Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1713 от 16.02.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 54/2026
Вид
Решение № 1713
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Мариана Михайлова, Мариана Шотева, Светомир Бабаков

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 206, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.23, ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.24 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.25, ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31 и 32 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31 и 32 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 60а, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1713

Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИАНА ШОТЕВА

Членове:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора РОСЕН НИКОЛОВ КАМЕНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА канд № 20267180700054 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК.

Образувано е по жалба на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против Решение № 1389 от 27.11.2025г. по АН дело №20255330204432 по описа на Районен съд - Пловдив за 2025г., XVI-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №25 от 02.07.2025г., издадено от председател на КЕВР, с което на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева, на основание чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/, за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи /Наредба № 6 от 2014г., отм. ДВ бр. 28 от 2024г/.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание юрисконсулт К. К. - пълномощник, заявява, че поддържа изцяло касационната жалба, отново заявява претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът в производството - “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. - пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в подадения чрез Районен съд – Пловдив отговор по касационната жалба с Вх.№ 132964 от 30.12..2025г. (на Районен съд – Пловдив). Претендира присъждане на направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Росен Каменов изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна на посочените в нея касационни основания.

Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, както следва :

„Електроразпределение Юг” ЕАД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството.

На 26.03.2023г. производителят на електрическа енергия Р. Г. С. – Д., подала Заявление № 4565507 за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство или съоръжение за съхранение на електрическа енергия, към електроразпределителната мрежа, до „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Процедурата по присъединяване на обект за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници № 4565507 касаела обект с мощност 30 kW, предвиден за изграждане в [ПИ] в с. Войводиново, [улица]. В Заявлението било отразено че електрическата енергия ще се отдава в електроразпределителната мрежа, както и че в имота вече имало присъединен обект с ИТН 0219149.

С писмо с изх. № 4565507 от 06.06.2023г. изпратено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД до заявителя Д., същата била уведомена, че подадените от нея документи са непълни и не отговарят на изискванията на Наредба № 6 от 2014г./отм./, като й бил даден 30 дневен срок за отстраняването на констатираните нередовности.

След като липсващите документи били подадени, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издало становище № 4565507 от 19.07.2023г. за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа. В него било отразено че процедурата е по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ.

Със заповед № 3-Е-2 91/11.10.2024 год. на председателя на КЕВР изменена и допълнена със Заповед № З-Е-378 от 19.12.2024г. била сформирана работна група за извършване на проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД по изпълнение на условията на Лицензия № Л-140-07/13.08.2024 год.

Констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024 год. Според посочения констативен протокол, в периода на проверката в „Електроразпределение Юг“ ЕАД са били проверени досиетата на 100бр. обекти, като при някои от случаите са констатирани неспазване на установените законови процедури, в това число и в т.16 от констативния протокол е отразено неспазване на процедурата и по отношение на Заявление № 4565507 от 26.03.2023г., изразяващо се в нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 2014г., отм. ДВ бр. 28 от 2024г.

За извършеното административно нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № Е-КРС-22 от 25.03.2025 г., с който било образувано административнонаказателното производство/отм./.

С обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е отменил НП. За да отмени НП първоинстанционния съд е приел, на първо място, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в обстоятелствената част на АУАН така и в тази на НП, липсва в достатъчна степен описание на вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, и посочване на обстоятелствата при които е било извършено нарушението. Приел е, че нарушението е описано бланкетно, като в АУАН и НП не се съдържа обективиране на всички обстоятелства, които имат значение за съставомерността на деянието, което ги определя и като релевантни факти, които се отнасят към минимално необходимото съдържание на посочените документи, съгласно трайната съдебна практика. Позовавайки се на разпоредбите на чл.23, ал.1, чл.24 и чл.25, ал.1 от ЗЕВИ съдът е приел, че анализът на цитираната по-горе нормативна уредба сочи, че минимално необходимото съдържание на обстоятелствените части на АУАН и НП следва да включва констатациите за вида на обекта (с оглед нормата на чл. 81 от Наредбата предвиждаща именно изключенията от реда за присъединяване по ЗЕВИ), в частност предназначението на централата – за собствено ползване, за продажба или за комбинация от двете, компоненти на обекта, за начина на свързване към мрежата, ползват ли се преференциите по чл. 31 и 32 от ЗЕВИ, с каква мощност е централата, дали има друг присъединен обект, дали е в урбанизирана територия или не и др. Посочените обстоятелства според съда, имат съставомерен характер, доколкото определят относимата административна процедура, съответно относимата към казуса правна норма. Съдът е приел също така, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно какво конкретно действие е следвало да извърши дружеството – да уведоми Р. Г. С. - Д., че са налице непълноти в документите, приложени към искането му или да го уведоми, че искането, съответно документите не отговарят на определени нормативни изисквания и кои. От изложената в НП и АУАН фактическа обстановка изобщо не може да се разбере в конкретния случай за коя от двете хипотези е следвало да бъде уведомен производителя. Все в тази насока съдът е приел, че от АУАН и НП не става ясно и Заявление № 4565507 от 26.03.2023г. за какъв обект е било, с какви параметри, с какво местонахожение (на фотоволтаичната централа), което също е съставомерен факт с оглед значението му за определяне на компетентния лицензиант. Съдът е приел, че от описаната във НП и АУАН фактическа обстановка изобщо не се установява например, дали заявлението е касаело изграждането на централа с мощност до 30 kW, 150 kW или нещо друго, а това е от съществено значение за да може да се определи коя административна процедура е следвало да следва жалбоподателя в конкретния случай, а от тук и има ли нарушение точно на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/2014г./отм/.Така първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива, същите са неотстраними и са достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

За пълнота на мотивите и предвид събраните по делото доказателства съдът е приел, че НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон. В тази насока съдът е приел, че приложимите в случая се явяват разпоредбите на Глава Пета, раздел Втори от наредба № 6/2014/отм./ (чл. 87-91),съответно нормата на чл. 88, ал. 5 от Наредба № 6/2014г./отм./, когато представените информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата. Съдът е приел, че посочената разпоредба предвижда обаче друг (по-кратък) срок за уведомяване на лицето – 7-мо дневен от постъпване на искането, т. е. идентичност на задълженията предвидени в двете разпоредби (посочената от АНО и приложимата според съда) не е налице. В тази връзка според съда, ако и да се приеме, че нарушение на Наредбата е налице, то не е извършено на датата посочена в НП.

Отделно от изложеното съдът е приел, че дори и да се приеме, че е налице нарушение, доколкото действително уведомление до искателя е било изпратено след изтичане на срока предвиден в нормата на чл. 88, ал. 5 от Наредба № 6/2014г./отм./, то това нарушение се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид факта, че то е било отстранено доброволно, по собствена инициатива на дружеството, само около два месеца след допускането му и преди да бъде констатирано от наказващия орган, като не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства от допуснатото нарушение да са произтекли каквито и да било вредни последици за субекта, спрямо когото е допусната забавата.

Първоинстанционният съд е приел на последно място, че административнонаказващия орган незаконосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ ред. ДВ бр. 86 от 2023 год., вместо приложимата норма на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт.

В рамките на материално и административнонаказателно правната уредба по казуса и по отношение на възраженията на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и не е необходимо да бъдат повтаряни като съдът изцяло препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд относно липсата на пълно описание на нарушението от обективна страна, и посочване на обстоятелствата при които е било извършено в актовете на административнонаказателното производство. В тази насока е необходимо да се посочи, че законът изисква в наказателното постановление да бъдат индивидуализирани всички признаци на нарушението, включително описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Непосочването му представлява не само нарушение на формата по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, но и по същество лишава обвинението от яснота и конкретика. В административнонаказателния процес понятието за „деяние“ предполага определеност — действие или бездействие, извършено от конкретен субект във време и място, с установим резултат или общественоопасен ефект. Когато административнонаказващият орган не е уточнил нито какво точно действие е извършено, нито в какво се състои противоправността му, не може да се приеме, че е налице пълно и ясно обвинение. Тази неопределеност има двоен ефект: от една страна, ограничава правото на защита на санкционираното лице, защото то не може да разбере в какво точно се състои твърдяното нарушение и съответно да изгради адекватна защита по фактите и правото, от друга страна, тя прави невъзможен съдебния контрол по същество. Съдът не може да провери законосъобразността на акта, без да е ясно кое конкретно поведение се преценява като противоправно. Липсата на пълно описание на нарушението от обективна страна, и посочване на обстоятелствата при които е било извършено, води до несъответствие между фактическото описание и правната квалификация. При това положение не може да се прецени какво конкретно действие е следвало да извърши санкционираното дружество и въобще коя е приложимата административна процедура по случая, а от тук и има ли нарушение точно на сочената в актовете на административнонаказателното производство норма на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/2014г./отм/.