Решение № 281 от 20.03.2023, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 281 от 20.03.2023г., град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на девети март две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Лилия Александрова

Членове: 1. Диана Ганева

2. Тодор Икономов при секретаря И Г. и прокурор Соня

Петрова като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 111 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й.И.Й. ***, с ЕГН **********, чрез адв.А.Г., против Решение №151/13.12.2022г., постановено по НАХД №304/2022г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0237-000212 от 16.12.2021 г., издадено от Н.С.-началник Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300. 00 (триста) лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1 месец.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът оспорва обстоятелството, че е транзитно преминаващ и единствено възможния маршрут е бил този, който е изпълнил. Сочи, че е нарушено право му защита, тъй като чл.6, т.1 от ЗДвП включва няколко хипотези. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата. Пледира за отмяна решението на РС –Айтос и за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Айтос е потвърдил наказателно постановление № 21-0237-000212/16.12.2021г., издадено от Н.С.-началник Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1 месец.

За да постанови оспореното съдебно решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 21.11.2021 г., около 11. 30 ч., в гр. Айтос, на ул. "Хаджи Димитър" в посока на движение третокласен път № 208, Й.Й. управлявал състав на ППС - влекач Рено АЕ 480, с рег. №А7357 МС с прикачено полуремарке, собственост на „Транс Ню Тайм“, като водача навлязъл след знак, забраняващ навлизане на съответното ППС В-18 до 12 т., поставен на кръстовището на ул. "Хаджи Димитър", при въведена временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 т. със Заповед № РД -11-109 от 27.09.2021 г., изм. и доп. със заповед № РД-11-111 от 30.09.2021 г. на ОПУ-Бургас. Съдът е намерил нарушението за доказано, предвид показанията на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства.

От правна страна, въззивният съд е приел, че АУАН е издаден от компетентен орган при спазване на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН – от компетентен орган, като същото съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, както и че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано чрез описание на същото и посочване на нарушените законови норми в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си. Изложени са и аргументи,че до приключване на съдебното следствие жалбоподателят не е представил доказателства във връзка с твърдението, че разполага с документ, който му позволява на влиза в границите на града, което е било позволена на автомобилите за доставка. Съдът е приел, че фактите по делото са установени по несъмнен начин, а оплакванията в жалбата са неоснователни, като жалбоподателят не се е съобразил с въведената забрана, чрез поставяне на съответния забранителен знак.

Посочил е и че наложените на водача административни наказания глоба от 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец са в абсолютно определените от закона размери, които не могат да бъдат изменяни от съда.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Айтос фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

Изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на нарушителя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното наказателно постановление също съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита.

От представената пред РС схема /л. 35 от НАХД

№ 304/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос/, става ясно, че път III-208 започва от кръстовището на ул. "Хаджи Димитър", където именно е имало поставени знаци от категорията В-18, забраняващи влизането на съответното ППС с посочена максимална маса при въведена временна забрана за движение.

Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива по безспорен начин се установява, че касаторът е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно, че е навлязъл след знак, забраняващ навлизане на съответното ППС, В-18 до 12, т., поставен на кръстовището на ул. "Хаджи Димитър".

Нарушението е ясно описано, като не е налице твърдяното несъответствие между описаното нарушение и правната квалификация. Представените пред въззивната инстанция документи не касаят навлизане в град Айтос, т.е не става въпрос за автомобил за доставки в гр.Айтос, поради което и възражението в тази насока е неоснователно.

Случаят не и маловажен. Това е така, тъй като с оглед постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача да спази забранителен пътен знак е маловажно административно нарушение.

Обоснован е и извода на въззивния съд, че наложените административни наказания съответства по вид и размер на предвиденото в закона.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение №151/13.12.2022г., постановено по НАХД №304/2022г. по описа на Районен съд – Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.