Решение № 663 от 29.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Б., 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120202180 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Ж. Й. А. ЕГН:**********,с посочен адрес гр.Б. чрез адв. Р. Р. – БАК против Заповед за задържане на лице № 251зз-101/16.05.2024 г., издадена от разузнавач в отдел „Криминална полиция“ Сектор ПСГ при ОДМВР-Б..

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата като издадена в разрез с чл.59,ал.1, вр. ал.2,т.4 АПК- липса на форма,с оглед цялостно отсъствие на излоЖ.е на фактически основание, обезпечаващи правото на жалбоподателя да разбере причините за наложената спрямо него принудителна административна мярка „задържане за срок 24 часа“/ .ИзлоЖ.ето в жалбата включва и комплекс от тезисни оплаквания и съждения относно правото на свобода и сигурност по см. на чл.5,пар.1 от ЕКПЧ с препратки към изискването за ограничително тълкуване на хипотезите, допускащи неговото ограничаване.

В о.с.з жалбоподателят Ж. А. се представлява и от адв.Р. Р., който изтъква критични бележки, релевантни към позицията за неправилност и незаконосъобразност на заповедта задържане, в т.ч. в сферата на генерирани доказателства за съпричастност към престъпна дейност едва след издаване на заповедта за задържане,, респ. отсъствали са данни за извършено престъпление към момента на задържането, а към този момент А. не е извършвала престъпление. неподкрепеност на наличието на предварителни данни ,обусловили задържането. Настоява заповедта за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна, както и за присъждане на разноски.Представя и подробна писмена защита.

Ответникът по жалбата – А. Г., изразява мнение,че към момента на задържането е имало достатъчно данни за извършено престъпление и моли , съдът да отхвърли жалбата. Представя подробно писмено становище.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 15, ал.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал.9 ЗМВР, и от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.

1

За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но предвид отразената в декларацията по чл. 15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. датата 16.05.2024 г., съдът приема,че заповедта за задържане е връчена на същата дата. Жалбата до съда е подадена на 30.05.2024 г. В заповедта е отразено, че жалбоподателят е получила екземпляр от нея, както и че е освободена на 17.05.2024 г. в 09.20 часа, и двете удостоверени с подписа й.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за задържане на лице № 251зз-101/16.05.2024 г., г., издадена от разузнавач в отдел „Криминална полиция“ Сектор ПСГ при ОДМВР-Б., жалбоподателят е задържана на 16.05.2024 г. в 09.40 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР във вр. с това , че за лицето има данни,че е извършител на престъпление по чл.242,ал.1 вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК във връзка с ДП 251 ЗМ179/24 г. по описа на ОДМВР-Б.“ От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че А. Д. Г. към 16.05.24 г.. заема длъжност „Разузнавач IV степен“ в сектор „Престъпления, свързани с грабежи“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Б. / удостоверение от 04.06..2024 г. на ОДМВР-Б.,Типова длъжностна характеристика на длъжността „Разузнавач IV степен“ в сектор „Престъпления, свързани с грабежи“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР.

Задържането на лицето е било отразено в книгата за задържани лица, като са посочени №, дата и час на заповедта за задържане; име на задържането лице, ЕГН/ЛНЧ.; име и фамилия на служителя,извършил задържането.

В ОДМВР Б. е образувана преписка , в която се намира 1 бр. Докладна записка до Началника на Отдел „Криминална полиция“ в ОДМВР-Б., съотв. от 16.05.2024 г., съставена от А. Г., в която е материализирана обща информация за данни и обстоятелства ,обосновали фактическите предпоставки за издаването на заповед за задържане, а именно: След проведени оперативноиздирвателни мероприятия по ДП №251 ЗМ-179/2024г. на ОДМВР-Б., е установено,че задържаната Ж. Й. А. е съпричастна към извършено престъпление на 16.05.2024 г. на п. „Е.“ –като лице, извършващо счетоводна дейност, което е боравило с парични средства, свързани с престъпна дейност- контрабандно гориво,което представлява престъпление по чл.242,ал.1 вр чл.242,ал.1,т.д НК

По реда на чл.144 АПК вр.чл.176,ал.1 ГПК съдът приобщи обясненията на ответника, който изтъкна,че задържането е извършено в дома на Ж. А., и е било мотивирано с предварително налични оперативни данни,че задържаната е участвала в извършване на неправомерна дейност-„водене на сиво или черно счетоводство“, като целта на задържането й била изцяло превантивна- да се предотврати възможността да предупреди някой от съучастниците в престъпната дейност и/или да се укрият материални следи от престъплението.

Съдът в рамките на полоЖ.те допълнителни усилия за изясняване фактите по делото е изискал и приобщил Протокол № 630 от 16.05.2024 година по ЧНД 611/2024 по описа на Окръжен съд - Б. във връзка с проведен разпит на свидетел пред съдия, както и протоколи за разпит на свидетели с Идентификационен номер - № 1 и Идентификационен номер - № 2 по ДП № 251 ЗМ179/2024 година по описа на ОД на МВР – Б.. От протоколите, закрпеващи свидетелски показания се установява,наличие на съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност свързана с контрабанден внос на дизелово и корабно гориво под прякото и непосредствено ръководство на конкретно лице,управител, осъществяващо разнородните форми на фактическа дейност чрез различни служители; че на територията на п. „Е.“ се имало изградена скрита система за разтоварване на контрабандно гориво, включваща подземни цистерни с тръби, отиващи до импровизирана естакада, от която автоцистерните зареждали ; в конкретика относно съпричастността на Ж. А.- че същата е била ангажирана в отчитането на количеството контрабандно гориво, влизащо в п.то; количеството заредено в цистерните, получените парични средства от продажбата на контрабандно гориво,

2

При така приетото за установено от фактическа страна съдът обуславя следните правни изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган в отдел „Криминална полиция“ , Сектор „ПСГ“ при ОДМВР-Б., в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР . Компетентността на органа, издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР. Разузнавач А. Г. в сектор „Престъпления, свързани с грабежи“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Б. има качеството на полицейски орган и в кръга на законово предоставените му правомощия е да издава заповед за задържане на лице.

В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , която норма предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". В заповедта е посочено и фактическо основание на задържането – „за лицето има данни,че е извършител на престъпление по чл.242,ал.1 вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК във връзка с ДП 251 ЗМ-179/24 г. по описа на ОДМВР-Б.“

Цитираното фактическо основание е еманация на изцяло бланкетна декларация с произволна препратка към чл.242,ал.1 вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК във връзка с ДП 251 ЗМ-179/24 г. по описа на ОДМВР-Б.. Така изписаното фрагментарно и повърхностно цифрово маркиране на фактическо основание на задържането е резултирало в отклоняване на издадения административен акт от критериите за мотивираност по см. на чл.59,ал.1 АПК. На практика формулираното фактическо основание в заповедта за задържане е напълно неясно и схематично. Посочването на правна квалификация на евентуално престъпление е предмет на друг процес, като за целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са изчерпателно и достъпно описани фактическите действия, съставляващи "данни" за престъпление и обосноваващи предполоЖ.ето, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката с преустановителен и социално-превантивен характер. В случая от текстуалното излоЖ.е на заповедта е видимо,че описанието на фактите дистанцира мотивите й от минималния стандарт за информативност, предвид което не съставлява годен, още по-малко достатъчен фактически ресурс ,който да обоснове изпълнение на изискванията за валидно пресъздаване на фактическите предпоставки на предвиденото законово основание чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР. Изцяло в този смисъл е практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 361 от 16.03.2022 г. на АдмС Б. по к. а. д. № 121/2022 г.: „Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването им, което да обоснове необходимостта от задържането му. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР .“ В този смисъл като обвързващи разяснения относно изискването за мотивираност на „административните актове“ съдът се придържа към т. 4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС,който приема,че задълЖ.ето за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Стриктното спазване на минималните съдържателни критерии за фактическо описание на основанието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР произтича и от прокараните стандарти, утвърдени в съдебната практика с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7;

ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.

Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, т.к. бланкетното позоваване на състав на престъпление, включен в нормения комплекс на НК, дори и в съчетание с посочване конкретен номер на досъдебно производство по описа на ОДМВР-Б., не дава никаква яснота, какви именно укорими от гледище на господстващия правен регулатор действия е извършвало задържаното лице или какви предварителни данни като фактически предпоставки на съпричастността на задържаното лице в извършено евентуално престъпление по чл.242,ал.1, б. „д“ НК е установил издателят на заповедта за задържане.Този дефицит прави невъзможно да се прецени наличието на предполагаема връзка на задържания с вероятното престъпление по чл.242,ал.1,б.“Д“ НК, респ. лишава от правна обосновка необходимостта от задържането му, бланкетно обвързана с нормата на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР. Именно посочване на конкретните съставомерни действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР . Липсата на посочване на тези действия е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на 3 лицето да разбере базисните параметри – същността и естеството на вероятностните изводи на органа по задържане, обусловили прилагането на принудителната мярка по чл.22 ЗАНН, съобразена с конкретна законосъобразна цел –да се предотврати възможността задържания да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. На свой ред липсата на мотиви поставя в невъзможност, съдът да извърши проверка, дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, поради което тя подлежи на отмяна, като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК , като издадена в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. /Изцяло в този смисъл в аналогичен по правната си специфика казус виж Решение № 212 от 11.02.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2516/2020 г., Решение № 361 от 16.03.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. д. № 121/2022 г.