Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 66 от 24.02.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно наказателно дело 131/2026
Вид
Определение № 66
Подписан
24.02.2026
В сила
24.02.2026
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА, ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 213 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. ХАСКОВО, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. Н. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20265600600131 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 323 ал. 2 вр. чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1040/02.02.2026 г., подадена от Н. Н. К. с ЕГН:

********** от гр. С., ул. „А.“ № *, против Определение № 26/30.01.2026 г. по ЧНД № 24/2026 г. по описа на РС-Свиленград, с което съдът е върнал въззивна жалба с вх. № 580/20.01.2026 г. срещу Определение № 6/12.01.2026 г. по ЧНД № 24/2026 г. по описа на РССвиленград като процесуално недопустима.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Определение № 6/12.01.2026 г. не подлежи на обжалване на основание чл. 213, ал. 5 от НПК. С обжалваното определение съдът не се бил произнесъл по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, а отказал разглеждането на жалбата по същество и именно затова този акт подлежал на въззивен контрол, се посочва още в жалбата, в която се прави следното искане: Окръжен съд-Хасково да отмени Определение № 26/30.01.2026 г. по ЧНД № 24/2026 г. по описа на РС-Свиленград, с което е върната въззивна жалба с вх. № 580/20.01.2026 г. срещу Определение № 6/12.01.2026 г. по ЧНД № 24/2026 г. по описа на РС – Свиленград.

Писмени възражения против жалбата не са депозирани.

Въззивният съд, след като прецени изложените в жалбата доводи, както и доказателствата по делото, прие следното:

Производството пред Районен съд-Свиленград е образувано по Жалба на Н. Н. К. срещу Постановление от 17.04.2025 година на Ц.Л., прокурор в РП-Хасково, с което е било отказано да бъде образувано наказателно производство. Отказът е бил потвърден от ОПХасково, а след това и от АП-Пловдив и ВКП по реда на вътрешния инстанционен контрол.

1

С Определение № 6/12.01.2026 г. съдът оставил без разглеждане жалбата против атакувания прокурорски акт и прекратил образуваното пред него производство. Изрично посочил, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. На 20.01.2026г. постъпила жалба с вх. № 580/20.01.2026г. от Н. К. срещу постановения съдебен акт.

С Определение № 26/30.01.2026 г. съдът върнал така постъпилата частна по характер въззивна жалба, като обосновал нейната процесуална недопустимост и по-конкретно: отбелязал, че съгласно трайната съдебна практика и разпоредбите в НПК актовете, с които съдът се произнася по реда на чл. 213, ал. 4, са окончателни и те не подлежат на инстанционен контрол, тъй като законът не предвижда изрична възможност за това.

Допълнил още: тези актове не попадат в кръга на обжалваемите по въззивен път нито по реда на глава двадесет и първа, нито по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Именно тези аргументи са атакуват от жалбоподателката, която счита, че след като съдът не е разгледал по същество подадената от нея жалба против отказа на прокурора, то правото да се оспорва пред по-горен съд това съдебно решение не може да бъде отречено.

Тази жалба е процесуално допустима, но не е основателна.

Нормата в разпоредбата на чл. 213, ал. 5 НПК изрично сочи, че съответният първоинстанционен съд се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно. В този смисъл определенията на първостепенния съд във връзка с отказите за образуване на досъдебно производство не подлежат на контрол пред по-горен съд, доколкото компетентен да ги разгледа е единствено съответния първоинстанционен съд, който се произнася с окончателен и неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. А след като актовете по ал. 5 на чл. 213 НПК са окончателни, то на въззивна проверка не подлежат не само тези, в които постановлението на прокурора е било разгледано в неговата същина, но и тези, с които жалбата против прокурорското решение е била оставена без разглеждане, независимо от причината за това – просрочие, липсващ предмет, липсваща процесуална легитимация. Законовото разрешение не е случайно. То се основава на законодателното разбиране за премерена съдебна намеса в конституционно обявеното правомощие на прокурора да вземе решението кои лица и за какво престъпление да бъдат привлечени към наказателна отговорност (чл. 127 от Конституцията). В този смисъл регламентираното в нормата на чл. 213 ал. 4 от НПК изключение от този прерогатив е лимитирано до едноинстанционото произнасяне по постъпилите жалби против отказа да се започне наказателен процес, с което е постигнат балансът между интересите на изброените в текста на чл. 213 ал. 1 от НПК лица и конституционно следваните принципи относно ръководството и контрола на наказателното производство преди пренасянето му в съда. От друга страна, според разпоредбата на чл. 341 от НПК на обжалване подлежат изрично изброените в текста на чл. 341 ал. 1 от НПК определения и разпореждания, както и тези, за които това е изрично предвидено. И тук отново следва да с посочи, че актът по чл. 213 ал. 4 от НПК не попада в нито една от двете категории. Затова независимо от изхода на сезиращата инициатива, въззивната проверка се явява недопустима.

В тази насока са и изложените от първоинстанционния съд аргументи и те правилно са довели да връщане на постъпилата от Н. Н. К. жалба против постановеното на 12.01.2026 г. определение, т.е. връщането на жалбата е правилно и следва да се потвърди, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26/30.01.2026 г. по НЧД № 24/2026 г. по описа на 2

Районен съд-Свиленград, с което е върната частна жалба вх. № 580/20.01.2026 г., подадена от Н. Н. К. от гр. С.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3