Решение № 233 от 14.02.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………… гр.

Варна, 14.02.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

Кремена Данаилова при секретаря Ангелина Гeоргиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1202/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба от Н.М.К. – П. ЕГН ********** и Р.Д.П. ЕГН ********** срещу Заповед № ДК-10-СИР-05/05.03.2019 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата от Н.М.К. – П. и Р.Д.П., срещу Разрешение за строеж № 50/ГИ/03.04.2018 г. издадено от Главен архитект на Община Варна за строеж: „Кабелни линии 20 кV, извод „Трапезица“, между ТП 1550 и ТП 1740 от муфа пред УПИ І-197, 199, 214, 232, 233, 234, 235, кв.10 до муфа пред УПИ ІІІІ-57, кв.10 и извод „Строителни работници“ от муфа пред УПИ І-197, 199, 214, 232, 233, 234, 235, кв.10 до ТП 1975 по плана на КК „Св. Св.

Константин и Е.“***.

Жалбоподателите сочат, че е следвало от „Св. Св. Константин и Е. холдинг“ АД да се учреди право на строеж на „Електроразпределение север“ АД, а в случая е учредено само прокарване, изграждане и обслужване на кабелна линия средно напрежение. РС е издадено на „Електроразпределение север“ АД, което не е собственик на имота и няма учреден сервитут, поради което не може да е възложител на строежа, поради което РС е нищожно. Не е налице съгласие от носителите на вещни права върху имота за издаване на РС, поради което то е незаконосъобразно, както и оспорената заповед.

Следвало е РС да е за преместване на обект съобразно чл.73 от ЗУТ. В допълнение е изложено, че в производството пред ответника не са участвали всички заинтересовани лице, в нарушение на чл. 26 от АПК, поради което на основание чл.168, ал.4 от АПК е предпоставка за отмяна на оспорената заповед. Претендират присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Ответникът - Началник на РДНСК – Варна, чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт К. /пълномощно л. 55/ оспорва жалбата и счита същата за неоснователна поради това, че има учреден сервитут за разрешения строеж и трасето му не засяга сградата в имота. Намира, че не е налице задължение за ответника да изследва наличието на други заинтересовани страни в производството. След като за строежа е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, съответното РС вече няма характеристиките на индивидуален административен акт, а има удостоверителен характер за законосъобразността на строежа. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата, претендира присъждане на сторени разноски в производството.

Заинтересована страна „Св. Св. Константин и Е. Холдинг“

АД, чрез представляващи Е.К.К. и И.К.Ш., чрез адв. К. Ж. /пълномощно л. 56/ оспорва жалбата. Сочи, че дружеството е собственик на имота, интересите на жалбоподателите не са засегнати, поради това, че подземния кабел не засяга сградата. Прокарването на кабелната линия е предвидено със ЗРП от 2017 г., който е влязъл в сила. Претендира присъждане сторени разноски за съдебно – техническа експертиза и държавни такси.

Заинтересована страна „Тиона“

ЕООД, чрез представляващ Д.Р.К., редовно призована не е изразила становище по спора.

Заинтересована страна Е.И.С., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Заинтересована страна М.Д.К., редовно призована, явява се лично и с адв. Й.Й. /пълномощно л.206/, поддържа жалбата. Счита, че след като „Св. Св.

Константин и Елена холдинг“ АД няма право на строеж върху имот ***, няма право да го прехвърли. Неучастие на всички заинтересовани страни в производството пред РДНСК – Варна, намира, че е съществено процесуално нарушение и съобразно чл. 168, ал.5 от АПК е основание за отмяна на оспорената заповед. Счита, че ответникът е допуснал и нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, относно наличието правото на строеж. Сочи, че оспорената заповед не е издадена в 15 – дневен срок от постъпване на жалбата, в случая от постъпване на определение по адм. д.

№ 2130/2018 г. на Адм. съд – Варна. Намира, че „Електроразпределение Север“ АД не е възложител на строежа.

Заинтересована страна М.Р.П., чрез пълномощник – майка - Н.М.К. – П. /пълномощно л. 166/ и адв. П. /пълномощно л.458/ поддържа жалбата по съображения идентични с тези на жалбоподателите. Претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат.

Заинтересована страна – Главен архитект на

Община Варна, редовно призован, оспорва жалбата. В писмено становище /л.458/, чрез юрисконсулт / пълномощно л.460/ излага, че сервитутните право са учредени с н. а. № 125, том ХV, дело № 3087/2018 г. на СВ – Варна. РС е влязло в сила на 20.04.2018 г.

Заинтересована страна „Електроразпределение Север“

АД, с представляващи Н. Й. Н., Р.Г. Л., И. Г. Г. /заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет/ оспорва жалбата, чрез процесуален представите /пълномощно л. 446/. Сочи, че за линеен енергиен обект е учредено сервитутно право по чл. 64 от ЗЕ и §26 от ПЗР на ЗЕ и чл. 182 ал.2 от ЗУТ, поради което „Електроразпределение Север“ АД е възложител на строежа. Счита, че с влизане в сила на ПУП възниква сервитута по чл. 64, ал.2 от ЗЕ, поради което не следва да се заплаща обезщетение. В издаденото РС са посочени фактически и правни основания, поради което не страда от сочените пороци. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сторените по делото разноски.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Издадено е

Разрешение за строеж /РС/ № 50/ГИ/03.04.2018 г. от главен архитект на Община Варна, с което на „Електроразпределение север“ АД, в качеството на възложител, видно от нотариален акт за учредяване на сервитутни права № 160, том І, рег. № 1946, дело № 146/2018 г., вписан в СВ – Варна с вх. рег. № 6324/20.03.2018 г., акт № 125, том ХV, дело № 3087, с лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и съгласно чл. 67 от Закон за енергетиката и чл.13, ал.1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти е разрешено да извърши строително – монтажни работи за строеж: Кабелни линии 20 КV, извод „Трапезица“, между ТП 1550 и ТП 1740 от муфа пред УПИ І-197, 199,214,232,233,234,235 кв.10 до муфа пред УПИ ІІІ-57, кв.10 и извод „строителни работници“ от муфа пред УПИ І-197,199,214,232,233,234,235 кв. 10 до ТП 1975 по плана на КК „Св. Св Константин и Е.“*** /л.16 от адм. пр./ Издадено е

Разрешение за ползване № ДК-07-В-111/10.08.2018 г. от началника на РО НСК – Варна на строеж кабелни линии 20 кV, извод „Трапезица“, между ТП 1550 и ТП 1740 от муфа пред УПИ І-197, 199,214,232,233,234,235 кв.10 до муфа пред УПИ ІІІ-57, кв.10 и извод „строителни работници“ от муфа пред УПИ І-197,199,214,232,233,234,235 кв. 10 до ТП 1975 по плана на КК „Св. Св. Константин и Е.“***, с обща дължина на трасето е L = 297 /л.15 от делото/.

РС е било оспорено от Н.М.К. – П. и Р.Д.П.. Със Заповед № ДК-10-СИР-16/03.07.2018 г. на началник на РДНСК – Североизточен район е прекратено образуваното административно производство, като е прието, че жалбата е недопустима. С Определение № 354/06.02.2019 г. по адм. дело № 2130/2018 г. на Адм. съд - Варна, което не подлежи на обжалване е отменена Заповед № ДК-10-СИР-16/03.07.2018 г. на началник на РДНСК – Североизточен район и преписката е върната за произнасяне на административния орган.

Издадена е

Заповед № ДК-10-СИР-05/05.03.2019 г. от началник на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 216, ал.6 от ЗУТ е отхвърлена жалбата на Н.М.К. – П. и Р.Д.П. срещу РС № 50/ГИ/03.04.2018 г. издадено от главен архитект на Община Варна.

С н. а. №

160/2018 г., № 125/2018 г. по описа на

СВ- Варна /л.42 от ад. пр./ „Св. Св. Константин и Е. холдинг“ АД учредява на „Електроразпределение север“ АД:

1. Безвъзмездно и безсрочно сервитутно право на прокарване, изграждане и обслужване на кабелна линия средно напрежение с дължина 15 м в ПИ с ид. *** с площ 3184 кв. м.

2. Безвъзмездно и безсрочно сервитутно право на прокарване, изграждане и обслужване на кабелна линия средно напрежение с дължина 164 м, с обща сервитутна зона на площта от 344,4 кв. м в имот с ид. ***, целия с площ 4 456 кв. м.

3. Безвъзмездно и безсрочно сервитутно право на прокарване, изграждане и обслужване на кабелна линия средно напрежение с дължина 26 с обща сервитутна зона на площ 54,6 кв. м в ПИ с ид. ***.

Със Заповед №

РД-02-15-90/12.10.2017 г. издадена от заместник -министъра на МРРБ е одобрен проект на ПУП – ПРЗ на КК „Св. Св. Константин и Е.“ /в границите на КК „Слънчев ден“, Черно море, резиденция „Евксиноград“ и път І-9 Варна – Златни пясъци/ и Специфични правила и нормативи към него /л. 285 – 287 от делото/.

С Договор за приватизационна продажба на магазин

"Черноморец" (комплексни туристически услуги), обособена част от "Св. Св. Константин и Е."*** от 04.02.1999 г., вписан в служба вписвания под №954/09.02.1999 г., /л.114 от делото/, Х.С.А., М.Д.К., Е.И.С., Н.Ж.К. и Н.М.К. - П. купуват, право на собственост върху обособена част - недвижим имот - находящ с в парцел II, кв.22, по ЧЗРП к. к. "Св. Св. Константин и Е.", представляващ едноетажна сграда - магазин "Черноморец", със застроена площ на сградата от 225 кв. м, ведно с правото на строеж върху парцел II, кв,22, по ЧЗРП к. к. "Св. Св. Константин и Е.", с площ 775 кв. м.

С Решение по в. гр. д. №2478/2007г. на Окръжен съд -

Варна, влязло в сила на 01.12.2011 г. /л.103 – 109 от делото/, се отрежда в собственост - Дял 1 на Н.М.К. - П. и Р.Д.П. по Проекта за Делба на магазин "Черноморец", в КК „Св. Св. Константин и Е.", кв.21, УПИ III-141, /л.109 от делото/.

По делото са приети две съдебно – технически експертизи, които съдът кредитира като компетентно и обективно дадени. Установяванията им ще бъдат обсъдени в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Издател на административния акт е началник на РДНСК – Североизточен район Варна, но съгласно чл. 7, ал.1 от Устройствен правилник на ДНСК /Приет с ПМС № 127 от 22.05.2019 г., обн., ДВ, бр. 42 от 28.05.2019 г./, ДНСК е структурирана в обща и специализирана администрация, която включва 28 регионални дирекции за национален строителен контрол. На основание чл. 8 от УПДНСК, регионалните дирекции за национален строителен контрол имат териториален обхват на действие на територията на съответната област. С оглед структурната промяна на основание чл. 153, ал.3 от АПК ответник е Началника на РДНСК – Варна.

Н.М.К. - П. е получила оспорената заповед на 08.04.2019 г., като се е подписала на последна страница на административния акт /л.61 от делото/. Жалбата е подаден по пощата на 22.04.2019 г. /л.8 от делото/, в срока по чл. 215, ал.4, вр. ал.1 от ЗУТ. Н.М.К. – П. е носител на вещно право – право на строеж върху имот ***, съсобственик на СОС *** и има вещно право – право на ползване върху СОС ***. Р.Д.П. е съсобственик на СОС *** и има вещно право – право на ползване върху СОС

***. На основание чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ жалбата е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На основание чл. 216, ал.6 от ЗУТ /отменена ДВ бр.

25 от 26.03.2019 г./ началника на РДНСК – Североизточен район е издал оспорената заповед, при наличие на изискуемата компетентност. С Определение № 354/06.02.2019 г. по адм. д. № 2130/2018 г. на Адм. съд - Варна е разрешен спорът по допустимостта на жалбата пред ответника срещу процесното РС.

В съответствие с чл. 216, ал.6 от ЗУТ /отменена ДВ бр.

25 от 26.03.2019 г./ началника на РДНСК – Североизточен район е издал оспорената заповед, при наличие на изискуемата компетентност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.09.2018 на ВАС по ТД № №4/2016 г., срокът по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ, в който началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице следва да се произнесе по постъпили жалба или протест срещу акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, е инструктивен. В този смисъл доводът на заинтересована страна М.Д.К. за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неспазване на срока по чл.216, ал.7 от ЗУТ е неоснователен.