Решение № 260501 от 16.09.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3995/2020
- Вид
- Решение № 260501
- Подписан
- 16.09.2021
- В сила
- 16.09.2021
- Състав
- РАЛИЦА ВЕЛИМИРОВА МАНОЛОВА, ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА, МИНА ГЕОРГИЕВА МУМДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 86, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. София, _______ г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА МУМДЖИЕВА
ИРИНА СТОЕВА при участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 3995/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 23481/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, подсъдимият С.М.С. е признат за невинен в това, че на 29.12.2012 г., в гр.София, бул. „********, апартамент № 3, офис на Адвокатско дружество „Д., Г.,К.И В.”, като извършител в съучастие с неустановено по делото лице, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот (разрязване на врати на три броя метални каси) и чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи, собственост на Адвокатско дружество „Д., Г.,К.И В.”, както следва: паричната сума от 267 300,00 (двеста шестдесет и седем хиляди и триста) евро с левова равностойност 522 793,36 (петстотин двадесет и две хиляди седемстотин деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) лева; парична сума от 37 856,79 (тридесет и седем хиляди осемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки) лева; парична сума от 4 000,00 (четири хиляди) щатски долара с левова равностойност 5 934,40 (пет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева; 1 (един) бр. мобилен телефон марка/модел „Айфон 5” на стойност 1 249,00 (хиляда двеста четиридесет и девет) лева и 1 (един) бр. 3G модем за безжичен интернет ,,ZTE MF 190” на стойност 15,00 (петнадесет) лева – всичко на обща стойност 567 848,55 (петстотин шестдесет и седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) лева, от владението на А.А.Д. - управител на АД „Д., Г.,К.И В.”, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал .2, вр. ал.1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор към Софийска районна прокуратура, с който се иска отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова, с която подс. С.С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Оспорва изводите на СРС при обсъждането на ДНК експертизата, а именно че не е боравила с образци, иззети по реда на НПК, а използваният сравнителен материал е бил иззет извън рамките на наказателния процес и по този начин не е спазен предписания в НПК ред, с оглед на което я е поставил под съмнение. Изтъкват се доводи, че първоинстанционният съд е разполагал с възможност да изземе образци от подсъдимия и да назначи допълнителна ДНК експертиза. Изложени са съображения и относно разминаването между инкриминираната с обвинителния акт дата и тази, посочена от св. Р.Д., на която се е сблъскал в асансьора с подсъдимия. По отношение на аргументите, с които СРС не е кредитирал съдебно-оценителната експертиза, представителят на държавното обвинение счита, че първоинстанционният съд е можел да изиска от адвокатското дружество относими за периода първични счетоводни документи и да назначи нова или допълнителна експертиза за изясняване размера на наличността на парични средства в касите.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Излага съображения, че по делото са събрани достатъчно косвени доказателства, от които се установява участието на подсъдимия в престъплението. Посочва, че подсъдимото лице действително не е дало проба при условията на чл. 146 от НПК, но от заключението на СМЕ се е установило, че при сравнение с базата данни на НИКК пробите напълно съвпадат с неговия ДНК профил. Коментира и показанията на св. Д. в частта, в която е посочил подсъдимия като лицето, което се е блъснало в него, като оправдава непосочването на точна дата за това събитие с изминалия дълъг период от време.
Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и оставяне на протеста без уважение. Посочва, че СРС е изложил подробно и детайлно фактическата обстановка, което му е дало възможност да направи законосъобразни и обосновани изводи досежно оценката на доказателствата и основния извод за авторството на деянието. Счита, че от множеството доказателства по делото се е установило, че деянието е било осъществено, но не е налице нито едно доказателство, което да сочи за автор на деянието подзащитния й, с оглед на което правилно е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Излага съображения, че първият съд правилно е анализирал събрания по делото доказателствен материал, вкл. и по отношение на ДНК експертизата, която не е кредитирал.
В своя защита подс. С.С. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума моли за потвърждаване на присъдата.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Подсъдимият С.М.С. е роден на *** г., в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, трудово неангажиран, неосъждан (реабилитиран по право на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 от НК).
Адвокатско дружество „Д.,
Г.,К.И В.” било вписано в регистъра на адвокатските дружества с решение на СГС, Търговско отделение, по ф.д. № 13868/2006 г. със седалище в гр. София и адрес на управление: район Средец, бул. „*******. Към м. декември 2012 г. дружеството се представлявало от управителя – св. А. Д., а съдружници били общо четиринадесет човека.
Адвокатското дружество разполагало общо с шест офиса – три от тях се намирали на адрес: гр. София, бул. „*******, а останалите три на адрес: гр. София, бул. „*******. Централният офис на дружеството се намирал в гр. София, бул. „*******, ап. 3. В него имало седем стаи, три от които, били конферентни зали, затварящи се със стъклени врати, а останалите четири стаи били ползвани за работни кабинети. Всяка стая се затваряла с плътни, непрозрачни врати, които не се заключвали. Една от тези стаи била обособена като кабинет на свидетелите Д. и Г.. В централния офис имало общо пет броя метални каси с различен размер – три малки, една средна и една голяма. Две от малките каси се ползвали от финансово-счетоводния отдел и в тях се съхранявали оборотни пари, както и пари, оставени от служители на кантората на отговорно пазене. Едната от тези каси се намирала в стаята на главния счетоводител на дружеството – св. С. З., а другата – в стаята, в която работела св. А.Б., като от тази каса ключове имали св. Б. и М.Ц.. В тази каса се съхранявали документи и парични средства за текущи разходи. В третата малка каса се съхранявали документи, а в средна се съхранявали документи и електронни подписи. Голямата каса се намирала в кабинета на св. Д. и се ползвала лично от него, като само той имал достъп до нея. В нея се съхранявали парични средства, чиито размер бил известен единствено на св.Д..
В офисите на адвокатското дружество била изградена система за контрол на достъп от св. А.Я., която се състояла в следното: входните врати на офисите на дружеството били снабдени с брава и четец (скенер) за карта за контролиране на достъпа и имало монтирани алармени системи. Всеки един от съдружниците, служителите и обслужващия персонал имали персонален ключ и магнитна карта за вратата на съответния офис, в който се намирало работното им място. Този, който пръв отивал в офиса, и този, който последен си тръгвал, имали задължението да отключат входната врата и да спрат алармата, съответно да я заключат и да задейства алармата. След като вратата веднъж била отключена, всеки следващ служител влизал и излизал от офиса с магнитната си карта, като системата отчитала точните часове на влизане и излизане. Вторият начин за отваряне на входните врати бил свързан с телефонната централа и бил предназначен за достъп на външни лица. Сградата, в която се намирали офисите, била оборудвана с домофон, свързан с телефон, който се намирал в конкретния офис и при натискане на съответния бутон на домофона (отвън), означен като Адвокатското дружество „Д., Г.,К.И В.”, вътре в самия офис се включвал съответния телефон, след което служител вдигал телефонната слушалка, набирал определена цифра и входната врата се отваряла. Имало и трети авариен вариант за достъп с дистанционно управление за отключване на вратите, като съответните дистанционни устройства се намирали в определени служители. В случай на прекъсване на електрическото захранване, входните врати на дружеството разполагали с автономно захранване, което позволявало съответната врата да работи с четец на карти в рамките на около час, като вратата през това време оставала заключена.
Св. Д.Ф., която заемала длъжността „административен директор” в адвокатското дружество, правела заявките за издаването на нова магнитна карта до св. Я., който ги изготвял. Всяка нова карта се отличавала с уникален номер, който св. Я. въвеждал в системата за достъп, като при сканиране на картата системата я разпознавала и отключвала вратата. Всеки служител, който разполагал с магнитна карта за достъп, можел с нея да влиза и излиза във всички офиси на дружеството. Във всеки от офисите имало и резервни ключове, които всеки служител можел да ползва, за да се придвижи свободно до другия офис, т.е. да си отключи с ключа входната врата и с картата за достъп да влезе в съседния офис. Кодовете на алармите се пазели, заедно с резервните ключове и върнатите магнитни карти в чекмедже на бюрото на св. Ф..
След прекратяване на служебните правоотношения на кантората с някой от служителите, последният трябвало да върне ключовете и магнитната карта на св. Д.Ф., която ги съхранявала в чекмедже, което се заключвало с ключ, който свидетелката държала отгоре на бюрото си, в купичка за кламери. Част от върнатите магнитни карти не били унищожавани, а били използвани за временен достъп – когато постъпвал нов служител, който все още нямал издадена, както и ако някой от служителите е забравил или изгубил картата си, като съответната карта за временен достъп не била преименувана.
Адвокатското дружество работело със счетоводна програма, която съдържала информация за паричните потоци на дружеството, вкл. и за паричната наличност в касите. Достъп до програмата имали определени служители, които влизали в нея с парола, потребителско име и идентификация, като имало различни нива на достъп. Пълен достъп до всички нива имали единствено св. З. като главен счетоводител на дружеството и св. Д. като негов управител. Главният счетоводител на адвокатското дружество – св. С. З., отговарял за цялостното счетоводство на последното, вкл. и за калкулирането и физическото изплащане на заплатите на служителите. Кантората имала клиентски сметки по Закона за адвокатурата в различни валути. В офиса на дружеството били водени каси в същите валути и сметка 421 – за осчетоводяване на разходи за заплати. Приходите на дружеството били изплащани по банков път. Св. З. правел заявка за теглене на необходимите суми пред св. Д., а последният преценявал и нареждал какви суми да бъдат изтеглени и какви плащания да бъдат направени по банков път.