Решение № 324 от 15.12.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Смолян, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500349 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 83/13.09.2022 г. по гр. д. № 440/2021 г. Девински районен съд е приел за установено по предявения от Р. А. П. иск по чл. 124 ал.

1 от ГПК против Д. Р. А. и Л. Р. А., че Р. А. П. е собственик на ПИ с идентификатор *****.***.** с площ от 846 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: ПИ *****.***.**, *****.***.***, *****.***.** и *****.***.****, образуващ УПИ ІХ кв. 5 по ЗРП на гр. Д..

Със същото решение е отменен частично Констативен нотариален акт № 19 том І н.д. № 34/07.02.2001 г. по описа на Служба по вписванията при РС – Девин за имот: т. 2 – нива с площ от 0. 835 дка, находяща се в местността „Х. авл.“ /“Р.“/, имот с пл. № ***, образуващ парцел ІХ кв. 5 по ЗРП на гр. Д., с граници: изток – Общинска мера; запад – улица; север – застроен с ОПС парцел на Р. Ефр. Х. и юг – застроен с ОПС парцел на Ш. Р.

К. /върху общинска мера/, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК; със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 1 232. 90 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответниците Д. Р. А. и Л. Р. А., чрез пълномощник адв. Н. П., с оплаквания, че е неправилно поради нарушаване на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като не е съобразено с всички писмени и гласни доказателства и им противоречи.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че в случая праводателят на ищеца Р. Ад. П. не е бил собственик на процесния имот, тъй като баща му Ад. Исм. П. не е бил собственик на процесния имот преди образуване на ТКЗС през 1958 г. Сочи се, че в декларацията за членство в ТКЗС на Ад. Исм.

1

П. имотите не са описани по местност, граници, площ и т.н., поради което не може да се прецени дали Ад. П. е внесъл процесния имот в ТКЗС.

Сочи се в жалбата, че решението на ПК и НА за дарение са за имот с площ от 0. 720 дка, а ищецът претендира за имот с площ от 846 кв.м., т.е. с 126 кв.м. повече. Сочи се, че от преписката за възстановяване право на собственост на н-ци на Ад. П. е видно, че не е извършен въвод във владение на възстановените му имоти, при което е незаконосъобразен извода, че иска следва да бъде уважен. Излагат се доводи, че от показанията на водените от ищеца свидетели К. П. и Ат. П. е установено, че освен дарителят Р. Ад. П., Ад. Исм. П. имал дъщеря Ф. А. П., която е негов законен наследник; тя е майка на К. П., сестра на Р. П. и съсобственик на имотите на Ад. Исм. П., като по делото не са представени доказателства, че наследодателят Ад. Исм. П. е продал или дари процесния имот на сина си Р. Ад. П., поради което той няма право да дарява целия имот, тъй като половината от него е собственост на сестра му Ф.. В НА за дарение е посочено, че Р. П. дарява от свое име и по пълномощие от името на съпругата си Ф. Дж. П.а, което е възможно само ако дареният имот е представлявал СИО, за което не са представени доказателства, а не по наследство от Ад. Исм. П..

Във въззивната жалба се сочи, че в показанията си свид. К. П. посочва съвсем различни граници, както и този свидетел от 12 години няма постоянен и настоящ адрес в гр. Д., за да знае, че имотът се работи от ищеца и неговото семейство. За свид. Ат. П. също се сочи, че посочва съвсем различни граници; двамата свидетели не успели да посочат и на коя улица се намира спорния имот, в противоречие с което съдът е приел, че те ясно, без противоречия описват имота и показанията им се подкрепят от останалите доказателства и заключението на вещото лице, поради което съдът им дава вяра. Твърди се, че съдът неоснователно е игнорирал показанията на водените от ответниците свидетели, които описват спорния имот по същия начин, както е посочен в решението на ПК – Д. и в НА за дарение. Сочи се, че според свид. К. А. процесният имот не е обработван след 2000 г., в него има засомалесили се малини, а след 1992 г. не е виждал ищеца да работи имота.

Сочи се, че свид. Ат. А. е присъствал на оглед на имота от вещото лице и познава спорния имот и сочи, че имотът от западната страна има бетонна стена, която е изградена от общината, а оградата от юг, север и запад не е от един и същи вид; тези показанията не са обсъдени от районният съд. Твърди се, че тези показания се подкрепят от показанията на свидетелката Н. Л. – на 81 години, без родство със страните, която заявява, че в момента местото е изоставено, не се работи и е обрасло с трева, а имота е на Идр. А., който е баща на М. А. и дядо на ответниците, като по време на АПК е помагала на А.и да обработват имота, който бил засаден с картофи, така и от заключението на СТЕ, където е посочени, че границите на УПИ ІХ са: север – УПИ VІІІ, юг УПИ Х-190-25, запад – улица, изток – неурегулирана част; според заключението процесният имот е обрасъл с трева, като на места има остатъци от малинови храсти, както и се описват установените на място огради; към заключението са приложени цветни снимки, от които е видно, че в момента спорният имот представлява горска поляна, а не обработваема земя – нива, което обаче не е взето под внимание от съда.

Твърди се, че поради това е незаконосъобразен извода на съда, че правото на собственост на ищеца е възникнало на предявено с иска основание, от реституция на имота в полза на неговия дарител и дарение, след което е установил трайна фактическа власт, без прекъсване до настоящия момент.

По отношение разликата в площта от 126 кв.м. се прави позоваване и на разпоредбата на чл. 200 ал. 1, във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 1от ЗУТ.

С въззивната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него се постанови решение, с което да бъдат отхвърлени 2 исковете като неоснователни и недоказани, а в полза на жалбоподателите се присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът Р. А. П., чрез пълномощник адв. Ив. Ап., с който се оспорва въззивната жалба и се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

В отговора по отношение оспорването правото на собственост на дарителя Р. Ад. П. се сочи, че към НА за дарение е приложен приетият като доказателство констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 1280/1997 г., с който е признат Р. Ад. П. за собственик върху процесния имот.

По отношение разликата в площта от 126 кв.м. в отговора се сочи, че съдът е обсъдил всички доказателства относно идентификацията на имота и се е произнесъл по предявения иск за имота с площ от 846 кв.м., която е площта на процесния ПИ с идентификатор *****.***.**; това е същият имот, предмет на решението на ОСЗГ и констативния НА в полза на Р. П., както и дарението в полза на ищеца Р. П. с визирани в тях 720 кв.м. Твърди се, че от заключението на вещото лице, с извършен оглед на място, извършени фото снимки, показанията на свидетелите, се изяснява, че имотът има едни и същи граници, които не са променяни – имотът от двете страни граничи със съседни жилищни имоти, от трета страна улица, от четвъртата – гора; това се границите по НА за дарение от 1997 г. Сочи се, че макар и да не е посочено изрично в съдебното решение, то е съобразен с константната практика на ВКС, че площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи /съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина на измерване, а сигнатурата може да се измени при изменение на плана. В тази връзка се прави позоваване на Решение № 682/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. и Решение № 94/29.09.2022 г. по гр. д. № 587/2022 г. и двете на І г.о. на ВКС.

По отношение твърденията за липса на въвод във владение на възстановените имоти на Ад. Исм. П. се сочи, че това обстоятелство не може да отмени изводите на съда относно правата на собственост, възникнали в резултат на договора за дарение.

Твърди се в отговора, че съдът е постановил правилни изводи относно правата на собственост на страните, като се е съобразил с отреченото от съда право на праводателя на ответниците върху процесния имот, както и с правото на собственост на ищеца, възникнало от договора за дарение в нотариална форма, като ищецът след дарението през 1997 г. е установил трайна фактическа власт, без прекъсване, до настоящия момент.

В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез пълномощника си адв. Н. П. поддържат въззивната жалба.

Въззиваемият чрез пълномощника си адв. Ив. Ап. оспорватвъззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Ищецът Р. А. П. претендира да е собственик на ПИ *****.***.** от КККР на гр. Д., по силата на дарение от Р. Ад. П. по НА № 164/1997 г., както и по силата на давностно владение с начало от 1997 г.

По силата на Нотариален акт № 164/29.12.1997 г. Р. Ад. П. и 3 съпругата му Ф. Дж. П.а даряват на Р. А. П. нива от 0, 720 дка., находяща се в строителните граници на гр. Д., в м. „Х. авл.“, имот № 1005 от кадастралния план на гр. Д.. При изповядване на сделката по дарение е представен Нотариален акт № 180/1997 г.

С Нотариален акт № 180/29.12.1997 г. по реда на чл. 483 ал. 1 от ГПК, въз основа на Решение № 545-Р/03.11.1997 г. на ПК – Д., Р. Ад. П. е признат за собственик на недвижим имот: нива от 0, 720 дка., находяща се в строителните граници на гр. Д., в м. „Х. авл.“, имот № 1005 от кадастралния план на гр. Д..

Ответениците Д. Р. А. и Л.в Р. А. са наследници на М. Идр.ов А..

С Решение № 13/18.04.2003 г. по гр. д. № 158/2002 г. на Девински районен съд е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС на М. Идр.ов А. срещу Р. Ад.

П. и Р. А. П. за имот с пл. № *** с площ от 0, 835 кв.м., който образува УПИ ІХ в кв. 5 от ПУП на гр. Д., м. „Х. авл.“ /“Р.“/, който е идентичен с имот пл. № 1005 по действащия ПУП на гр. Д.. Т.е. иска на наследодателите на ответниците по настоящото дело срещу праводателя на ищеца и срещу ищеца по настоящото дело по отношение процесния имот е отхвърлен с влязло в сила решение. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена претенцията на наследодателя на настоящите ответници по отношение процесния имот. Ищецът сочи, че по предходното дело не е отменен Нотариален акт № 19/2001 г., издаден в полза на наследодателя на ответниците за процесния имот, който е отразен в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Община гр. Д., поради което наличието на този нотариален акт, заедно със записванията въз основа на него, са пречка пред ищеца да упражнява правото си на собственост, включително и да се разпорежда с имота.

С Решение № 545Р/03.11.1997 г. на ПК – Д. на наследниците на наследниците на Ад. Исм. П. е възстановено правото на собственост върху нива от 0, 720 дка., находяща се в строителните граници на гр. Д., в м. „Х. авл.“, имот № 1005 от кадастралния план на гр. Д.. Преди постановяване на това решение е издадена Скица на имота по Протокол № 111/23.03.1993 г.

/признаване право на възстановяване/ и Удостоверение от 31.10.1997 г. от Община – Д..

От преписка № 201/1992 г. по заявление на Р. Ад. П. е видно, че неговият наследодател Ад. Исм. П. е внесъл в ТКЗС ниви в размер на 7 дка.

Със заявлението е поискано възстановяване на нива от 2 дка в „Авл.“, нива от 2 дка в м. „Ч.“ и нива от 3 дка в м. „Казанлиите“.

Синът на Ад. П. – Р. П. е дарил с посочения НА този имот на ищеца Р. А. П.. Като собственици на имота по силата на реституция по ЗСПЗЗ се легитимират наследниците на Ад. П. – Р. П. и Ф. П.. Тъй като не се представят доказателства Ф. П. да е прехвърлил своите права върху имота на Р. П. и доколкото Р. П. е могъл да прехвърли на ищеца с цитирания НА за дарение само своите права – т.е. ½ ид.ч. от процесния имот, следва да се 4 разгледа и основанието за придобиване на процесния имот по силата на давностно владение с начало 1997 г. С оглед доводите във въззивната жалба следва да се допълни, че участието на съпругата на Р. П. в сделката по дарението не опорочава тази сделка.