Определение № 467 от 16.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. София, 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20258002902094 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. В. А. против решение № 100/27.05.2025 г. по в.гр.д.№ 50/2025 г. на Бургаски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 343/22.11.2024 г. по гр.д.№ 370/2023 г. на БОС е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД "Далл Богг Живот и здраве“ за осъждане на последното да заплати на касатора, разликата над 54 000 лв. до 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 04.08.2022г., причинена от Д.А.

В., като водач на автомобил „ Фолксваген Транспортер“ с рег. № ВТ 9549 КР, и за разликата над 2100 лв. до 2325,54 лв. имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на същите увреждания .

Ответникът по касацията З А Д „Далл Богг Живот и здраве“ не е депозирал писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по 1 чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 04.08.2022 г. и причинено виновно от водача на МПС, застрахован при ответника-застраховател. Въз основа на събраните доказателства е приел за установен механизма на произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието. За определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил приетото заключение на СМЕ, че касаторът е получил съчетана травма, обхващаща глава и крайници, съпроводена с травматичен шок, изразяваща се в: оток и кръвонасядане в областта на лицето; кръвонасядане на дясна очна ябълка; разкъсно-контузна рана на горна устна; фрактура на десен максиларен синус с хемосинус; фрактура на процесус птеригоидеус двустранно; фрактура на външната стена на дясна орбита; фрактура на дясна зигоматична кост; фрактура на носни кости; фрактура на назален септум; фрактура на дясна лакътна кост на граница между средна и долна трета; разкъсно-контузна рана на ляво бедро; разкъсноконтузна рана в областта на дясна колянна става; разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица. Обсъдил е установеното от вещото лице – ортопед, че лицевата травма е получена от удар на главата върху облегалката на предната седалка на автомобила и по тежестта на травмата е ясно, че пострадалият е бил без предпазен колан. Според съда този извод косвено се потвърждава и от документацията, издадена в реанимация и отделението по лицево-челюстна хирургия, в които няма отразени следи от коланна травма, както и контузия в областта на бял дроб, счупени ребра и др., които при тази сила на удара биха били неизбежни. БАС изрично е съобразил, че микробусът, в който е пътувал пострадалият, е бил оборудван с триточкови предпазни колани за всяко едно от местата, констатирано от експерта по САТЕ.

По отношение на вида на получените увреждания и интензивността на търпените болки и страдания, въззивният съд е посочил, че не е било проведено оперативно лечение на лицевата травма, поради липса на дислокация на костните фрагменти. Същата е причинила болки, като е било затруднено дъвченето и говоренето. Травматичният оток на меките тъкани на лицето допълнително е увеличил болевия синдром. Съобразил е, че 2 фрактурите в областта на лицевия череп от вида на получените обикновено зарастват за срок около 45 дни. По отношение фрактурата на дясната лакътна к о с т е посочил, че същата е б и л а лекувана консервативно с гипсова имобилизация - ръкав, проследявана рентгенологично, но поради забавено костно срастване, след четири месеца, на 13.12.2022г., в Клиника по ортопедия и травматология УМБАЛ „Света Анна” - гр.София е извършена кръвна репозиция с декортикация, трепанация на костно- мозъчния канал и метална остеосинтеза с плака. В резултат на фрактурата на лакътната кост и оформената псевдоартроза в областта на мястото на фрактурата е имало болка до извършване на оперативната интервенция, както и след нея в рамките на 10-15 дни. Съдът е установил, че времената нетрудоспособност е продължила 12 месеца, след което ищецът се върнал на предишната си работа. Фрактурата на лакътната кост също е била съпроводена с болка и затруднено движение на крайника. Фрактурата на дясна лакътна кост по принцип трайно затруднява движенията на горния крайник за срок по- голям от един месец. Тъй като счупването било на лошо място, костното срастване се е забавило, което е наложило оперативна интервенция с метална остеосинтеза. БАС е счел, че при разкъсно-контузните рани непосредствено след ПТП болките са най-силни, като в резултат на медикаментозното лечение продължават със затихващ интензитет в рамките на 15-20 дни. Въззивната инстанция е обсъдила направената рентгенография на дясна предмишница, при която вещото лице е установило наличие на метална плака с осем винта, като все още липсва добро костно срастване. При персистиране на болевия синдром, се обмисляла нова операция- метална остеосинтеза и остеопластика. Констатирано е, че фрактурата на ръката е в област със сравнително лошо кръвоснабдяване, поради което е налице забавено калусообразуване и тенденция за оформяне на псевдоартроза. БАС е съобразил и сатновището на вещото лице д-р Хрисантов от открито с.з., че счупването е на много лошо място, където са прекъснати хранещите съдове на костта. Затова се е забавило костното срастване и се налага втора операция. След първата оперативна интервенция ищецът е получил постфлебитен синдром, който е отзвучал без последствия.

Съдът е кредитирал и заключението на СМЕ, изготвено от съдов хирург, на базата на извършения преглед и изследвания, според което вещото лице е потвърдило диагнозата венозна инсуфициенция, хронична периферна венозна болест, която към момента на прегледа е била компенсирана от назначените 3 при предишни амбулаторни прегледи от съдов хирург венотоници и компресия с ел.чорап. При прегледа вещото лице е констатирало, че ищецът е без оток на долните крайници, но съобщава за тежест в подбердицата, предимно вечер. Съдът е съобразил прогнозата на вещото лице, че в бъдеще вероятно ще има влошаване на оплакванията от страна на хроничната венозна болест. Според вещото лице от прегледа и изследванията, които е направил на ищеца, той не страда от постфлебитен синдром.

БАС е отбелязъл, че ищецът не е възстановен напълно от една от травмите и му предстои втора операция на лакътната кост. Целият възстановителен период е продължил повече от година, като пострадалият многократно е посещавал ортопеди и съдов хирург. Шест месеца не е могъл да приема твърда храна, а само пасирана, първите месеци е бил изцяло обгрижван от съпругата си и нейния баща при битовите нужди -къпане, обличане, тоалетна. Едва след третия месец е започнал да ходи, четири месеца е носел гипс на дясната ръка, но без резултат, бил е натъртен по цялото тяло и изпитвал силни болки. Носът му бил счупен, а лицето -синьо и подуто, на левия крак имал хематом, а на десния –рани.Търпял е силни болки месеци наред, изживял силен стрес от преживяното, тъй като в катастрофатаизгорели негови колеги, а един от загиналите бил негов приятел. Започнал е да получава паник-атака, сърцебиене, не е могъл да пази равновесие, кръвното му налягане падало и му прилошавало. Дълго време е преживявал катастрофата, нямал е нормален сън, чувал е викове, се е държал странно, изпитвал е силна тревожност и напрегнатост. Тези симптоми с а наложили посещение при клиничен психолог на 17.01.2023г. и прилагане на медикаментозно лечение. БАС е обсъдил заключението на клиничния психолог, че ищецът е изпадал в депресивно състояние, имал е посттравматично стресово разстойство и инсомния. Към момента на прегледа вещото лице не е наблюдавало патология, въпреки че пострадалият е преживял силен стрес и е бил емоционално нестабилен. Страхът, че може да загуби ръката си дълго време е бил завладяващ фактор, изтласкващ всичко останало, а песимистичен резултат от една следваща оперативна интервенция е можел да провокира рецидив по отношение на психичния му статус.

В заключение, за да определи размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззвният съд е посочил, че на ищеца са били причинени две самостоятелни средни телесни повреди, както и множество 4 леки телесни повреди. Увреждането е настъпило при особено стресиращи обстоятелства - при челен удар и последвало опожаряване на превозното средство, като пострадалият е възприел непосредствено събитията. Към момента на произшествието той е бил на 27 години, в активна трудова възраст. Последвало е болезнено, продължително лечение на съчетаната травма, но в нито един момент не е съществувала опасност за живота.

Продължителното лечение е довело до почти пълно възстановяване на телесните увреждания, с изключение на фрактурата на лакътната кост, за която предстои да бъде взето решение за повторна операция. От анализа на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост в настоящия случай въззивният съд е приел за достатъчна сумата от 60 000лв., като паричен еквивалент на доказаните по делото неимуществени вреди. Над този размер евентуално обезщетение би било лишено от основание, предвид категоричното становище по медицинската експертиза за възстановяване на здравето на ищеца.

БАС е счел, че е доказано съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил разпоредбата на чл.137 ЗДвП, като пътувал в микробуса, без поставен предпазен колан, с което е допринесъл за собственото си увреждане, като по този начин е останал незащитен от силния удар. При отчитане на относителния дял на приноса в причинноследствения комплекс от увреждащи фактори, въззивният съд е приел, че обезщетението следва да бъде намалено с 10 %, тъй като поведението на водача, причинил катастрофата е в най-голяма степен в причинна връзка с увреждането. След намаляване на общия приет размер от 60 000 лв. с процента на съпричиняване БАС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 54 000лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира множество правни въпроси, които следва да се обобщят: 1/ Първата група въпроси касаят приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на дължимото обезщетение; 2/ Втората група въпроси се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, както и всички правнорелевантни факти и приобщените доказателства в производството; 3/ Третата група въпроси се отнасят до начина на определяне на размера на съпричиняване - критерии, съпоставка между тежест на нарушение на делинквента и това на пострадалия. Всички въпроси са поставени при допълнително въведено 5 основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По пръвата група въпроси се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС ,обективирана в ППВС №4/1968г. и с практика на ВКС по решения по т.д. № 708/2009г. на ВКС,II т.о., по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, IIт.о. и др.; по втората група въпроси – противоречие с ППВС №1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и множество решения по чл.290 ГПК.; по третата група въпросипротиворечие с практиката на ВКС по решение по т.д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т.о., по гр.д. № 50177/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Проблематиката по първата група въпроси засяга критериите, които решаващият съд следва да съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл. 52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68 г. и ППВС № 4/1961 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай Апелативен съд – Бургас, в съответствие с така посочената задължителна практика, е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а отделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на ответника по касацията.