Решение № 917 от 19.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. Русе, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Т. при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Т. Гражданско дело №

20264520100046 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове от М. М. М., чрез упълномощен адв. В. В., против „ЕВРОПЪТ - 2000“ АД, гр. Пловдив с правно основание чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил на длъжност „куриер направление - дневен“ по трудов договор с ответника. На 31.10.2025 г. отправил до работодателя си писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие поради забавяне изплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. септември 2025 г. На 03.11.2025 г. работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради забавено плащане на трудовото възнаграждение. Твърди, че работодателят не му е заплатил полагащите му се обезщетения за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск. Претендира заплащането на следните суми: сума в размер на 250 евро, частично от 1550,00 евро, представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и сума в размер на 25 евро, частично от 250 евро, представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 2 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на исковете. Възразява, че ищецът е недобросъвестен и не е претърпял вреди. Оспорва твърдението, че на ищеца не е платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като сочи, че е изплатено по банков път ведно с трудовото му възнаграждение за м. октомври 2025 г.

1

С влязло в сила протоколно определение от 24.04.2026 г. производството по иска за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е прекратено поради оттегляне на иска. С протоколно определение от 05.06.2026 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно осн. чл.221, ал.1 КТ, чрез неговото увеличение от 250 евро, частично предявени от 1550 евро, на 1495,69 евро, частично предявени от 1550 евро.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и е видно от представените писмени доказателства – трудов договор № 4803 от 02.08.2024 г. и заповед № 4617/03.11.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение, че ищецът М. М. М. е полагал труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност „куриер направление - дневен“, при пълен 8-часов работен ден, с трудово възнаграждение съгласно представения трудов договор в размер на минималната месечна работна заплата, която за 2024 г. е 933 лева, което трудово правоотношение е било прекратено на 03.11.2025 г. на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че трудовото му възнаграждение за м. септември 2025 г. е изплатено на 31.10.2025 г., след изтичане на регламентирания в договора срок, както и че на работника се дължи обезщетение по чл.224 КТ.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че неплатеният размер на обезщетение за неспазено предизвестие е 1495,69 евро в нетен размер, изчислено на база последното получено от ищеца през м. септември 2025 г. брутно трудово възнаграждение.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск, чието изменение чрез увеличаване на размера му е допуснато с протоколно определение, се явява доказан по основание и размер.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ /какъвто е настоящият, видно от заповедта за прекратяване на ТПО/, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, което според процесния трудов договор е еднакъв и за двете страни - 3 месеца, независимо от срока на забавата за заплащане на трудовото правоотношение и независимо от обстоятелството дали работникът е претърпял вреди. По делото не е спорно, че трудовото възнаграждение за м. септември 2025 г. е изплатено на ищеца със закъснение от 1 ден, поради което за работника е възникнало правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение, без предизвестие на това основание и да получи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Съобразно СИЕ неплатеният размер на обезщетение за неспазено предизвестие е 1495,69 евро в нетен размер, изчислено на база последното получено от ищеца през м. септември 2

2025 г. брутно трудово възнаграждение. По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи заплащането му от работодателя, предвид което претенцията за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ се явява доказана по основание и размер.

Следва да се отбележи, че съдът не е предоставял срок на страните за писмени бележки, поради което възраженията на ответника в представените по делото писмени бележки от 12.06.2026 г. няма да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението. В отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед на което съдът не разглежда законността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Съдът счита, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на работодателя, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение поради незаплащане на дължимото възнаграждение в предвидения в трудовия договор срок. Съдът намира за неотносими към предмета на производството възраженията на ответника за извършени престъпни деяния от ищеца и за започване на работа при друг работодател, тъй като задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ не е обусловено от подобни факти.

Предвид изложеното предявеният иск по чл.221, ал.1 КТ следва да бъде уважен в претендирания размер.

На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ищеца, в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв. за безплатно предоставена правна помощ на материално затруднено лице – ищеца по делото, в размер на 260 евро, който размер е съобразен с отсъствието на фактическата и правна сложност на делото, с цената на предявения иск и извършената от адвоката работа.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважения иск и възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕВРОПЪТ-2000“ АД с ЕИК 115131711, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Георги Трингов“ № 6, представлявано от директора С.. К., да заплати на М. М. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Русе, ул. „Драма“ № 15 сумата от 1495,69 евро, частично предявени от 1550,00 евро - дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие в нетен размер, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ЕВРОПЪТ-2000“ АД с ЕИК 115131711, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Георги Трингов“ № 6, представлявано от 3 директора С.. К., да заплати на адв. В. В. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 260,00 евро за безплатно предоставена правна помощ на материално затруднено лице – М. М. М..

ОСЪЖДА „ЕВРОПЪТ-2000“ АД с ЕИК 115131711, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Георги Трингов“ № 6, представлявано от директора С.. К., да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата в общ размер на 159,83 евро /сто петдесет и девет евро и осемдесет и три цента/, от които държавна такса в размер на 59,83 евро и 100 евро - възнаграждение за вещо лице, първоначално изплатено от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4