Решение № 428 от 25.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Русе, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520103221 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 във вр. с чл.415, във вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД, гр. София против В. А. В. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1137,51 лева – главница по договор за потребителски кредит; 314,57 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 09.10.2018 г. до 20.02.2020 г.; 721,47 лева законна лихва за забава върху главницата за период от 09.10.2018 г. до 21.01.2025 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№651/2025 г. на РРС.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит №1146301 от 09.10.2018 г. с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който е получил в заем сумата от 1200 лева, която се задължил да върне в срок от 15 месеца, на 15 вноски по 103,72 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент 41,24% и ГПР в размер на 50,00%. Ответникът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с кредитора и да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит. Между заемодателя и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен такъв договор. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит и поръчителят погасил задълженията му към заемодателя, като уведомил длъжника за извършеното плащане. С извършване на плащането, поръчителят се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило вземанията си към кредитополучателя с договор за цесия от 02.03.2021 1 г. на „АПС Бета България“ ЕООД. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №651/2025 г. на РРС, като съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си с оглед връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът претендира установяване на задължението на ответника по исков ред.

В срока по чл.131 ГПК назначеният от съда особен представител на ответника оспорва исковете по основание и размер, оспорва наличието на облигационно отношение между страните по повод сключен договор за заем, по съображения, че договорът за заем не е подписан от кредитополучателя, релевира възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за заем и в договора за предоставяне на поръчителство.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №651/2025 г. по описа на РРС срещу В. А. В. с ЕГН ********** за сумите: 1137,51 лв. - главница по договор за кредит № 1146301/09.10.2018 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, вземанията по който били прехвърлени чрез договор за цесия на „АПС Бета България“ЕООД, ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, 314,57 лв. договорна/възнаградителна лихва върху главницата за периода от 09.10.2018 г. до 20.02.2020 г. и 721,47 лв. мораторна лихва за периода от 09.10.2018 г. до 21.01.2025 г.; 43,47 лв. –държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Кредиторът е цедирал вземането си към ответника на ищеца, като е упълномощил последния да уведоми длъжника за извършената цесия. По делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането преди образуване на съдебното производство, но в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, не са налице пречки уведомлението за цесията да достигне до длъжника чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, включително чрез връчване на особения представител на ответника поради липса на забрана в чл.29, ал.5 ГПК вр. чл.34 ГПК.

Ищецът основава претенцията си на представения по делото договор за потребителски кредит № 1146301 от 09.10.2018 г. и приложение към него, за който твърди, че е сключен по електронен път по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Особеният представител на ответника е оспорил наличие на облигационно правоотношение по повод сключен договор за заем с оглед липсата на подпис на кредитополучателя. Процесният договор има 2 характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответницата има качеството на потребител. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото на хартиен носител договор за потребителски кредит, Общи условия за предоставяне на кредити, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за поръчителство не се установява наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като нито един от изброените документи не е подписан от ответницата и не могат да й се противопоставят.

Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ, ако е положен електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014. Според посочената разпоредба „електронен подпис“ са данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Същевременно по делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на посоченото върху документите изявление, същите да са подписани с електронен подпис от кредитополучателя.

Не са налице доказателства, удостоверяващи предоставянето на ответницата и получаване от нейна страна на преддоговорна информация, за чието приемане тя да е изразила писмено съгласие. Не са представени доказателства, от които да се установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството на изявленията, твърдени да са направени от ответницата. Съобразявайки разпоредбата на чл.180 ГПК, съдът приема, че едностранно извършеното от кредитора вписване на данните на ответницата в договора, който не носи неин подпис, не се ползва с доказателствена сила.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по повод сключен договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.

Следва да се има предвид, че договорът за заем е реален договор, поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата. В приложенията към исковата молба е описано „доказателство за усвояване на сумата“, но в действителност такова не е приложено. Въпреки указаната доказателствена тежест, по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, от които да се установява, че ответницата е усвоила сумата по кредита, с оглед на което не може да се приеме, че за нея е възникнало задължение за връщане на усвоени суми по договора за отпускане на потребителски кредит. По изложените съображения съдът намира за неоснователни и недоказани исковите претенции за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва в посочените размери, поради което предявените обективно кумулативно съединени искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Предвид посоченото съдът смята, че не е необходимо да изследва размера на задълженията, въпроса за наличие на неравноправни клаузи в договора и основанията за 3 неговата недействителност по ЗПК, поради което е безпредметно да се обсъжда и експертното заключение по приетата и неоспорена от страните СИЕ, която съдът изцяло кредитира.

Съобразно изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат претендираните деловодни разноски в настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х. М. против В.

А. В. с ЕГН ********** от гр. Русе за заплащане на суми по договор за потребителски кредит № 1146301/09.10.2018 г., сключен между В. В. и „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между В.

В. и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899, вземанията по който са придобити от „АПС Бета България“ ЕООД въз основа на договор за цесия от 02.03.2021 г., както следва: сумата от 1137,51 лв. - главница по договор за кредит № 1146301/09.10.2018 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, както следва: сумата от 314,57 лв. - договорна/възнаградителна лихва върху главницата за периода от 09.10.2018 г. до 20.02.2020 г. и сумата от 721,47 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 09.10.2018 г. до 21.01.2025 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4