Решение № 658 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Г. КУРТОВ при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от Д. Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20231110212739 по описа за 2023 година

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещА.е, след което намира за установено следното:

ОбжалвА.я ЕФ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Дори неправоспособни водачи могат да управляват автомобили, моторни превозни средства и могат да извършват нарушения по ЗДвП с тях. Обстоятелството, че жалбоподателката не е правоспос водач на МПС не може да послужи за оневиняващ факт, сам по себе си.

Н о съдът съобразява обстоятелството, че сред материалите по делото липсва доказателства, дори и данни, на коя дата да е връчен ЕФ на жалбоподателя - напротив, АНО е препратил материалите по преписката в СРС без никакви възражения за просрочена жалба. Това означава, че тя е подадена в 14-дневния срок. Дори АНО е съгласен с обстоятелстово, че жалбата е срочно подадена.

Едновременно с подаване на жалбата, видно от материалите по делото, на дата 26.08.2023 г. жалбоподателката А. К. е упълномощила адв. Р., слючила е договор за правна защита с договорено възнаграждение на стойност 800 лева и с подадената декларация тя е съобщила обстоятелството, че не ползва автомобила.

1

Безспорно, жалбоподателката А. К. може да прави доказателствени искА.я пред съда, който да задължи АНО да представи доказателства за собствеността върху автомобила. В конкретния случай тя е посочила „***“ АД, като лицето което реално владее автомобила. По този начин тя вняся яснота за АНО, тъй като видно от приложената към материалите Разпечатка от информационната система на ОПП – СДВР, този автомобил е регистриран в тази институция, като титуляр правото на собственост е на „***“ АД, а А. К. е посочена, само като негов ползувател. С посочването на жалбоподателката като лице, което има право да ползва автомобила, собственикът (според цитираната разпечатка, приложена от АНО) е дал своето съгласие това физическо лице да ползва автомобила. За даване на това съгласие правоспособността на това лице е без значение. Но за извода на АНО, че нарушението е извършено именно от ползувателя като физическо лице, е от значение.

Това обстоятелство, което безспорно е било известно на АНО съчетано с обстоятелството, също известно на АНО, защото се изисква от ОПП - СДВР справка за водача установяващи – това, че А. К. няма издадено СУМПС, никога не е издавано СУМПС, не е правоспособен водач, би следвало да укаже на АНО, че не е само в интерес на диренето на обективната истина, зачитане на правата на стрА.те по делото за събиране на доказателства които са както в поткрепа, така и оборващи обвинителната теза. но и че действително А. К., която никога не е била водач притежаваща СУМПС, отрича да е такъв, заявява в нарочна Декларация по чл. 189, че не управлява автомобила - никога, сочи юридическо лице, което определя водача на автомобила, означава, че АНО е следвало да проведе по-задълбочен анализи на тези доказателства и да се отнесе по критично към обстоятелството, че именно А. К. е извършила процесното нарушиние на процесната датата. Тези действия са дължими по отношение страната, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана на жалбоподателката, подадла в срок както Декларацията за указване на обстоятелството, че не тя е управлявала процесния автомобил на процесната дата, с която се иска събиране на доказателства.

Според чл. 189, ал. 4 от ЗдвП се наказва нарушителя, но до този момент няма доказателства, че именно А. К. е управлявала автомобила. ЕФ е издаден 2 на нейно име и действително няма основА.е по осн. 189, ал. 5 от ЗДвП този ЕФ да е бил анулиран, тъй като декларацията не е съпроводена с името на конкретния водач (а само името на юридическото лице, с което този евентуален водач да е в правоотношение) и копие на неговото СУМПС, за да бъде възприета Декларацията и съпътсващата жалба, като искането за анулиране на ЕФ.

Обстоятелството, на което АНО не е обърнал внимА.е и ако беше обърнал внимА.е, щеше да съобрази, че намиращата се при него декларация, че А. К. отрича да е управлявала колата, наличната в неговите регистри информация, че А. К. не е собственик, както и че същата не е правоспособен водач - няма издадено СУМПС, не е собственик, а само с предоставено от ползувателя право да ползва – когато и ако придобие такава правоспособност, сочи на това, че липсва каквото и да е доказателство точно А. К. да е извършила нарушението, предмет на ЕФ. При такъм по-задълбочен и дължим анализ АНО е бил в състояние да изиска от управителя на ЮЛ – собственик на МПС информация относно ФЛ, което действително е управлявало автомобила на процесната дата.

Затова и здадения ЕФ се явява преди всичко незаконосъобразен, защото АНО не е обърнала внимА.е и е неглижирал направеното от санкционираното лице искане за събиране на доказателства, препятствайки по този начин активно упражнявано иначе право на защита, предпочитайки немотивирано да ползва единствено тези доказателства, които обслужват обвинителната теза и същевременно игнорирайки немотивирано доказателствата, които се намират служебно у него – че жалбоподателят не е правоспособен шофьор; че жалбоподателят не е собственик на процескното лице; че жалбоподателят в декларация, имаща правния характер на обяснения на обвинено лице отрича съпричастност към деянието. Това немотивирано игнориране на доказателствен материал съществено нарушава правото на защита.

Налице е и второ основА.е за отмяна на този ЕФ – поради неправилно приложение на вматериалния закон, което го прави неправилно издаден: съдът подробно обясни по-горе защо намира, че не е доказано А. К. да е управлявала автомобила на процесните дата и място, т.е. не е доказатно точно това лице да е извършило процесното нарушение.

3

ПО ОТНошение претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя НА РАЗНОСКИ съдът намира за основателна, макар и размерът им за завишен.

Правната сложност на случаят съдът намира да надвишава обичайно разглеждА.те жалби срещу ЕФ, но все пак сумата от 800 лева, съпоставен с размера на обжалваната санкция е несъразмерен, затова съдът прецени, че следва да редуцира това възнаграждение до минималния размер на адвокатските възнаграждения за една инстанция от 400 лева според чл. 7, ал.

1, т. 1 от Наредба 1 за адвокатските възнаграждения. В унисон с указаната погоре сложност на случая, съдът намира за удачно да увеличи този минимален размер от 400 лева с една трета – 200 лева и така формира размера на действително признатите разноски на 600 лева, като за горницата от 800 лева намира размера за прекомерен.

Предвид гореизложеното и на основА.е чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконсъобразен и неправилен Електронен фиш сер. К № 4522294/18.02.2021г издаден от СДВР, с който на А. С. К. е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основА.е чл.63д, ал.2 от ЗАНН въззиваемата страна СДВР да заплати на жалбоподателката А. С. К. ЕГН ********** направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, като ОТХВЪРЛЯ като прекомерна претенцията за разноски в остатъка до 800 лева.

Решението и мотивите са обявени в рамките на откритото съдебно заседА.е, в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя.

За Решението да се съобщи незабавно на въззиваемата страна с указА.е, че може да го обжалва пред АССГ в 14-дневен срок от днес, т.к. е обявено в осз.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5