Решение № 3951 от 02.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3951 гр. Пловдив, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330108590 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г Данов“ № 37 против А. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "Н.А." № ..., вх. ..., ап. ..., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 352, 35 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***** за обект с ИТН *****, находящ се гр. П., ул. "Н.А." № ..., вх. ..., ап. ... и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 02.02.2023 г. до 17.02.2025 г. в размер на 69, 43 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3205/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Сочи се, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ответникът А. К. Р., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. "Н.А." № ..., вх. ..., ап. ..., има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася. При неизпълнение на задължението си в 1 срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Изразява се становище, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите актове за неговото прилагане и по-специално Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Тъй като имотът е в сграда етажна собственост, топлинната енергия се сочи, че се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, не е депозирал писмен отговор. Взема становище по същество на спора преди първото по делото заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на процесния обект, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал.

2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответникът е бил титуляр на правото на собственост на процесния имот за процесния период се установява от приобщения по делото договор за покупко – продажба на недвижим имот от 03.09.2003 г., обективиран в нотариален акт № **********, както и от Справка от АВ – Пловдив /л. 70/, от която е видно, че на 27.04.2023 г. ответникът и съпругата му са продали процесния недвижим имот, в режим на СИО, представляващ СОС с идентификатор *****, представляващ апартамент с адрес гр. П., ул. "Н.А." № ..., вх. ..., ап. ..., а по титул за собственост – гр. П., ул. "Т.М." № ..., ап. .... С оглед изложеното, съдът намира, че 2 ответникът явява собственик на процесния недвижим имот. Последното се потвърждава и от приетата по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ. По делото е безспорно установено, че през процесния период ответникът е бил в граждански брак. Задължението за заплащане на потребената електрическа енергия за семейното жилище представлява разход за задоволяване нуждите на семейството. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване нуждите на семейството. В трайната практика на ВКС се приема, че под „нужди на семейството“ се разбират и разходите за комунални услуги, необходими за съвместния семеен живот, поради което кредиторът има право да търси изпълнение за цялото вземане от всеки един от съпрузите.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно, пълно, обосновано и неоспорено от страните. От същото се установява, че през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата в режим на етажна собственост, е функционирала нормално и е подавала топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, поради което сградата е била реално топлоснабдена. От експертизата се установява още, че в процесния имот всички отоплителни тела са били отсъединени от вътрешната отоплителна инсталация, през имота не преминава щранг-лира, липсват индивидуални разпределителни устройства, а отчетеното потребление на битова гореща вода е нулево. Поради това на ответника не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота или за битово горещо водоснабдяване. Независимо от това, на имота е разпределено количество топлинна енергия в размер на 2,710860 MWh, представляващо изцяло топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Това начисление не е обусловено от индивидуално потребление в жилището, а произтича от обстоятелството, че имотът се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, в която част от топлинната енергия неизбежно се отдава от общата сградна инсталация и по силата на действащата нормативна уредба се разпределя между всички самостоятелни обекти съобразно отопляемия им обем. Експертът е констатирал, че за процесния имот не са били прилагани правилата на т. 6.7 във връзка с т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение, тъй като не са били налице предпоставките за това. Същевременно е установил, че разпределението на топлинната енергия е извършено в съответствие с изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и приложимата Методика за дялово разпределение.

Експертизата установява още пълно съответствие между количествата топлинна енергия, разпределени от топлинния счетоводител „Бруната“ ЕООД, и начислените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като не са констатирани несъответствия или неправилно начисляване. Ето защо съдът приема, че както количеството начислена топлинна енергия, така и начинът на нейното разпределение са определени законосъобразно и съобразно действащата нормативна уредба.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Й.П. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът 3 на задължението на ответника за процесния период възлиза на 180,15 евро, с левова равностойност 352,35 лв. – главница, и обезщетение за забава в размер на 35,49 евро с левова равностойност 69,43 лева.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искови претенции се явяват доказани, респ. основателни.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл.

78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лв. до 450 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лв. или 102,25 евро. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 645,12 евро съгласно представен списък на разноските, от които за исковото производство: 38,35 евро – държавна такса, 300 евро – депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 204,52 евро - депозит за особен представител, и 102,25 евро – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 38,35 евро, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "Н.А." № ..., вх. ..., ап. ..., дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 по предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 180,15 евро /352, 35 лв./, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***** за обект с ИТН *****, находящ се гр. П., ул. "Н.А." № ..., вх. ..., ап. ... и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 02.02.2023 г. до 17.02.2025 г. в размер на 35,49 евро/69, 43 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1448/19.02.2025 г. по ч.гр.д. № 3205/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

4

ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602 сумата от общо 683,47 евро, представляващи съдебно деловодни разноски, от които: 645,12 евро - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, и 38,35 евро – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 3205 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

5