не са налични. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод, и по-специално по отношение на гаража и стопанските постройки, с оглед данните относно годината на построяването им /по време на действието на ЗТСУ (отм.)/, е и изричната разпоредба на чл. 131, ал. 1 ЗТСУ (отм.), съгласно която правото на строеж върху индивидуА. държавен парцел включва и право да се построят необходимите второстепенни постройки, както и гаражи.

По повод наведеното възражение за незаконност на част от построените сгради, съдът намира това обстоятелство за ирелевантно в първата фаза по делбата. Съгласно утвърдената съдебна практика (напр. решение № 56 от 3.02.1997 г. по гр. д. № 1018/96 г. на I г. о., решение № 234 от 18.03.1998 г. по гр. д. № 1177/96 г. на I г. о. и решение № 233 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2012 г., II г. о.) незаконни строежи, подлежащи на узаконяване, могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, както и е допустима делба на сграда, която е незаконна. В този смисъл е и Решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о., (постановено по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.

218а и сл. от ГПК (отм.)), в което се приема, че обстоятелството, че сградата е „търпима“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, е без значение за основателността на иска за делба. В решение № 280/06.12.2016г. по гр.д. № 2394/2013г. на I V г.о. на ВКС също е прието, че незаконен строеж може да е предмет на разпоредителна сделка и на делба, като въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Докато не се премахне, незаконно построената сграда представлява обект на собственост, който може да се дели, наследява, придобива по давност и с него да се извършват разпоредителни сделки. В закона липсва изрична забрана за разпореждане с незаконен строеж, поради което незаконно построената сграда не е изключена от гражданския оборот. Следва да се добави, че кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, се определя от техническите органи съгласно относимите строителни правила, съответно незаконният строеж подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните органи – чл. 225 и 225а ЗУТ.

В случая, видно от приетата по делото СТЕ, действително за построените в поземления имот гараж и стопански постройки не са налични строителни книжа, т.е. същите представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като стопанската сграда е и „нетърпима“, като от отговорите на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че няма влязла в сила заповед за тяхното премахване.

Съобразявайки утвърденото в съдебната практика схващане, съдът намира, че не е налице пречка посочените обекти да бъдат допуснати до делба, като не/търпимостта на строежите 4 следва да се отчете във втората фаза на делбата при оценката на имотите, с оглед евентуалното им бъдещо премахване.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 028/15.07.2025г., издадено от Община Кюстендил, А. В. С. е починал на 13.11.2007г., като е оставил за свои наследници по закон Ю. Г. С. (преживяла съпруга), К. А. С. (дъщеря) и Р. А.

С. (дъщеря). По пътя на наследственото правоприемство, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, оставеното наследство е преминало към тези лица при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от тях. Ю.

Г. С. почива на 07.02.2013 г., съответно притежаваните от нея права в съсобствеността се разпределят по арг. от същата разпоредба, както следва: за К. А. С. (дъщеря) – 1/6 ид.ч., и за Р. А. С. (дъщеря) – 1/6 ид.ч. Или, в обобщение, К. А. С. и Р. А. С. са придобили общо по ½ ид.ч. от наследството (по 1/3 ид.ч. от А. В. С. и по 1/6 ид.ч. от Ю. Г. С.). След смъртта на Р.