Решение № 4439 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4439 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100508688 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20132373 от 15.11.2024 г., постановено по гр. д. № 23807/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 119-и състав, е отхвърлен искът на М. Б. К. с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарение, извършено от наследодателката И.Й.А. с договор за дарение в полза на Е.-М. Б. Р., предявен срещу М. А. Р..

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Сочи, че извършеното дарение не е спорно между страните, а и същото се установявало от събраните по делото доказателства, включително и приобщеното гр.д. № 57113/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 30-и състав. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищцата е следвало да приеме наследството по опис. В тази връзка заявява, че майката на ответницата е починала преди общата наследодателка И.А., при което и на основание чл. 10, ал. 1 ЗН ответницата замества по закон своята майка и към момента на откриване на наследството придобива веднага качеството на наследник по закон. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ищцата, чрез адвокат В. Б., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

От представеното по делото удостоверение за наследници на И.Й.А. се установява, че същата е починала на 05.05.2010 г., като е оставила за свой законен наследник М. Б. К. и М. А. Р. – нейна внучка. Ответницата М. А. Р. наследява И.Й.А. на основание чл. 10 ЗН по право на заместване предвид обстоятелството, че дъщерята на И.А. – Е.-М. Б. Р., е починала на 02.02.2010 г., т.е. преди смъртта на общата наследодателка.

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗН низходящите са сред кръга на лицата, имащи право на запазена част от наследството. В настоящия случай ищцата наследява майка си, заедно с племеницата си при равни дялове – чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 10, ал. 1 ЗН, поради което, за определяне на размера на запазената част, приложима е разпоредбата на чл. 29, ал. 1, пр. 2 ЗН, съгласно която запазената част на низходящи /включително и осиновените/, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две деца или низходящи, е 2/3 от имуществото на наследодателя. Следователно запазената част на ищцата е 1/3 от имуществото на наследодателя.

По делото не е спорно, че приживе наследодателката на страните И.Й.А. е дарила на Е.-М. Б. Р. сумата от 32083,33 евро. Това обстоятелство се установява и от изписаното на удостоверението от банката, че наследодателката по своя воля и желание оставя на дъщеря си Е.-М. Р. сумата от 34124,34 евро от продажбата на наследствения й имот в гр. Ямбол. От находящото се на л. 35 от приложеното гр.д. №57113/2011 г. по описа на СРС удостоверение от Банка „Пиреос“ се установява, че дължимите на И.Й.А. парични суми от продажбата на недвижим имот в гр. Ямбол по предварителен договор от 19.03.2008 г. и нотариален акт № 65, том II, рег. № 2428, дело № 219/08 на нотариус С.С., рег. № 454 с район на действие Районен съд-Ямбол са наредени от сметка на О.М.В. към сметка на Е.-М. Б. Р..

В производството по делото е спорен въпросът дали за основателността на предявения иск е необходимо да е налице изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН, а именно наследството да е прието по опис. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право /за намаляване на завещателно или дарствено разпореждане/ спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, изискването по чл. 30, ал. 2 от ЗН за приемане на наследството по опис представлява материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Както е прието в Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. на Върховен касационен съд, материалнолегитимирани да отговарят по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН са облагодетелстваните лица. Когато облагодетелстваното лице /надарен или наследник по завещание/ е починало, то искът следва да бъде предявен срещу неговите наследници. В хипотезата, когато надареното лице е починало преди да се открие наследството на лицата, разпоредили се безвъзмездно със свое имущество в негова полза, то ответници по иска с правно основание чл. 30, ал. 2 ЗН са само лицата – наследници по заместване, т.е. само низходящите на облагодетелстваното лице – чл. 10, ал. 1 ЗН.

В конкретния случай се установи, че надареното лице Е.-М. Б. Р. е починала на 02.02.2010 г., т.е. преди дарителя И.Й.А., която е починала на 05.05.2010 г. Надарената е низходяща по права линия от първа степен на дарителя, т.е. по общото правило тя попада в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя. Низходящите на надарения също попадат в кръга на непосредствено призованите към наследството на 2 дарителя по право на заместване /чл. 10, ал. 1 ЗН/ и по отношение на тях упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не се предпоставя от приемането на наследството по опис / Решение № 130 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 878 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. В този случай при упражняване на субективното потестативно право по чл. 30 ЗН от наследник на лицето, претендиращо възстановяване на запазената част от наследството, срещу наследници на надареното лице, което е починало преди дарителя /което облагодетелствано лице също е било низходящ на дарителя/ преценката дали оспорващият трябва да е приел наследството по опис /чл. 30, ал. 2 ЗН/ се извършва към момента на откриване на наследството и съобразно качеството на облагодетелстваното лице - надарен, респективно наследници на последния по право на заместване, като е необходимо да се установи дали наследникът на надареното лице попада в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя, а не към момента на предявяване на иска/възражението и съобразно качеството на лицето, легитимирано да отговаря по иска/възражението.

В конкретния случай към момента на откриване на наследството – 05.05.2010 г., призовани към наследяване са М. Б. К. и М. А. Р., която наследява общата наследодателка И.А. по право на заместване. Следователно упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не е предпоставено от приемане на наследството по опис от страна на М. К., тъй като същото се упражнява само лице, което е било призовано към наследяване към релевантния момент на откриване на наследството.

В конкретния случай, доколкото не се твърди и не се установява към момента на смъртта си общата наследодателка И.А. да е имала друго имущество и доколкото с дарствения си акт тя се е разпоредила с цялото си имущество, то не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29, ал. 3 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Както бе посочено по-горе, запазената част на ищцата е 1/3 от имуществото на наследодателката И.А., като същата следва да бъде възстановена и дарението на сумата от 32 083,33 евро, извършено в полза на Е.-М. Б. Р., да бъде намалено със сумата от или 10 694,44 евро (1/3 от 32 083,33 евро.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 914,21 лева или 467,43 евро, представляваща разноски за държавна такса в производството пред Софийски районен съд, както и сумата от 750 лева или 343,47 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК на въззивницата следва да бъде присъдена сумата от 417,11 лева или 213,67 евро, представлява държавна такса за въззивно обжалване в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20132373 от 15.11.2024 г., постановено по гр. д. № 23807/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 119-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА по иска с правно основание чл. 30 ЗН, предявен от М. Б. К., ЕГН ********** против М. А. Р., ЕГН ********** в качеството й на наследник по закон на надарената Е.-М. Б. Р., ЕГН **********, запазената част на М. Б. К., ЕГН ********** от наследството на И.Й.А., ЕГН **********, починала на 05.05.2010 г., в размер на 1/3 /една трета/, като НАМАЛЯВА на основание чл. 30 ЗН с 1/3 /една трета/ или със сумата от 10 694,44 евро дарението, извършено на 27.05.2018 г. от И.Й.А. в полза на Е.-М. Б. Р., ЕГН ********** на сумата от 32 083,33 евро,.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 1 ГПК М. А. Р., ЕГН ********** да заплати на 3

М. Б. К., ЕГН ********** сумата от общо 810,90 евро, представляваша разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 1, вр. чл. 273 ГПК ГПК М. А. Р., ЕГН ********** да заплати на М. Б. К., ЕГН ********** сумата от 213,67 евро, представлява държавна такса за въззивно обжалване в производството пред Софийски градски съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4