Решение № 501 от 21.06.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. гр. Хасково, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100368 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК от Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес: *************, съдебен адрес: *************, адв. А.Д., член на САК, личен № 100768210 против „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, представлявано от В.М.И.

– управител, съдебен адрес: гр.Хасково, бул.“България“ № 196, адв. С.М. от АК – Хасково, за прогласяване недействителността на сключен с ответника договор за потребителски кредит.

При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.26, ал.4 ЗЗД за прогласяване недействителността на чл.8 и чл.3, ал.7 от сключения между страните договор за потребителски кредит.

Ищцата твърди, че на 30.06.2023 г. между нея и ответника бил сключен Договор за паричен заем № 861124, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 3 от Договора Заемодателят предоставял на Заемателя потребителски заем при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 1 300,00 лева;

Размер на погасителна вноска: 143,08 лева; Ден на плащане: 30-о число; Вид вноска: месечна; ГПР: 48.083 %; Брой вноски: 11; Месечен лихвен процент: 3.330 %; Дата на първо плащане: 30.07.2023 г.; Обезпечение: ДА /посочено в чл. 6/; Дата на последно плащане:

30.05.2024 г.; Такса за усвояване: няма; Обща сума за плащане: 1 573,89 лева;

Съгласно чл. 3.1 от Договора срокът на договора бил 11 месеца. Съгласно чл. 3.2 от Договора лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора. Съгласно чл. 3.3 от 1

Договора ГПР бил изчислен при вземане предвид на следните допускания: „Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания (лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др.), които не са посочени в Договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на Заемодателя. Заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия Договор. Паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в настоящия Договор. Паричният заем се погасява от Заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора. При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които Заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия Договор за паричен заем.“

Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:

Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

Особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;

Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;

Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

Съгласно чл. 8 от Договора с подписването на договора, заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10. ал. 2. т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 1 220,11 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем.

Съгласно чл. 3 от Договора, след като месечният лихвен процент бил в размер на 3.330 %, то годишният лихвен процент възлизал на 39.96 %.

Съгласно Погасителния план към Договора, погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от Договора била в размер от 143,08 лева (без последната вноска с падеж 30.05.2024 г., за която бил посочен размер от 143,09 лв.), а погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора възлизала на стойност от 254,00 лева.

Видно било от представените с исковата молба скрийншоти от потребителския профил на ищцата в интернет страницата на ответното Дружество, че до момента ищцата заплатила общо сумата от 1 094,99 лева.

Поддържа се в исковата молба, че процесният договор за паричен заем № 861124 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1. т.10 ЗПК, поради това, че клаузата за неустойка не била включена в ГПР, поради което самия ГПР бил неправилен и заблуждаващ. Клаузата на чл. 8 от договора във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 възлагала в тежест на ищцата в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника обезпечение по Договора под формата на: съгл. чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия - 2 гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия - предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Прочитът на съдържанието на посочените клаузи и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не се предоставял избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер (1 300 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане, включваща главницата и лихвата, а именно: 3 147,78 лева (1 573,89- общата сума, включваща главницата в размер на 1 300,00 лева и лихвата 273,89 лева, х 2 = 3 147,78лв.). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът целял да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита, и към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи били красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 8 от Договора, както и в Погасителния план към Договора, изначално разсрочвал вземането за "неустойка ". В тази връзка, явно било кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. В съответствие с чл. 19, aл. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай били посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин бил формиран ГПР.

Нещо повече - предвид предпоставките, при които ставала изискуема разписаната в чл. 8 от Договора "неустойка", то тя била с характер на възнаграждение и следвало да бъде включена 3 изначално при формирането на ГПР. Всичко това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика той нямал информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то било необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са били отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това било особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3 т.12 от Договора била посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не била включена дължимата по чл. 8 от договора "неустойка". Тоест, налице било пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Имайки предвид дължимата главница, лихва и неустойка при непредоставяне на обезпечение, цената на договора възлизала на 2 794,00лева (1 573,89 лв. + 1 220, 11 лв. = 2 794,00 лева). Невключването на подобна клауза (клаузата за неустойка) в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото не бил посочен верният ГПР в чл. 3 от Договора. Също така подобна неустойка можело да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означавало, че била нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както било и в настоящия случай. Не било посочено в договора и кои точно разходи формират ГПР. В съдебната практика се приемало, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следвало да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не било достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и др.) да са упоменати в договора, а било нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно било проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

В процесният договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е 4 посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлявало нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С оглед изложеното по-горе, според ищцата, в процесния договор било налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, поради което същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.