Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1376 от 25.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2188/2025
Вид
Определение № 1376
Подписан
25.04.2025
В сила
25.04.2025
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, Десислава Петрова Генова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1376 гр. София, 25.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20251100602188 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

С разпореждане № 15289 от 12.12.2024 г., постановено по НЧХД № 15380 / 2025 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на Е. Д. М. срещу Г.Д.Г..

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал частният тъжител Е. Д. М., които в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е депозирал въззивна частна жалба. В своята жалба частният тъжител Е. Д. М. твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като от данните посочени в частната тъжба са описани достатъчно обстоятелства, водещи на извода, че се касае за извършено престъпление от частен характер. Твърди се, че съдията – докладчик по делото е бил заинтересован и предубеден към изхода на делото, поради което е следвало да се отведе от разглеждането му, като за същото не се излагат конкретни доводи.

Сочи, че по този начин е нарушено правото на достъп до съд частния тъжител Е. Д. М.. В заключение в частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

Софийски градски съд, като прецени материалите по делото, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната жалба и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.342 от НПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана.

1

Настоящият съд, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, намери, че разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане на съдията – докладчик при първия съд – законосъобразно и правилно. Съображенията в тази насока са следните:

Производството първоначално е било образувано пред Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав, въз основа на подадена на 05.11.2024 г. тъжба от частния тъжител Е.

Д. М. срещу лицето Г.Д.Г.. По постъпилата тъжба е образувано НЧХД № 15380 / 2024 г. по описа на съда. С разпореждане № 13888 от 12.11.2024 г., съдията – докладчик е преценил, че частната тъжба не отговаря на процесуалните изисквания на закона, поради което и на основание чл.25, ал.5, т.2 от НПК е предоставил възможност на тъжителя да приведе частната тъжбата в съответствие с дадените в разпореждането указания в седем дневен срок от уведомяването му.

С разпореждане № 15289 от 12.12.2024 г., постановено по НЧХД № 15380 / 2025 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК, наказателното производство по делото е било прекратено, като е прието, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление.

С тъжбата си Е. Д. М. е сезирал Софийски районен съд с оплакването, че Г.Д.Г. е осъществила неправомерни действия, който се изразяват в твърдението, че в клип на българския журналист и ютюбър С.Ц., в канала му “Напред и нагоре“, в платформата “YouTube”, озаглавен : “Изтрий клипа си, пич! Присъдата на съдията!“, излъчен на 02.11.2024 г., Г.Д.Г. като частно лице го била обидила и наклеветила с думите : “Най малкото сте съучастник с К. в неговите клевети“, както и че го нарекла пред журналиста и ютюбър С.Ц. като “К.“. С процесната тъжба, както и в направеното уточнение към нея, Г.Д.Г. е била изрично посочена като съдия в Софийски апелативен съд, а в допълнение Е. Д.

М. е описал действия по свързано с нея дело - ВНОХД № 102 / 2018 г. по описа на АСНС ( закрит ) , по което Г.Г. го е била осъдила, както и че пред предаване на журналистката Л.К.

“Честно казано“, излъчено на 07.11.2024 г. по телевизия “Евроком“, Г.Г. била “говорила лоши работи по негов адрес“.

Софийски районен съд е преценил, че в конкретния случай процесните реплики, вменени на Г.Д.Г. по адрес на тъжителя Е. М. не съдържат обидни думи и изрази, а освен това същата очевидно е изказала въпросната реплика и прякор в качеството й на длъжностно лице.

Поради тази причина съдът е приел, че Г.Г. не е действала в качеството на частно лице, тъй като информацията, която тя е разгласила, очевидно и е била станала известна в качеството й на магистрат по конкнрено наказателно дело, с подсъдим самият тъжител. С оглед на това съдът е приел, че лицето се ползва с т.нар. “функционален имунитет“, по смисъла на чл.132 от Конституцията на Република България, извън случаите на извършване на умишлено престъпление от общ характер. В случая е налице обвинение за престъления от частен характер, свързани с правораздавателната дейност на съдия Г.Г., което обуславя несъставомеростта на твърдените деяния и липсата на възможност за търсене на наказателна отговорност от друга.

2

Воден от гореизложеното, Софийски районен съд е приел, че в конкретния казус липсва осъществяване на престъпление по чл. 147 от НК по отношение обвиненото лице. В този смисъл е приел, че не е налице разпространение на конкретни позорящи и клеветнически факти и обстоятелства, а Г.Г. е осъществявала служебните си задължения като съдия.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на Софийски районен съд, досежно наличието на прекратителното основание по чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

С тъжбата, Г.Д.Г. е обвинена да е извършила престъплението клевета – с конкретни изрази, употребени от нея пред българския журналист и ютюбър С.Ц., публикувани в канала му “Напред и нагоре“, в платформата “YouTube”, озаглавен : “Изтрий клипа си, пич! Присъдата на съдията!“, излъчен на 02.11.2024 г., които изрази се твърди че са били насочени срещу поведение на тъжителя Е. Д. М..

За да бъде осъществен съставът на престъплението “клевета”, по смисъла на чл.147, ал.1 и сл. от НК, е необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът на престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.

От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление ( Решение № 745 / 1991 г. на ВС, ІІІ н. о. ).

При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на престъплението “клевета”.

Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на Софийски районен съд, че в конкретния случай, инкриминираните с тъжбата изрази са били отправени в разговор със С.Ц. и са били адресирани към него, а не към тъжителя. Същевременно в тъжбата и направеното уточнение към нея, Е. М. не е посочил кои конкретни изрази са накърнили неговото добро име, чест и достойнство. Поради тази причина и несъстоятелно се явява твърдението, че е налице обиждане или наклеветяване на тъжителя от страна на Г.Г.. Не следва да бъде възпирето, че е налице обиждане и при използване на конкретен прякор, доколкото от една страна въпросната дума не съдържа в себе си обидни и непристойни асоциации в степен, накърняващи доброто име, честта и достойноството на конкретно лице, а от друга този прякор очевидно не е измислен от страна на Г.Г.. Последният е ползван за самия частен тъжител в социалните мрежи и медийни публикации. Поради това, напълно резонни са изводите на първия съд, че в конкретния казус цитираните изрази от страна на Г.Г. по адрес на тъжителя Е. М. не съдържат обидни думи и изрази.

Напълно резонни са и изводите на първия съд, че в конкретния казус въпросните изрази и / или прякор от страна на Г.Г. са употребени в качеството й на съдия по ВНОХД № 102 / 2018 3 г. по описа на АСНС - длъжностно лице, което се ползва с т.нар. “функционален имунитет“ по смисъла на чл.132 от Конституцията на Република България ( извън случаите на извършване на умишлено престъпление от общ характер ), което обуславя несъставомеростта на твърдените деяния и липсата на възможност за търсене на наказателна отговорност. Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя направеният от първоинстанционния съд извод в тази насока, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви.

От друга страна, по делото действително липсват каквито и да е данни за наличие на абсолютни или относителни основания за отвеждане на съдията - докладчик по делото, както и въпреки дадените конкретни указания да са били представени от частния тъжител доказателства или поне посочени относими сведения за освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса за образуване на наказателно дело от частен характер.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав за наличието на прекратителното основание по чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК, за законосъобразни и правилни, а подадената въззивна жалба срещу разпореждането на съдията – докладчик при Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав за неоснователна.

След обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и / или необоснованост, т. е. наличие на някое от основанията, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което и с оглед посочените съображения реши, че същият следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл.341, ал.2 във вр. с чл.250, ал.4 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А разпореждане № 15293 от 12.12.2024 година, по НЧХД № 15380 / 2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав, с което, на основание чл.250, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на Е. Д. М. срещу Г.Д.Г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5