Определение № 2934 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2934 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002104175 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6928/01.08.2023 г., подадена от Д. В. М., чрез адвокат Е. Б., срещу решение № 237 от 27.06.2023 г. по гр. д. № 20235200500302/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 80 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 20225240100587/2022 г. на Районен съд – Пещера, с което е прието за установено по отношение на Д. В. М., че Г. Д. М. е собственик на следния недвижим имот: дворно място, представляващо парцел * в кв. *, с площ от 780 кв.м, при граници: парцел *, парцел *, парцел *, парцел * и улица, който по плана от 1995 г. участва в УПИ *-* с площ от 465 кв.м, в УПИ *-* с площ от 138 кв.м и в УПИ *-* с площ от 177 кв.м, като до размера на 800 кв.м искът е отхвърлен.

Въззивният съд е съобразил, че в исковата си молба ищецът Г. Д. М. твърди, че по силата на давностно владение, за което и по обстоятелствена проверка се снабдил е нотариален акт за собственост № 138/1971 г. на РС - Пещера, е собственик на следния недвижим имот: дворно място, представляващо парцел * в кв. *, с площ от 800 кв.м, при граници: парцел *, парцел *, парцел *, парцел * и улица, по първия регулационен план на [населено място], който парцел по действащия регулационен план от 1995 г. участва в УПИ *-* с площ от 458 кв.м, в УПИ *-* с площ от 136 кв.м, и в УПИ *-* с площ от 171 кв.м. Ответникът Д. М. е собственик на дворно място, съставляващо парцел * в кв. * с площ от 800 кв.м, при граници: парцел *, парцел *, парцел *, парцел * и улица, по първия регулационен план на [населено място] от 1933 г., който парцел по действащия регулационен план на [населено място] от 1995 г. участва в УПИ *-* и в УПИ *-*, като притежава същия от баща си В. Д. М. - брат на ищеца, и придобит по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 36/2021 г., 1 съгласно която праводателят прехвърлил на ответника 4/6 ид. ч. от УПИ *-*, целият с площ от 1035 кв.м, и УПИ *-* с площ от 1115 кв.м. Г. М. твърди още, че наследодателят му Д. Г.

М., починал на 10.02.1985 г., още приживе, към 1960 г., му предал владението на дворно място, представляващо парцел * в кв. *, а на брата на ищеца - В. Д. М. - владението на парцел * в същия квартал. Така от 1960 г. ищецът оградил парцела и го владеел и по настоящем в границите по плана от 1933 г., като никой не оспорвал владението и собствеността му. Счита, че регулацията от 1933 г. е първата и била приложена в тези граници, поради което парцелните граници са станали имотни и са послужили като кадастрална основа за регулационния план от 1995 г. Въпреки измененията по плана от 1995 г., не били настъпили промени в границите на владеене на парцели * и *, като нямало плащане на придаваеми части от същите, поради което дворищнорегулационният план от 1995 г. не бил приложен в нито една своя част. Границите между имотите на страните следвало да са съобразени с приложения план от 1933 г. Въпреки това ответникът и баща му без основание се снабдили с нотариален акт от 29.01.2021 г. за собственост по обстоятелствена проверка № 35/2021 г., с който ответникът бил признат за собственик на 1/6 ид. ч., а баща му В. Д. М. - на 4/6 ид. ч. от УПИ *-*, целият с площ от 1035 кв.м, и УПИ *-*, целият с площ от 1115 кв.м, като впоследствие с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 36/2021 г., В. Д. М. продал изцяло своята идеална част на ответника. Г.

М. оспорва обстоятелствата, отразени в двата нотариални акта, защото действащата регулация от 1995 г. не била приложена и след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ придаваемите части се били върнали в патримониума на собствениците на парцел * и парцел *, които граници били станали имотни. През всичките тези години от 1960 г. до подаване на исковата молба нито В. Д. М., нито ответникът били оспорвали правата на ищеца. С учудване ищецът установил, че през 2022 г. ответникът подал искане до община Брацигово за обединяване на УПИ *-* и УПИ *-* от кв. 6 по плана на [населено място] в общ УПИ, срещу което ищецът подал възражение. Получил протокол от Община Брацигово с указание за решаване на спора по съдебен ред. Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давност, изтекла в периода от 1960 г. до 1994 г., на дворно място, представляващо парцел * в кв. *, с площ от 800 кв.м (подробно описано по-горе). От своя страна, ответникът оспорва иска.

Изразява становище, че не отговаря на действителността твърдението в исковата молба, че ищецът притежава имота от баща си, както и обстоятелството, че го владее от 1960 г. Д. М. сочи, че със заповед № 61/19.03.1968 г. бил изменен одобреният със заповед № 107/1933 г. дворищнорегулационен план на [населено място] и бил създаден нов кв. *, в който била включена земеделска земя, собственост на ТКЗС, като след отчуждаване на дворно място, собственост на В. Г., била направена „обмяна“ съгласно протокол от 08.04.1968 г. с имот, собственост на ТКЗС. Издадена била и скица № 152/18.10.1971 г. на парцел * в кв. * по плана на [населено място], като било разрешено строителство на навес по синьо петно, а в скицата била нанесена и вече построената сграда от В. Д. Г. в парцел * в кв. * по плана на [населено място]. Ответникът оспорва, че към 1973 г. ищецът е бил собственик на 2/3 ид. ч. от незастроено дворно място, представляващо парцел * в кв. * по плана на [населено място], 2 с обща площ от 800 кв.м. Твърди, че към 1973 г. ищецът не е придобил собствеността върху 2/3 ид. ч. от дворното място, представляващо парцел * в кв. * по плана на [населено място], тъй като В. Д. Г. (М.) се съгласил брат му – ищецът, да ползва част от дворното място за собствени нужди, но никога частта от дворното място не му била прехвърляна.

Окръжен съд – Пазарджик е приел, че между страните не се спори и се установява и от доказателствата по делото, че Д. Г. М. е починал на 11.02.1985 г., като е оставил за свои наследници Р. В. М. - съпруга, починала на 15.06.2007 г.; Г. Д. М. - син; В. Д. М. - син, починал на 02.11.2021 г. и оставил за наследници Д. В. М. - син; Р. В. С. - дъщеря, починала на 22.06.2020 г. и оставила наследници. Съгласно представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, имената Г. Д. М. и Г. Д. Г. са имена на едно и също лице. През 1971 г., с нотариален акт № 138, том І, дело № 308/1971 г., Г. Д. Г. е признат за собственик по давност на следния недвижим имот: 2/3 ид. ч. от незастроено дворно място, представляващо парцел * в кв. * по плана на [населено място], при съседи: Г. Д. М., В. Д. Г., А. Г. и улица, с обща квадратура от 800 кв.м, а с нотариален акт № 139, том I, дело № 309/1971 г. В. Д. Г. от [населено място] е признат за собственик по давност и покупкопродажба на незастроено дворно място, представляващо парцел * в кв. *, с площ от 800 кв.м, по плана на [населено място] и парцел * в кв. * по плана на [населено място], с площ от 513 кв.м, при съседи: Б. Х., Г. Д. Г., А. Г. и улица. През 2021 г. В. Д. М. и Д. В. М. са признати за собственици по силата на наследство и давностно владение на недвижими имоти при права, както следва: 4/6 ид. ч. за В. Д. М. и 1/6 ид. ч. за Д. В. М., върху следните имоти: 1. УПИ *-* в кв. 6 по плана на [населено място], П. област, с площ от 1035 кв.м, с административен адрес на имота: [населено място], [улица], при съседи: УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м, ведно с построената в същия имот едноетажна масивна стопанска сграда-гараж със застроена площ от 46 кв.м, както и построената в същия имот едноетажна масивна стопанска сграда-работилница със застроена площ от 20 кв.м; 2. УПИ *-* в кв. 6 по плана на [населено място], целият с незастроена площ от 1155 кв.м, с административен адрес:

[населено място], [улица], при съседи: УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и улица, ведно с построената едноетажна масивна сграда с площ от 82 кв.м. Впоследствие с договор за покупко-продажба, изповядан с нотариален акт № 36, нотариално дело № 35/2021 г., В. Д. М. е продал собствените си 4/6 ид. ч. от двата недвижими имота на ответника Д. В.

М..

Съдът е приел и че от представените пред районния съд протокол от 31.07.1967 г. и протокол от 08.04.1969 г., и двата съставени в [населено място], П. област, се установява, че с решение на комисия от [населено място] се отчуждава празно дворно място от имот с пл.

№ *, собственост на В. Д. Г., състоящо се от 300 кв.м, с посадени в него 9 бр. ябълки над 25 години и 2 сливи на 3 години, в замяна на което собственикът се обезщетява с подходящ парцел в кв. *, а трайните насаждения следва да се платят. В протокола няма отразяване на документ, удостоверяващ правото на собственост на посоченото лице, а във втория протокол е отразено, че за отчужденото празно дворно място на В. Г., състоящо се от 1800 кв.м в кв. *, от страна на ТКЗС се отреждат два парцела: единият от 800 кв.м, а другият от 500 кв.м, и 3 един в съсобственост с Г. М. от 570 кв.м, като получената разлика от 291 кв.м следва да се заплати на В. Г.. Липсват доказателства, а и твърдения по делото, че някой от имотите, с които В. Г. е бил обезщетен, е идентичен със спорния парцел * в кв. * по плана на [населено място] от 1933 г.

Въззивният съд е кредитирал изцяло, като неоспорено от страните, заключението от изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, съгласно което първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е изготвен и одобрен със заповед № 105/1933 г. за уличната регулация и заповед № 1007/1933 г. за дворищната регулация. Върху оригиналното копие на плана са съществували следните имоти: имот с пл.

№ *, имот с пл. № * и имот с пл. № * с незатворен кадастър, и върху тях е проектирана за първи път дворищна регулация за следните парцели: а) парцел *-ТКЗС в кв. * с урегулирана площ от 780 кв.м; б) парцел *-* в кв. * с урегулирана площ от 780 кв.м; в) парцел *-* в кв. * с урегулирана площ от 473 кв.м и г) парцел *-* в кв. 44 с урегулирана площ от 689 кв.м, като всички парцели са били отредени за бившето ТКЗС. Вещото лице е установило, че по сега действащия ПУП на [населено място], одобрен със заповед № 303/07.12.1995 г., описаните по-горе имоти не са отразени и заснети в границите им, съществуващи по обезсиления план от 1933 г. Обозначени са имоти със следните отреждания: 1. Имот с пл. № *, за който са отредени съответно: а) УПИ *-* с площ от 1045 кв.м и б) УПИ *-* с площ от 1155 кв.м, и двата в кв. 6 по ПУП на [населено място]. Имотът е записан в разписния лист към плана на В. Г. М., с основание нотариален акт № 139/1971 г.; 2. Имот с пл. № *, с отреден УПИ *-* с площ от 1014 кв.м в кв. 6 по ПУП на [населено място]. Имотът е записан в разписния лист към плана на Г. Д. М., с основание нотариален акт № 27/2014 г.; 3. Имот с пл. № *, за който е отреден УПИ *-* с площ от 440 кв.м в кв. 6 по ПУП на [населено място]. Имотът е записан в разписния лист към плана на Д. Г. М. на основание нотариален акт № 1448/1993 г. След съвместяване на данните от обезсиления регулационен план на [населено място] с тези от сега действащия ПУП от 1995 г. на [населено място], вещото лице е установило следното разположение на процесните имоти: парцел *-* в кв. * по обезсиления план на [населено място] по действащия план участва в УПИ *-* в кв. 6 с площ от 465 кв.м, в УПИ *-* - с площ от 138 кв.м, и в УПИ *-* - с площ от 177 кв.м, а парцел *-* в кв. * по обезсиления план на [населено място] по действащия план участва в УПИ *-* в кв. 6 с площ от 582 кв.м, в УПИ *-* - с площ от 198 кв.м. По данни на кметството на [населено място] и при огледа на място, вещото лице е установило, че парцелите, посочени в плана от 1933 г. като * и като *, на място се държат, както следва: парцел *-* - в части от ищеца и от ответника, а парцел *-* изцяло от ответника. В заключението е посочено, че със заповед № 61/1968 г. е било извършено изменение на плана, като е утвърдена допълнителна дворищна регулация. Такава заповед обаче не е била представена на вещото лице нито в кметството, нито в Община Брацигово и то не я е открило, за да се установи кои части от плана са били изменени. При разпита в о.с.з. пред районния съд вещото лице е посочило, че на място страните ползват имотите си така, както са били отредени парцелите по обезсиления план на [населено място] от 1933 г. Предвижданията на сега действащия регулационен план на място не са приложени. Според вещото лице издадената заповед от 1968 г. не се е отнасяла за 4 процесните имоти в кв. *, а за друг квартал на населеното място. Върху плана от 1933 г. няма записана такава заповед, а такова изписване има само върху скицата, приложена като доказателство по делото. Върху плана от 1933 г. има положен печат и в него записванията са: одобрено със заповед № 105/1933 г. за улична регулация и заповед № 1007/1933 г. за дворищна регулация. Със заповед № 1007/1933 г. била проектирана дворищна регулация върху имоти *, *, *, които са с незатворен кадастър - нямат граници. В самия план е само загатнато, че там съществуват имоти с пл. №№ *, *, *, които от две страни имат граници, но другата им част не е затворена и не се знае чия собственост са.