Решение № 222 от 16.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Варна, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Г.

Даниела Михайлова при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора М. В. Г. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20233100600715 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на А. В. К., чрез процесуалния му представител- адв. защитника му адв. Р.И. от АК- Варна, срещу определение по ЧНД №372/ 2022г. по описа на Районен съд – Провадия, с което по реда на чл.306,ал.1, т.1 от НПК, съдът е групирал наказанията по три от присъдите на жалбподателя – 1. по НОХД № 617/2012 г. на РС-Провадия, в сила от 24.05.2014 г. за деяние от 17.08.2012 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ;

2. НОХД № 573/2012 г. на РС-Провадия, , в сила от 24.05.2014 г. за деяние в периода от 10.05.2012 г. до 09.07.2012 г., за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, наказание “Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; 3.НОХД № 6377/2012 г. на РС-Варна, в сила на 30.03.2013 г. за деяние от 16.08.2012 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, с наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година. Не е посочил общо най-тежко наказание, което да се търпи, както и режим по него.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено наказанието по НОХД №161/2009г. по описа на РС-Провадия „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи отделно. Зачетено е изтърпяното, на основание чл.

1

59 ал.1 от НК.

Жалбоподателят К. сезира възивната инстанция с молба, която поддържа в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, като счита че неправилно е извършено групиране по присъдите, за които е изтекла давността за изпълнението ими моли съда да отмени определението като неправилно. Той самият не се явява, представлява се от адв. И.. Прокурорът изразява становище за неправилност на постановения първоинстационнен съдебен акт и предлага на съда да го отмени.

Въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакувания акт за основателни.

По делото с правно основание чл. 306 ал.1 т.1 от НПК е установено следното. Жалбоподателят К. е осъждан многократно, като от значение за настоящото производство са осъжданията, посочени в предложението на прокурора, а именно:

1 . НОХД № 617/2012 г. на РС-Провадия, в сила о т 24.05.2014 г. за деяние от 17.08.2012 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца;

2. НОХД № 573/2012 г. на РС-Провадия, в сила от 24.05.2014 г. за деяние в периода от 10.05.2012 г. до 09.07.2012 г., за престъпление по чл.

343в, ал. 2 от НК, наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца;

3.НОХД № 6377/2012 г. на РС-Варна, в сила на 30.03.2013 г. за деяние о т 16.08.2012 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, с наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година.

4. Основание за прилагане на чл.68, ал.1 от НК з а наказанието по НОХД №161/2009г. на РС-Провадия „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да се приведе в изпълнение и да изтърпи отделно от групата, която се определя по първите три присъди.

По тези четири отделни осъждания се е произнесъл РС Провадия, като е счел, че само по тях следва да вземе отношение, защото те не били изтърпяни.

Извън съдбеният му акт са останали предходните други осъждания, както и формиране на други групи с определения на съда преди това, някои от определенията за групиране - възобновени и постановени отново определения по реда на чл. 25 от НК. Така например с определение по ЧНД № 1046/23г. на 2

ВРС са групирани две наказания пробация, като произнасянето е било последица от възобновяване, с решение на ВКС по НДВ №52/23г на предходното определение за групиране по ЧНД № 2389/17г. на ВРС. /Макар и да е извън предмета на делото, следва тук все пак да се маркира, че по ЧНД № 1046/23г. са групирани две наказания пробация, по едно от които обаче е имало предходна замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода – по ЧНД №267/13г. на ВОС е заменена пробацията по НОХД 7124/11г. с лишаване от свобода, и въпреки това тя е била групирана с друга пробационна мярка и определено да търпи отново пробационна мярка/.

Като краен резултат с обжалваното определение ПРС е групирал първите три присъди, като в диспозитивната част само е посочил трите отделни присъди, за които се отнася разпоредбата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК и следва да бъдат групирани, описал е всяка една от тях поотделно, както и режимът, който е бил постановен по тях. Липсва обаче произнасяне какво общо най-тежко наказание определя по тях и какъв режим. Не се коментира чл. 24 от НК.

Приложил е чл. 68 от НК по отношение на присъдата по НОХД № 161/2009г. Не е обсъдил възражението на процесуалния представител за изтекла изпълнителска давност.

Настоящият състав намира определението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Макар и при липса на диспозитив, с който се групират наказанията и се определя общо най-тежко наказание/ което е съществено процесуално нарушение/, както и режим по него, настоящата инстанция счита, че следва да отмени атакуваното определение не само на това основание, но и поради съображение за изтекла давност за изпълнение на наказанията, които са предложени от прокурора за групиране.

Давността за изпълнение представлява освобождаване на дееца от изпълнение на наложеното наказание по влязла в сила присъда за извършено престъпление. Давността за преследване погасява наказателната отговорност, то давността за изпълнение погасява възможността да се изпълни наложеното наказание. С настъпването й не се заличава факта на осъждането, но поради изтичането й, изпълнението на наложеното наказание е станало недопустимо. В съдебната практика въпросът е подробно разгледан в 3

Решение № 237/23.05.2013г., постановено по к.д. № 460/2013г. на ВКС, I н.о. , както и е разяснен въпросът за абсолютна давност за изпълнение на наказанието – „… е вложена идеята да се изключи възможността за безкрайно удължаване чрез спиране и прекъсване на давността, ако до изтичането на достатъчно продължителен период от време наложеното като цяло или негов остатък наказание не бъде изпълнено. Този срок законодателят е свързал с изтичането на срок, надвишаващ с ½ предвиденият за съответното наказание давностен срок, отричайки значението на спиранията и прекъсванията му назад във времето. Поради това абсолютната изпълнителска давност следва да се счете за безусловна, тъй като правопогасяващите й последици не зависят от никакви други обстоятелства.“/цит.от същото решение на ВКС/.

За посочените три наказания давността за изпълнение за всяко едно от тях е изтекла съответно - на 24.11.2021г за присъдата по НОХД № 617/22г.; на същата дата присъдата по НОХД № 573/15г. и на 30.09.2018г. за присъдата по НОХД № 6377/2012г. Следва да се отбележи също така, че тези три присъди, и още една присъда- по НОХД № 3514/11г. /наложена пробация, заменена впоследствие с лишаване от свобода/ както и привеждането по чл. 68 от НК за присъдата по НОХД № 161/09г. са били вече групирани, с определение по ЧНД № 225/2014г. на ПРС и влязло в сила на 17.12.2014г. По опредленето общо наказание от една година лишаване от свобода, което не е започнало да се търпи, също е изтекла давността за изпълнение на 17.06.2022г. /още преди образуване на ЧНД № 372/22г на ПРС, по което е постановено атакуваното сега определение.

По отношение на присъдата, приведена на основание чл. 68 от НК, тя не може да се активира, без да са изпълними някои или всички от присъдите в посочената група. Доколкото за присъдите, за които е поискано групиране, е изтекла давност за изпълнение и те не могат да се изпълняват-нито заедно, нито поотделно, то няма процесуална възможност да се приведе в изпълнение присъдата по НОХД № 161/ 2009г. по реда на чл. 68 от НК. Тези аргументи налагат отмяна на определението на Районен съд- Провадия по ЧНД № 372/2022 г. и съответно прекратяване на производството с правно основание чл. 334 т.4 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК и затова съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 1720/25.09.2019 г. по ЧНД № 372/2022 г. на Районен съд Провадия.

ПРЕКРАТЯВА производство по ЧНД № 372/20229 г. на ПРС.

Решението подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от съобщаване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5