Решение № 358 от 26.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Козлодуй, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100068 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Н. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. .............., чрез пълномощника му адвокат Ж. Д. Димова-Коева от Адвокатска колегия – Хасково, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет. 1, с която е предявен против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 2 500,00 евро (две хиляди и петстотин евро), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – телесни увреждания, болки, страдания и психически стрес, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на 23.08.2024 г. около 20:50 часа на околовръстния път на гр. Козлодуй (път II-11, км 88+905), причинено по вина на водача В. М. М. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ......... СВ, чиято гражданска отговорност към момента на Д.ието е била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно застрахователна полица № BG/23/123003091638, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 15.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски, както и определяне на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от 1

Закона за адвокатурата (ЗА).

Ищецът в исковата молба твърди, че на 23.08.2024 г. около 20:50 часа в района на околовръстен път – гр. Козлодуй водачът В. М. М. при управление на посочения лек автомобил с несъобразена скорост е застигнал и блъснал в задната част движещото се пред него пътно превозно средство (ППС) с животинска тяга (конска каруца), управлявано от ищеца П. Н. Л.. В резултат на удара ищецът е получил травматични увреждания: охлузвания по врата, гърба, рамото, лакътя, коляното и петата, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено със силни физически болки и страдания, както и психоемоционален стрес, страх за живота, нарушения на съня и тревожност. Посочва, че на 15.10.2024 г. до ответника е депозирана писмена претенция с банкова сметка, по която е образувана щета № 0411-2000012-2024 г. С писмо от 25.11.2024 г. застрахователят е определил обезщетение в размер на 255,65 евро (равностойност на 500,00 лева), което не е изплатено и се явява силно занижено и несправедливо.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. На основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на иска до размер на сумата от 255,65 евро за неимуществени вреди, като поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не е отказвал плащане на тази сума. За разликата над 255,65 евро до пълния предявен размер от 2 500,00 евро искът се оспорва като завишен.

Ответникът прави изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на пострадалия ищец, като твърди, че същият е управлявал ППС с животинска тяга в тъмната част на денонощието без задължителната светлоотразителна и светлинна сигнализация по чл. 71, ал. 1 от ЗДвП и без светлоотразителна жилетка по чл. 106, ал. 2 от ЗДвП, с което сам е създал непосредствена опасност за произшествието. Оспорва акцесорната претенция за законна лихва. Претендира съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на изслушаните съдебномедицинска и две съдебноавтотехнически експертизи (първоначална и повторна), преценени поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2024 г. около 20:50 часа в гр. Козлодуй, на път II-11, км 88+905 (ул. „Обходен път“ / околовръстен път на града), в посока към с. Хърлец, е настъпило пътнотранспортно произшествие. В същия пътен участък водачът В. М. М. е управлявал лек автомобил марка „Audi“, модел „A3“, с рег. № .........

СВ, със скорост от около 59,5 км/ч на къси светлини. Пред него в същата лента за движение и в същата посока се е движило пътно превозно средство с животинска тяга (впрегатна конска каруца), управлявано от ищеца П. Н. Л., в която е пътувало и лицето С.К. Пътният инцидент се е реализирал в тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък със суха асфалтова 2 настилка. Вследствие на настъпилия сблъсък каруцата е била разрушена, конят е загинал на място, а ищецът П. Л. е получил телесни увреждания.

Безспорно е установено по делото, че управляваната от ищеца каруца не е била оборудвана с изискуемите от закона светлинни източници и светлоотразители – липсвали са светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта светлина, както и предвидените задни червени и предни бели/жълти светлоотразители, а водачът П. Л. не е носил светлоотразителна жилетка.

За допуснатите административни нарушения на ищеца е бил съставен АУАН № 572/2024 г. и е издадено Наказателно постановление № 24-0288000509 от органите на РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца.

Произшествието е документирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1045-50253 от 23.08.2024 г., съставен от органите на МВР.

Към момента на настъпване на събитието гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била валидно застрахована в ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД по застрахователна полица № BG/23/123003091638 със срок на действие от 17.10.2023 г. до 16.10.2024 г.

Относно механизма на ПТП, динамиката на удара и техническата възможност за предотвратяването му, съдът съобрази изводите на приетите по делото първоначална и повторна автотехнически експертизи , изготвени от вещото лице инж. Д. Й. А., както и неговите устни разяснения, дадени в съдебно заседание. Съдът кредитира двете експертизи като обективни и обосновани, изготвени от лице с нужната компетентност и въз основа на събраните по делото доказателства.

От заключенията на експертизата се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „Audi A3“ преди и в момента на удара е била 59,5 км/ч (16,5 м/с). В повторната експертиза вещото лице детайлно е аргументирало приложимостта на системата SI при изчисление на деформационната енергия (E = 38 197 J), като е отчело инерционните характеристики на взаимодействащите тела (ефективна маса на автомобила и маса на впряга от 700 кг), при което относителната скорост на застигане е изчислена на около 51,38 км/ч, а общата скорост на автомобила при нормален ход на коня (4–8 км/ч) възлиза точно на 55,38 – 59,58 км/ч. Непосредствено преди удара водачът на лекия автомобил се е разминавал с насрещно движещо се товарно моторно превозно средство (ТИР) с високо разположени фарове, в резултат на което е настъпило кратковременно заслепяване и образуване на оптична „светлинна завеса“ от насрещния светлинен поток. При тези специфични условия и при липсата на каквото и да е светлинно или светлоотразително обозначаване на каруцата, разстоянието, от което водачът В. М. е имал обективна възможност да забележи движещото се пред него превозно средство с животинска тяга, е било по-малко от 25 метра.

Същевременно пълната опасна зона за спиране на лекия автомобил при скорост от 59,5 км/ч, изчислена с отчитане на времето за реакция при неочаквано препятствие нощем, времето за задействане и нарастване на 3 спирачното закъснение и спирачния път, е 63,5 метра, а с отчитане на попътното движение на каруцата със скорост 8 км/ч за общото време – 75,05 метра. Тъй като разстоянието на видимост (под 25 м) е било неколкократно по-малко от опасната зона за спиране (75,05 м), водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара при скоростта, с която се е движил.

В съдебно заседание вещото лице инж. А. изрично пояснява, че дори при движение с максимално разрешената за съответния участък скорост от 50 км/ч, водачът на лекия автомобил В. М. отново не би могъл да предотврати произшествието при конкретните пътни условия (нощ, заслепяване от насрещен товарен автомобил и необозначена със светлини или светлоотразители каруца). При скорост от 50 км/ч опасната зона за спиране е около 48–50 метра, което отново надхвърля разстоянието на възприятие от под 25 метра. Експертът посочва, че ударът би бил технически предотвратим при наличната видимост единствено при скорост на движение от около 30–31 км/ч. Обратно – ако каруцата е била надлежно обозначена със светлоотразители и светещо тяло съгласно изискванията на чл. 71 от ЗДвП, тя би била видима на разстояние от поне 60–80 метра при къси светлини и над 150 метра при светлоотразителна сигнализация, при което ударът би бил напълно предотвратим при разрешената скорост.

От приетото от съда като обективно и обосновано, изготвено от компетентно лице заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Ф. Т., и приложената медицинска документация (Фишове за спешна медицинска помощ от ФСМП – Козлодуй и СМУ № 51/2024 г. на съдебен лекар д-р П. Горанов), се установява, че ищецът е получил: повърхностно охлузване на врата вляво (2 см); точковидни и линейни охлузвания по гърба вдясно на площ 5/6 см; охлузване по гръдния кош вляво (2/1,5 см); повърхностно охлузване по предната повърхност на дясна раменна става (2/1 см); повърхностно охлузване по задната повърхност на лява лакътна става (4/4 см); овално дълбоко охлузване по предната повърхност на лява колянна става с коричка (6/6 см); повърхностно охлузване на дясна подбедрица (2/2 см); лентовидно охлузване по вътрешната повърхност на лява петна област (2 см); и контузия на гръдния кош. На рентгенографиите не са установени фрактури на кости. Експертизата квалифицира уврежданията като причинени от тангенциално действие на твърди тъпи предмети, обусловили медикобиологичния признак „болка и страдание“. Оздравителният процес е преминал за период от около 7 до 10 дни с настъпило пълно анатомично и функционално възстановяване, без данни за провеждано медикаментозно или оперативно лечение и без остатъчни физически увреждания.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Г (майка на ищеца) и Н.Н се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал силни болки в областта на гърдите и гърба, имал е затруднения с дишането и се е движел трудно. Наред с физическите болки, инцидентът е предизвикал у него силна уплаха и психически стрес – сънувал е кошмари, будил се е с викове, че идва камион, и е изпитвал страх от пътуване с превозни средства, като е бил силно изнервен и тревожен в продължение на няколко седмици след произшествието. Съдът кредитира тези показания като логични, 4 последователни и съответстващи на обективно констатираните травми и механизма на инцидента.

Установява се също, че на 15.10.2024 г. ищецът е депозирал пред ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ, по която е заведена щета № 0411200-0012-2024 г. С писмо от 25.11.2024 г. застрахователят е уведомил ищеца за определено обезщетение в размер на 255,65 евро (500 лв.), което не е било изплатено поради липса на постигнато извънсъдебно споразумение.

При установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По главния иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД: