Определение № 2768 от 17.09.2013, Окръжен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /17.09.2013г., гр.Варна.

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ-ти състав, в закрито заседание, проведено на СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ТРИНАДЕСЕТАТА година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2044/13 по описа на ВОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Настоящото определение се постановява на осн. чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по предявен от

В.Н.В., ЕГН **********, с пост. адрес в гр. Провадия, обл. Варна, кв.

„Север", Бл.11, Вх.А, ет.2, ап.6 против О.Е.Т.,*** иск с правно основание: чл. 45 от ЗЗД и цена на иска: 70 000 лв.

В исковата си молба ищеца твърди, че с влязла в сила Присъда № 39 от 23.03.2009 г. по НОХД № 16/2009 г. по описа на ВОС, ответника е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на чл. 343, ал.4 от НК.

С деянието си е причинил на ищеца седем средни телесни повреди и множество леки. Непосредствено след ПТП съществувала реална опасност за живота му, но в резултат на бързата и адекватна намеса на медицинския екип на Клиниката по неврохирургия -УМБАЛ „Св.Анна", Катедра по неврохирургия-МУ-Варна, на 27.06.2008 г. след проведена по спешност операция съществуващата реалната опасност за живота му преодоляна. В болницата престоял от датата на претърпяното ПТП - 27.06.2008 г. до 07.07.2008 г.

На 22.10.2008 г. е насочен и е престоял до

29.10.2008 г. в Клиниката по ортопедия и травматология на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна" АД Варна, където му била направена втора операция. Както след първата, така и след втората операция и след последващия операциите възстановителен период се намирал в невъзможност да се придвижвам самостоятелно и в продължение на цели две години бил напълно неподвижен. Търпял силни болки и страдания, които продължава да търпи, както във физически, така и в душевен план. Пълното му обездвижване, липсата на възможност да се обслужва сам и, като така зависимостта ми от други лица, неудобството което изпитвал преди, по време, а и след личния му тоалет и пълната му безпомощност в продължение на години го довели до пълно отчаяние.

Първата година след претърпяното ПТП бил толкова отчаян, че му липсвала воля за живот и се бил предал напълно. За дълъг период от време бил пълна развалина и нямал никакво желание да се вдигне от леглото макар и с патерици и на инвалидна количка. В огромна степен за това му състояние на духа повлияло и „предателството” на бившата му съпруга, която по-малко от година след ПТП завела дело за развод, довело до допълнителни претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причиненото поради травматичните увреждания разстройство на брачните отношения, довело до прекратяване на брака ми, с влязло в сила решение на Провадийския районен съд по бр.д.

№ 31/2009 г.

В момента ищеца бил инвалидизиран с решение на ТЕЛК Варна първоначално през 2010 г. със 74 % неработоспособност, последващо с 99% , а с експертно решение № 02541 от 19.06.2013 г. на 100 % с чужда помощ.

Въз основа на влязлата в сила присъда по посоченото по горе дело и съдебномедицинската експертиза приложена към него, ДЗИ - Общо застраховане" АД съгласно постигнато споразумение на 22.12.2009 г. му е изплатило обезщетение за причинени му от ответника неимуществени вреди, по застраховка 55 000 лв., от които 25 % изплатих на „Българско сдружение за подпомагане на лица, пострадали при ПТП", тъй като към датата на съдебния процес и дълго време след това не бил в състояние да се грижи сам за интересите си или да организира по най-добрия вариант защитата си.

Твърди, че необратимите последици от причинените му увреждания налагат да бъде ангажирана и личната отговорност на ответника за гражданските последици от деянието му. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предстоят му още най-малко три операции, още множество рехабилитационни процедури, а и прогнозата на лекарите, че ще се възстанови в състояние да се движи без чужда помощ и помощни средства не се оправдават. Към момента ищеца търпи болки и страдания и ще продължава да търпи такива занапред. Твърди, че се движи с инвалидна количка, на която сяда помагайки си с патерици.

Моли съда да постановите решение, с което да осъдите ответника да му заплати сумата 70 000 лв., представляваща неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 27.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане да бъде приложено НОХД № 16/2009 г. на ВОС и са направени доказателствени искания за съдебно медицинска експертиза и искане за гласни доказателства.

В дадения от съда срок по смисъла на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника О.Е.Т., ЕГН: ********** -действащ чрез пълномощника си адв. ПАВЕЛ СМОЛИЧКИ от САК и със съдебен адрес: гр.София, ул."Позитано" № 9, вх. А, ет. 3, офис 9 в който оспорва искът.

Оспорвам същия и по размер като твърде завишен и неотговарящ на принципа за справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД.

В отговора си ответника на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК е направил възражение за неподсъдност на настоящия правен спор пред Окръжен съд - гр. Варна, доколкото постоянният адрес на доверителя ми е в гр. София /гр. София, ул. „Латинка" №16, ет.1/, а съгласно текста на чл.

105 от ГПК местната подсъдност налага ищцовата претенция да се предяви пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника.

Моли съда да прекрати производството пред

Варненски окръжен съд и да изпратите делото по подсъдност на Софийски градски съд, който в случая се явява местно компетентен да разгледа същото.

В депозирания отговор се твръди, че исковата молба само се твърди, но не се представят никакви доказателства както досежно соченото от ищеца ПТП, така и досежно описаната от него влязла в сила присъда.

Оспорват се твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилия с неговата съпруга развод. Ответника твръди, че разстройството на брака му и всички произтекли от това последици не се намират в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Твърди, че развода е вследствие на междуличностните отношения с вече бившата му съпруга, доколкото последните са сложни и динамични и са се развивали през дълъг период на техния съвместен живот и е несъстоятелно в основата на тяхното влошаване, завършило с прекратяване на брачната им връзка, да бъдат поставени единствено уврежданията вследствие твърдяното от ищеца ПТП.

В отговора се твръди, че не представлява неимуществена вреда и очертаващата се според ищеца за в бъдеще негова самота и липса на спътница предвид здравословното му състояние, тъй като това е само едно негово предположение. За да подлежат на обезщетяване вредите, същите следва да са настъпили, да са реални, а не да се допускат като вероятни.

На следващо място, твърди, че в настоящия случай няма влошаване на здравословното състояние на ищеца, позволяващо да се приеме, че е налице ексцес като пораждащ отговорността на ответника факт. Твърди се, че отсъства необходимост последният да бъде подложен на нови операции и други медицински интервенции.

В случай, че съдът приеме, че е налице ексцес, то в отговора се твръди, че описаното в исковата молба влошаване на здравословното състояние на ищеца не е пряко следствие на соченото от него пътно транспортно произшествие, а е резултат от не цялостното и неправилно проведеното му след инцидента лечение, при условията на евентуалност - твърди, че влошаването на здравословното състояние на ищеца се дължи на други негови заболявания и нарушения в организма, различни от тези, нанесени му с посоченото от него ПТП.

В отговора ответника твръди, че предявения иск е неоснователен и по причина, че ищецът е бил вече изцяло и справедливо обезщетен за претърпените от него болки и страдания в резултат на твърдяното в исковата молба ПТП -видно от представеното като писмено доказателство споразумение със застрахователя. Ищецът е упражнил правото си да търси и е получил обезвреда за претърпените от него неимуществени вреди, като дори е бил реално и окончателно обезщетен за тях чрез заплатената му и постъпила в патримониума му сума от 55 000 лева. Присъждането на обезщетение за същите неимуществени вреди, което се претендира с настоящата искова молба, би означавало да се стигне до повторно тяхно репариране, а оттам и до неоснователно обогатяване на ищеца.

В отговора се твръди, че липсват настъпили след извършеното от застрахователя доброволно плащане на посочената сума вреди /включително и ексцес/ - различни от вече поправените и обосноваващи присъждането в негова полза на един по-висок размер на обезщетението за претърпените от него болки и страдания /такъв над получените по споразумението вече 55 000 лева/.

В отговора ответника е изразил становище, че предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди е твърде завишен по размер с оглед принципа на справедливостта, уреден в чл. 52 от ЗЗД. Твърдяното в исковата молба ПТП се е случило през 2008 г. Съгласно актуалната и задължителна практика на ВКС определянето на размера на репарацията на претендираните от пострадалите лица техни емоционални страдания следва да бъде съотнесен към момента на увреждането /в случая датата 27.06.2008 г./, към който момент съдилищата са присъждали далеч по-ниски обезщетения за неимуществени вреди от заявената в исковата молба претенция на ищеца за сумата от 70 000 лева.

Твърди, че изплатената от застрахователя сума по посоченото споразумение /55 000 лева/ следва да бъде приспадната от претендираната в настоящото производство /70 000 лева/, като по този начин би се гарантирал също принципът на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

В отговора е направено възражение, като е изложено становище, че в по процесния случай е налице съпричиняване, както от страна на водача на другото МПС - участник в процесното ПТП, така и от страна на ищеца. Водачът на МПС марка „Форд", модел „Транзит", с ДК № А 7675 ВВ е можел да предотврати настъпването на удара - като забележи в огледалото за обратно виждане идващия зад него друг автомобил и предприеме маневра по освобождаване на пътното платно в съседна лента за движение - било вляво, било вдясно, доколкото магистралата в този участък е била три лентова. В противен случай той нарушава разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

От друга страна, твърди, че ищецът, който е седял отпред в МПС то на седалката най-вдясно, е бил без поставен предпазен колан, с което обективно също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С това си поведение е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, алтернативно -разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД - за законна лихва за забава върху сумата от 70 000 лева, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, също счита, че е неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер.

С оглед отхвърлянето на главния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, считам, че съдът следва да отхвърли и този иск като акцесорен по своя характер.

Моли съда в условията на евентуалност - в случай, че намери искът за основателен и доказан, да приемете, че в процесния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат

В отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност досежно акцесорния иск за присъждане на законната лихва за забава върху претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

В отговора са направени доказателствени искания.

Ответника в отговора си на основание чл.

219, ал. 1 от ГПК е направил искане да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул. „Георги Бенковски"№ 3.