Решение № 865 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100901779 по описа за 2025 година

Предявени са иск по чл.405, вр.чл.384, ал.2, т.1 КЗ и чл.409 КЗ за реално изпълнение на задължението на ответника в качеството му на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ съгласно полица № 5С107416251, да заплати на ищеца, в качеството му на застрахован лизингополучател по договор за финансов лизинг от 22.06.2023 г., сключен с ОТП Лизинг ЕООД, сумата от 27156,24 лв. / 13884,77 евро/ , представляваща застрахователно обезщетение за частични вреди по застрахованото имущество полуремарке SHMITZ

CARGOBULL с шаси WSM00000005174623, настъпили на 18.12.2023 г. на територията на Република Франция - Шамин дес Пеннес ау Пин, лес Пеннес - Мирабеау при навлизането на полуремаркето в тунел/под мостово съоръжение/ с по-ниска от него височина, както и обезщетение за забавеното плащане в размер на 2838,66 лева / 1451,38 евро/ за период на забава 05.01.2024г. – 03.10.2024г.

Твърденията на ищеца са, че по силата на сключен на 22.06.2023г. договор за финансов лизинг с ОТП Лизинг ЕООД, в качеството си на лизингодател е получил ползването на полуремарке SHMITZ CARGOBULL с шаси WSM00000005174623, по отношение на което, съгласно уговорките в лизинговия договор, е сключена с ответника имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с полица № 5С107416251, със срок на действие 10.07.2023г. 09.07.2024г. В срока на действие на застрахователния договор на 18.12.2023 г. на територията на Република Франция - Шамин дес Пеннес ау Пин, лес Пеннес - Мирабеау при навлизането на полуремаркето в тунел с по-ниска от него височина и след отклоняването му по разпореждане на полицейски органи били нанесени щети, за чието възстановяване са необходими 27156,24 лв., които ответникът отказал да обезщети с аргументи да са настъпили в резултат на груба небрежност на водача.

1

Ответникът не оспорва сключването на застрахователния договор, но оспорва бланково легитимацията на ищеца да получи обезщетение, оспорва щетите да са настъпили по описания от ищеца начин, твърди да са налице „различия между фактическата обстановка и деклариранията обстоятелства, без да сочи в какво се изразяват, твърди да е налице груба небрежност, която изключва носенето на риска от застрахователя, тъй като застрахованото ремарке било управлявано по затворен за движение път, не били спазени установените технически и технологични правила при управлението на ППС, като не били спазени и пътните знаци и маркировка във връзка с ограниченията на габаритите на пътните превозни средства за преминаване през пътни съоръжения.Оспорва се размера на иска с доводи да не отговаря на действителната възстановителна стойност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Ищецът носи тежестта да докаже твърденията си относно съществуване на правоотношението по договора за финансов лизинг и договора за застраховка, настъпването на вредите по твърдения от него начин, включително да е действал в изпълнение на конкретно разпореждане на орган на власт, направените разходи за възстановяването им и съответствието им със средните пазарни цени.

Ответникът следва да докаже твърденията за различие между декларираните и действително настъпилите факти, както и твърденията си относно съществуваща маркировка и пътни знаци във връзка с конкретното пътно съоръжение.

Безспорни между страните са фактите относно сключване на лизинговия и застрахователния договор.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на материалноправна легитимация за ищеца да претендира застрахователно обезщетение, тъй като ищецът ползва застрахованото от ответника имущество въз основа на договор за финансов лизинг, който предвижда в чл.7, т.12 негово задължение при настъпване на застрахователно събитие да приведе лизинговата вещ в изправност, включително сам да разреши формалностите със застрахователя, и следователно при тези уговорки има право да претендира заплащането на застрахователното обезщетение съгласно чл.384, ал.2, т.1 КЗ.

Спорни по делото са въпросите относно настъпването на ПТП, дали същото е във връзка с поведение на водача на застрахованото превозно средство, което може да се квалифицира като „груба небрежност“, както и размера на вредите.

Съгласно уговорките в Общите условия, при които е сключен застрахователния договор между страните, в Раздел „Общи положения“, пункт IX, т.1.1 и пункт Х, т.1.4 е уговорено изрично правно на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за щети, настъпили вследствие на движение извън обичайните пътища, по наводнените пътища 2 или територии, позатворени , забранени за движение и сигнализирани за тези цел пътни участъци, както и за вреди, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, членове на неговото семейство, упълномощени от него лица, негови работници или служители или лица, на които застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор, като ответникът се позовава именно на основания за приложението на тези клаузи, която изключва отговорността му за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди.

Гражданските закони не съдържат легална дефиниция за понятието „груба небрежност“, макар и да уреждат последиците във връзка с него, но правната теория и съдебната практика са изяснили съдържанието му, като приемат, че се касае за степен на небрежност, разбирана не със съдържанието за формите на вина по наказателното право, а съпоставима с грижата, дължима от добрия стопанин, като за груба небрежност се приема поведение, което е в отклонение от усилията, които и най-небрежният би положил при същите условия и обстоятелства, т.е. за изключително висока степен на нехайност и немарливост, като субективното съзнаване на последиците от това поведение е без правно значение /решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., на ВКС, IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на ВКС, III г.о., определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на ВКС, II т.о./, включително се приема, че изключително тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, също представляват проява на груба небрежност /решение № 50118/27.03.2023 г. по т.д.№ 1457/21г. на ВКС, I т.о./ Фактите по настъпване на произшествието, във връзка с което се претендира заплащане на застрахователно обезщетение, се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели К.Б. и Т.И., както и от заключението на съдебно-техническата експертиза и дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание. Съгласно свидетелските показания, произшествието е настъпила във Франция, в района но Монпелие, на второстепенен път, като застрахованото ремарке е било част от композиция, която била отклонена от органите на полицията от магистралата А 51, съответно при преминаване под мостово съоръжение, върху ремаркето са нанесени щети поради обстоятелството, че височината му е била по-голяма от допустимата за свободно преминаване под съоръжението и при навлизането под него е настъпило заглавяне във височина на ремаркето.Свидетелите не са възприели знаци на пътя относно мостовото съоръжение и допустимата височина за преминаване през него, а от разясненията на вещото лице се установява, че чрез онлайн ресурси на Google street View е проследимо какво е било състоянието, местоположението и сигнализацията на участъка, включително момента на строеж на мостовото съоръжение през 2020 г., както и след пускането му в експлоатация, като са налични снимки от 2022, 2022 и 2025г., които показват без промяна, че мостовото съоръжение се намира в 3 близост до кръгово кръстовище, непосредствено след излизане от това кръстовище, преди него няма сигнализация с пътни знаци на пътя, а единственият знак е поставен върху самото съоръжение във височина, като сочи допустима височина превозните средства за преминаване от 3,55 м, поради което и вещото лице прави извод знакът да е поставен на височина от около 3,70 м над пътя, по който ищецът е навлязъл с композицията под моста.

Вещото лице на въпроси в съдебно заседание е разяснило, че поставен на такава височина, в тъмната част на денонощието, не е възможно знакът да бъде възприет, като се съобрази осветяването на пътя с къси светлини, обстоятелството, че подстъпът е непосредствено след излизането от кръговото кръстовище, поради което камионът не подхожда фронтално на достатъчно дълго разстояние, а височината на погледа на шофьора е около 2,50 – 2,70м над нивото над пътя и около метър под нивото, на което е поставен знака.

При тези факти съдът приема за недоказани възраженията на ответника за поведение на водача на МПС, което да може да се квалифицира като груба небрежност, тъй като тъмната част на денонощието, отклоняването му по непознат маршрут и то от органите на реда, местоположението на мостовото съоръжение спрямо кръстовището, от което е заходило МПС и липсата сигнални знаци по пътя преди съоръжението, които да предупреждават относно допустимата височина, са повлияли по независещи от водача причини на възможността му да възприеме височината на съоръжението и следващите от нея ограничения за преминаване, поради което и изобщо не е налице небрежност, тъй като всяка форма на вина предполага възприемане на фактите, относими към определяне на поведението на съответния субект.

Ищецът е предявил искане за заплащане на обезщетение на 20.12.2023 г., като е представил увреденото ремарке за оглед, а констатираните при огледа вреди в горната му част, съгласно заключението са в причинна връзка с установения по делото механизъм, респективно необходимата за възстановяването им стойност надвишава претенцията на ищеца, поради което и предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение е изцяло основателен.

Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава при неплащане в уговорения срок или в законоустановения срок от 15 работни дни след представяне на всички изискуеми документи по щетата. Същият срок е предвидени в общите условия, при които е сключена застраховката – пункт ХII, Раздел Общи положения. По делото се установява претенцията да е предявена на 20.12.2023 г. с електронно писмо, като на същата дата застрахователят е представил списък с необходимите за представяне документи. Ищецът не доказва кога е изпълнил изискванията, но на 27.02.2024г. е извършен оглед и опис на щетите, поради което и съдът приема именно това да е датата, към която са били изпълнени изискванията на застрахователя за завеждане на щетата, тъй като на 19.03.2024г. е изготвен отказ за изплащане на обезщетение. Следователно ответникът е изпаднал в забава на плащането след изтичане на 15 работни дни, а именно считано от 4

21.03.2024г., от която дата до датата на завеждане на исковата молба дължимото обезщетение е в размер на 2037,90 лв. / 1041,96 евро/, до който размер е основателен акцесорният иск.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната валута в страната е евро, поради което и сумите следва да се присъдят в тази валута.

Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали.

На ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да се присъдят разноски в размер на 2176, 24 евро от разноски в общ размер на 2235,93 евро за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение, като възраженията на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение са неоснователни, тъй като уговореното такова от 2000 лв. е напълно съобразено с фактическата и правна сложност на делото,материалния интерес, неговата продължителност и извършените процесуални действия.