Определение № 3427 от 20.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3427 гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002900737 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника “Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор ” СА, регистрирано в търговския съд на Нантер, Франция, против решение № 367/12.06.2023 г. по в.т.д. № 930/2022 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение № 260182/08.03.2022 г. по т.д. № 2074/2019 г. на Софийски градски съд, настоящият касатор е осъден да заплати на “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК 101676897, на основание чл. 405 вр. с чл. 399 и чл. 382, ал. 1 КЗ застрахователно обезщетение по силата на застрахователен договор, обективиран в полица № 880001779, в размер на 400 000 лева за общо неплатени фактури в размер на 527 389,20 лева - задължения към ищеца от помагача на ответника “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД (с предишно наименование “БУЛВЕК 1” ЕООД), и на основание чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 409 КЗ, сумата от 108 564,24 лева - законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода от 03.02.2017 г. до 07.10.2019 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че апелативният съд в нарушение на чл. 266 ГПК е приел като доказателство по делото изявление № 2-3875В/18.04.2022 г. на “Българо-американска кредитна банка” АД, вх. № 6854/18.04.2022 г. на КОФАС, с което е заявено, че банката, като трето ползващо се лице /бенефициер/ по споразумение от 1 1.05.2016 г., изрично, безусловно и неотменимо се отказва от клаузата в нейна полза и от правото на вземания за застрахователно обезщетение, произтичащи от застрахователния договор по застрахователна полица № 880001779, като ищцовото дружество следва да се счита за единствено оправомощено да получи застрахователното обезщетение. Аргументира се, че е възразил, че тези искания са преклудирани и пропускът не е следвало да бъде саниран от 1 въззивната инстанция с даване на указания на ищеца. Изтъква се, че представените писмени доказателства не са нови и не са налице условията по чл. 266, ал.2, т. 1 ГПК, тъй като писменото изявление на банката не съдържа нововъзникнали факти и не е налице невъзможност на ищеца да узнае за тези факти и доказателства, а и той е могъл да представи платежните нареждания за погасяването на дълга към банката или да поиска съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос. Добавя се, че пропускът на ищеца да заяви тези обстоятелства има за последица невключването им в предмета на делото. Като неоснователно се счита твърдението на ищеца, че първоинстанционният съд не му бил дал указания относно тежестта на доказване, че той е титуляр на правото на обезщетение, доколкото му е указано да докаже материалноправната си легитимация. Като процесуално нарушение се сочи и необсъждането от въззивния съд на възраженията на ответника, че процесните договори за покупко-продажба на урея са нищожни поради нарушение на чл.

83, чл. 91 и чл. 92 от Закона за защита на растенията (изискващи сертификат и обекти за търговия с продукти за растителна защита, с каквито ищецът и третото лице помагач не разполагат), евентуално като привидни – действителната воля на страните била за посредничество на ищеца при сключването на прикритите договори за продажба между “Агроферт 69” ЕООД и третото лице – помагач “Булвек 1” ЕООД. Сочи се, че САС не е обсъдил възражението на ответника, както и съдебно-счетоводната експертиза в цялост, че част от процесните вземания са погасени чрез плащане от страна на третото лице. Допълва се, че доколкото извършеното от него плащане в общ размер на 192 721,60 лева е недостатъчно за покриване на всички фактури от м. декември 2015 г. и при липса на заявяване кое задължение се плаща, то съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД се погасяват най-обременителните задължения – 153 480,60 лева по фактура № 3656/29.12.2015 г. и частично по фактура № 3653/29.12.2015 г., възлизаща на стойност от 118 154,40 лева.

Според касатора, решаващият състав на САС необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран, предвид съдържанието на застрахователния договор, споразумението за прехвърляне на право на застрахователно обезщетение от 11.05.2018 г. и горецитираното писмо-изявление на банката, представено във въззивното производство, което е съобразено съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

Счита се, че спорен по делото е бил въпросът за правната същност на споразумението с банката, като първоинстанционният съд правилно е извършил тълкуване на действителната воля на страните и е приел, че процесното споразумение обективира договор за цесия. Излагат се подробни аргументи, че в случая споразумението с банката представлява договор за цесия, а не такъв в полза на трето лице. От касатора се релевира, че в първоинстанционното производство ищецът е твърдял, че тристранното споразумение има характер на цесия под условие, а едва във въззивната жалба за първи път са заявени факти и обстоятелства за сключването между ищцовото дружество и банката на два договора за револвираща кредитна линия от 13.05.2016 г., относно обезпечаването на вземанията по тях с особен залог върху вземания срещу трети лица, относно погасяването на отпуснатите кредити през 2019 г. и липсата на претенции на банката в тази връзка по процесната застрахователна полица. Аргументира се, че ищецът жалбоподател е могъл да заяви тези обстоятелства, които не са нови, както и да представи доказателства за тях в хода на първоинстанционното производство, поради което исканията му са преклудирани. Оспорва като необоснован и противоречащ на материалния закон извода на въззивния съд за наличие на застрахователно покритие по отношение на претендираните от ищеца вземания по фактури, базиран на представените от ищеца документи и редовното им осчетоводяване от страните по сделката, съответно декларирания и ползвания данъчен кредит. Подчертава, че уреята – предмет на процесните договори за продажба, не е предадена на “Булбек 1” ЕООД, т.е.

2 не е налице доставка по смисъла на чл. 15 от застрахователния договор. В представените по делото договори и приемо-предавателни протоколи е посочено, че стоката се продава на купувача “Булбек 1” ЕООД, а не на трети лица. Посоченото в някои от товарителниците търговско дружество “Булбек” ЕООД с ЕИК 201586778, е различно от купувача “Булбек 1” ЕООД с ЕИК 202100841. От договорите между “Агроферт 69” ЕООД и “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД, както и справка/протокол към тях е посочено, че стоката е предадена на ищеца, а не на купувача “Булвек 1” ЕООД, поради което не може да става въпрос за транзитна продажба и извършено предаване от доставчика “Агроферт 69” ЕООД директно купувача “Булвек 1” ЕООД. Допълва се, че неизпълнението на задължението на ищеца да предаде стоката е основание за изключване на покритието съгласно чл. 1.2., б. “b”, т. viii от процесния договор за застраховка. Обобщава се, че притежаването на редовно издадени данъчни фактури, респективно тяхното осчетоводяване при доставчика и купувача, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. Изразява се несъгласие с извода на САС, че е неоснователно възражението на застрахователя за наличие на основания за отказ за плащане на обезщетение поради неизпълнение от застрахования на задълженията му по договора.

Уточнява се, че вземанията на ищеца към “Булвек 1” ЕООД са от м. декември 2015 г. и ищецът е следвало да подаде декларация за тях в срок до 15.01.2016 г. съгласно предвиденото в т. 13.1. от застрахователния договор, което не е сторено. Позовава се на разпоредбата на т. 13.3. от застрахователния договор, предвиждащ възможност за отказ от плащане на обезщетение при неизпълнение от застрахования на т. 12.1. за представяне на документи, свързани със сключваните от него договори, което ищецът не е изпълнил.

Релевира се и т. 13.4. от същия, че всяко неизпълнение на задълженията на застрахования го лишава от право на покритие на съответните вземания.

Оспорва извода на въззивния съд, че претендираното вземане за изплащане на застрахователно обезщетение не е погасено по давност, тъй като исковата молба е подадена на 08.10.2019 г. след изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 378, ал. 1 КЗ, считано от заявяване на претенцията на 12.08.2016 г.

Искането за допуск на касационен контрол на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?”.

По този въпрос се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на касационната инстанция – ППВС № 1/1953 г. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и формираната такава - решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о.

2. Въпрос относно материалноправната легитимация на застрахования да получи застрахователно обезщетение.

По същия се сочи наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъответствие на въззивното решение с практиката на ВКС -решение № 10/10.06.2009 г. по т.д. № 510/2008 г. на ВКС, II т.о.

Претендира се достъп до касация и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси, които, според касатора, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно:

3. “Длъжен ли е въззивният съд за обсъди всички доводи и възражения на страните по делото, като посочи аргументи защо счита възраженията за неоснователни? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат 3 изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?”.

4. “Налице ли е ново доказателство по смисъла на чл. 266 ГПК, когато доказателството е създадено след първоинстанцнонното решение и с оглед на процеса?”.

5. “Представлява ли процесуално нарушение от съда на разпоредбата на чл. 266 ГПК, когато е приел доказателство, което не е ново по смисъла на тази разпоредба?”.

6 . “Длъжен ли е съдът да дава допълнителни указания на въззивника, когато не е уточнил какво ще доказва с доказателствата, представени с въззивната жалба, и в каква връзка ги представя или следва да остави без уважение това доказателствено искане?”.

7. “Нарушението на законовите разпоредби на чл. 83, чл. 91 и чл. 92 от Закона за защита на растенията води ли до нищожност на договорите поради противоречие на закона?”.

8 . “Налице ли е застрахователно покритие, когато не са налице доказателства за реалност на доставките?”.

9 . “Какви са основните белези, по които съдът трябва да направи тълкуване на определен договор (ако не може да се определи вида на договора), за да установи дали същият е договор за цесия или договор в полза на трето лице?”.

10. “Откога започва давността за застрахователното обезщетение, когато по застрахователния договор е предоставено ретроактивно действие и при какви условия давността спира да тече?”.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на решението, поради прилагане на закона в неговия противоположен смисъл и явна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд.

Ответникът по касация “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД подава отговор на касационната жалба, в който възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва същата като неоснователна.