Решение № 472 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Пазарджик, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500555 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение №107 от 06.02.2025г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№20245220100069 по описа на същия съд , е осъден ответника Б. Г. Г. с ЕГН ********** от с. **** да заплати на ищцата Д. Д. А. с ЕГН ********** от гр. Б., обл.Пазарджик, ул. „Яне Сандански“ №1, на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 1436.80лв., представляваща обезщетение за ползването само от ответника на съсобственото семейното жилище на страните, находящо се в с. ****, през периода от 03.03.2023г. до 08.01.2024г., което ползване е осъществено въз основа на решението за развод от 03.03.2023 г., постановено по гр. д. №3453/2022г. на РС – Пазарджик, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на обезщетение за разликата над 1436.80 лв. до претендираните 3000 лв. ОПРЕДЕЛЕН Е на основание чл.57, ал.2 СК, размера на наема по наемното правоотношение по чл.57, ал.1 СК между съпрузите Б. Г. Г. и Д. Д. А., възникнало по силата на съдебното решение за развод от 03.03.2023г., постановено по гр. д. №3453/2022г. на РС – Пазарджик, 1 в размер на 141.68лв. на месец, считано от 09.01.2024 г. докато е налице правото на ответника Б. Г. Г. да ползва семейното жилище въз основа на съдебното решение или до настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е определен наема, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 141.68лв. до претендирания месечен наем от 300 лв. ОСЪДЕН Е ответника Б.

Г. Г. да заплати на ищцата Д. Д. А. съдебни разноски в размер на 492.52лв;

ОСЪДЕНА Е ищцата Д. Д. А. да заплати на ответника Б. Г. Г. съдебни разноски в размер на 458.54 лв.

Решението се обжалва и от двете страни в производството.

Жалбоподателят ищец Д. Д. А. , ЕГН-********** чрез адв.Ж. обжалва решението с въззивна жалба с вх.№5854 от 26.02.2025г. в неговите отхвърлителни части - в частта, с която съдебният състав е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, затова, че само ответникът Б. Г. Г. ползва съсобствения имот /семейното жилище и дворното място-УПИ/ за разликата над 1436.80лв. до пълния предявен размер от 3000лв., както и в частта с която е отхвърлен иска на ищцата с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК, с което е поискано съдебният състав да определи месечен наем за ползването на семейното жилище от ответника за разликата над 141,68лв. до пълния предявен размер от 300лв., обжалван е съдебния акт и в частта за съдебните разноски. Поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано, поради което моли да се отмени в обжалваната част и се уважи жалбата. Твърди се, че за да постанови обжалваният акт, съдът приема, че е сезиран едновременно с осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС и с молба по чл. 57, ал. 2 СК от ищцата А., чийто брак с ответника Г. е прекратен по силата на съдебно решение по гр.д.№ 20225220103453/2022г., влязло в законна сила на 03.03.2023г., като със съдебният акт е утвърдено постигнатото между страните споразумение, уреждащо местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Твърди се още, че по силата на утвърденото споразумение родителските права върху рождените им деца, Г. Б. Г. и Е. Б. Г., са предоставени за упражняване на ответника-бащата на децата, като на последния е предоставено и ползването на семейното им жилище представляващо УПИ I- 302 (урегулиран поземлен имот означен като 2 парцел първи за имот с планоснимачен номер триста и две), в квартал 24 по плана на с. Х., целия с площ от 1438 кв. метра , ведно построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. метра , при съседи на имота: изток-УПИ II-310; запад - улица; юг -УПИ IX-303 и север-улица. И че описаният имот е придобит по време на брака им с ответника чрез договор за покупко-продажба оформен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №196, том XIII, рег. №16158, нот. дело №2286 от 19.12. 2013г. на нотариус с рег. №423 на НК, поради което след прекратяването на брака имотът остава в обикновена съсобственост между ищцата и ответника при равни права. Твърди се, че за да определи на ищцата А. по-нисък от претендирания с исковата молба размер на обезщетение на основание чл.31, ал. 2 от ЗС, затова че е лишена от ползването на съсобственото семейно жилище, съдебният състав приел, че наемното правоотношение между съпрузите по чл.57 СК има за предмет семейното жилище, а съгласно дефиницията в §5, т.30 от ДР на ЗУТ жилището представлява съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, като е направен извод, че частта от дворното място, която не е заета от жилището /жилищната сграда/, не служи пряко за задоволяване на жилищни нужди, а има обслужващо и второстепенно предназначение, като в някои случаи дори е възможно да се използва за нежилищни нужди, като например паркиране на превозни средства, различни стопански дейности и други. С тези мотиви съдът изключил от предмета на наемното правоотношение свободното дворно място /незастроеното дворно място/, като приема и че ответникът Б. Г. не дължи наем за тази част и по силата на съдебното решение за развод. В обжалвания акт било посочено, че същият би дължал обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, ако фактически и без основание ползва частта на другия съсобственик или му създава пречки да ползва частта си, като съдът обвързва правните си изводи с обстоятелството, че в хода на предпоследното о.с.з./открито съдебно заседание/, процесуалният представител на ответника е заявил, че не възразява ищцата да ползва свободната част от дворното място.

Твърди се още, че съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните направила, тъй като при определяне размера на обезщетението за това, че ищцата е лишена от 3 ползване на общата вещ от деня на получаване на писмената покана се позовал на направеното от процесуалния представител на ответника в предпоследното о.с.з по делото на възражението, че ответникът е съгласен да се ползва от ищцата дворното място, като подобни възражения липсват в отговора на исковата молба, както и не са били направени и в първото по делото о.с.з, а при приключването му, като на база това твърдение, съдът е изключил частта от дворното място за определяне размера на обезщетението, при уредена в ГПК по чл. 133 от ГПК преклузия, и то след обявяване на доклада за окончателен . В тази връзка ищцата била лишена от възможността да ангажира доказателства относно невъзможността, поради влошени отношения между бившите съпрузи, да ползват съвместно дворното място в с.

Х . . На следващо място решението било постановено в нарушение на материалния закон, като неползващият съсобственик имал право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл.31 ал.2 от 3С. И че Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Цитира се съдебна практика -ТР № 7 от 02.11.2012 год. по тьлк. д. 7/2012г., ОСГК на ВКС, решение №19 от 11 .03.2009 год. по гр. д.№3204/2008 год., ВКС, II г.о.., решение № 820 от 20.09.2011 год. по гр. д. №1009/2009 год., ВКС, I г.о.., решение .№ 516 от 11.01..2011 год. по гр. д. №1385/2009 год., ВКС, III г. о. и решение №4 от 18.02.2016 год. по гр. д.

№3322/2015 год., ВКС, П г.о. според която вземането по чл. 31 ал. 2 от ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Че причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си; че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД . Допълва, че законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието 4 на писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС и че е достатъчно писмената покана да е достигнала до своя адресат-ползващия имота съсобственик /цитира решение №121 от 07.04.2014 год. по гр.д. 3230/2013г., ВКС, IV г. о., решение №112 от 02.07.2013 гол. по гр. д.№1011/2013г., ВКС, II г.о./. и че веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. / Решение №50120 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 2742 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. о./.Допълва, че по делото е прието като писмено доказателство нотариална покана, връчена на ответника на 27.11.2023г., с която е поискано наем за ползването на 1/2ид.ч. от имотасемейно жилище находящо се в с. **** и представляващо масивна едноетажна жилищна сграда от 100 м., ведно с дворно място от 1.5дка. Акцентира се, че по делото е разпитана и св. Д. А., заявила, че дъщеря й е напуснала семейното жилище на 03.03.2023г., живее на квартира, а ответникът живее в съсобствения имот с друга жена. Допълва, че още с отговора на ИМ, ответникът Г. бил направил искане по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на делото, доколкото е налице висящо производство, заведено от Г. за определяне на по-голям принос в придобиване на съсобственото имущество, като всички тези факти, налагали според ищцата жалбоподателка извода, че отношенията между страните са силно влошени. Счита за необоснован изводът на съда, че след като е налице процесуално изявление в хода на производството, че ответникът не възразява ищцата да ползва своята идеална част от имота, то същото е основателно, доколкото ответникът не ангажира доказателства след получаване на писмената покана за заплащане на обезщетение, ползващият имота Г. да е предоставил на ищцата възможност да ползва своята идеална част от дворното място и тя да е отказала. По изложеното жалбоподателката Д. А. поддържа, че изводите са неправилни в първоинстанционното съдебно решение, налице е лично ползване, което представлява всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата им; че без правно значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на безвъзмездно основание. Заключава, че предпоставките за основателността на претенцията по чл.31, ал. 2 от ЗС на ищцата са налице-имотът е съсобствен между страните през исковия период, 5 ответникът го е ползвал и след отправената му писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването от страна на другия съсобственик и по делото е доказан размера на претендираното обезщетение. Като неоснователни се квалифицират изводите на съдебния състав, че свободното дворно място, не заето от жилището, не служи пряко за задоволяване на жилищните нужди, а има обслужващо и второстепенно значение.

Поддържа, че семейното жилище е съвкупност от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството, поради което незаетото от сградата дворно място служи именно, за задоволяване битовите нужди на семейството.