Решение № 696 от 17.04.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 696

Търговище, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АЛБЕНА СТЕФАНОВА канд № 20267250700015 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е. Е. М., [ЕГН], подадена чрез процесуалния му пълномощник адвокат П. В. от АК – София, със съдебен адрес: гр. София, [улица], ет.2, против Решение № 309/ 07.11.2025г., постановено по АНД №20253630201212/2025г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/серия К № 8853164, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство ,,ARH CAM S1“, издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. Е. М. [ЕГН] е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че нарушението, за което е издаден електронният фиш (ЕФ) не е извършено от наказаното лице Е. Е. М. и съответно, неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Излага се твърдение, че касаторът е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗдвП, като в нея е посочил трите имена на лицето и неговото ЕГН, на който е бил предоставил лекия си автомобил. Сочи се, че административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства като установи лицето, извършило нарушението. Моли оспореното решение на въззивния съд да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно, като се постанови друго, с което ЕФ също да се отмени като такъв.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба вх. № 843/ 20.03.2026 г., подадена от адв. П. В. в качеството ѝ на процесуален представител на касатора. В същата се заявява, че страната е уведомена за насроченото съдебно заседание, в т.ч. пълномощникът и самият касатор и не възразява делото да бъде разгледано в отсъствието на касатора. Поддържа подадената касационна жалба, моли за отмяна на решението и претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Шумен, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител – главен юрисконсулт в ОД на МВР – Шумен – И. И., е постъпила Молба с вх. №535/20.02.2026г. В последната се излагат доводи, че чл. 189, ал.5 от ЗДвП е изключение от принципа за лична отговорност и поради това е императивна правна норма. Навежда се подробна аргументираност в мотивите на въззивното решение и становище за наличието на извършено нарушение. Моли се оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно, като валидно, допустимо и правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният състав на съда, след проверка на делото, констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 14.03.2024г. лек автомобил марка „Опел Астра Ночбак“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Е. Е. М., с [ЕГН], се движел по главен път П-73 с посока на движение към гр.Бургас. В района около км. 14+480 на посочения пътен участък в 11:22 часа, където при ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 90 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 102 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%)/. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип ,,ARH CAM S1”, №120. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на Е. Е. М., като собственик на процесното МПС, бил издаден ЕФ серия К, № 8853164 от 14.03.2024г., издаден от ОД на МВР – Шумен. С посоченият ЕФ на Е. Е. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр.София, [улица], в качеството му на собственик на автомобила, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 (петдесет) лева. След връчването на ЕФ на М. на 02.04.2024г. от негово име била депозирана писмена декларация по реда на действащата към този момент редакция на чл.189, ал.5 от ЗДвП. В последната М. декларирал, че на 14.03.2024г. посоченият в електронния фиш лек автомобил е бил във владение на лицето Е. Д. М., с [ЕГН]. Към декларацията не било приложено Свидетелство за управление на МПС на посоченото в същата лице - Е. Д. М.. От така установената фактическа обстановка въззивният съд установил, че същата се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетеля И. П. С., от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства и предявените на страните на основание чл.284 от НПК веществени доказателства, посредством възпроизвеждането им чрез техническо средство. Съдът напълно е кредитирал показанията на посоченият свидетел, доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в разпита си обяснява начина, по който функционира системата и реда за боравене с нея. В същото време показанията му били непротиворечиви, последователни и кореспондирали с останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на посочената дата – 14.03.2024г. в 11:22 часа лек автомобил марка „Опел Астра Ночбак“ с рег.№ [рег. номер], се е движел по главен път П-73 с посока на движение към гр. Бургас, като при ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 90 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 102 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%)/. Съдът е приел, че скоростта е отчетена с годно техническо средство – мобилна радарна система тип ,,ARH CAM S1”, №120сссе, а снимките – изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, са приети за веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Според Районният съд административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и е наложил наказание в абсолютния размер, предвиден в посочената разпоредба.

Районен съд – Шумен е намерил за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, изразяващи се в липса на посочен издател и дата на издаване. В този смисъл съдът е посочил, че по отношение съдържанието и реда за издаване на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която изключвала приложението на общите норми, касаещи съдържанието на наказателното постановление, като в настоящия случай съдът е намерил, че са спазени всички нормативни изисквания по установяване на нарушението и налагане на съответната санкция.

Въззивният съд не е кредитирал и твърдението на жалбоподателя и процесуалния му представител, изложено в жалбата, че при липса на представено свидетелство за управление на МПС на лицето, посочено в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, е следвало административнонаказващият орган да извърши проверка и да установи фактите, свързани с авторството на деянието. Районният съд е извел извод, че разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП представлявала оборима законова презумпция и възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност на друго лице при наличие на определени предпоставки, които са изискуеми кумулативно, а именно – попълване на декларация и предоставяне на копие от свидетелство за управление на МПС. Районният съд е приел, че липсата на която и да е от тези предпоставки не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Съдът е изложил подробни мотиви относно преценката си за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

При така изложени мотиви въззивният съд е счел, че в административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и че ЕФ е издаден при спазване на материалния закон, и е потвърдил ЕФ като законосъобразен.

Решение № 309/07.11.2025г., по АНД №20253630201212/2025г. по описа на Районен съд – Шумен е съобщено на Е. Е. М. на 11.11.2025г. Жалбата на М. до Административен съд – Шумен е подадена на 25.11.2025г., чрез РС – Шумен. По жалбата пред Административен съд – Шумен е образувано КАНД №557/2025г. по описа на същия съд. С Определение №1809/17.12.2025г. на касационен състав на Административен съд – Шумен, същият е прекратил производството по КАНД №557/2025г. и делото е изпратено на ВАС за определянето на друг съседен съд, който да разгледа делото.

С Определение № 143/08.01.2026г. по адм.д.№12431/2025г. ВАС е изпратил делото по касационната жалба на Е. Е. М. за разглеждане от Административен съд – Търговище.

При така установеното от фактическа страна касационният съд приема жалбата за допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.

При разглеждане на жалбата по същество настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК, приема същата за неоснователна, по следните съображения:

Доводите в касационната жалба се свеждат до твърдения за неправилно определяне на субекта на нарушението, като касаторът е изложил съображения, че административнонаказателната отговорност за нарушението не е следвало да бъде вменявана на него, а на декларираното от него по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, лице Е. Д. М., като управлявало автомобила на 14.03.2024г. Действащата към момента на извършване на нарушението правна норма на чл.189, ал.5 от ЗДвП предоставя възможност за ангажиране на отговорността на трето лице – различно от собственика на моторното превозно средство. Това обаче става при наличие на изчерпателно изброените предпоставки в посочената императивна разпоредба, а именно: подадена писмена декларация от собственика на МПС с данни за лицето, което го е управлявало и копие на свидетелството му за правоуправление. Посочените предпоставки са предвидени в условията на кумулативност, като тежестта на доказване на тяхното едновременно наличие е изцяло върху декларатора, който именно черпи благоприятните последици от тази процедура. Недоказването на една от двете предпоставки, води до неизпълнение от страна на декларатора на процедурата по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Последното по никакъв начин не поражда задължения за наказващия орган, вместо подалият декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП да разследва и установява обстоятелства, от които декларатора ще черпи права. Както правилно е посочил въззивният съд, представянето на свидетелство за управление на МПС е индиция, че лицето, за което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето свидетелство за правоуправление. В противен случай всяко деклариране на лица, като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до нарушаване правото на защита на третото лице в етапа на административното наказване.

Изложените от въззивния съд правни изводи относно липсата на основания за отмяна на ЕФ изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни, като последната препраща към тях на основание чл.221, ал.1, изр.2 АПК.

По гореизложените съображения касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на процесния ЕФ, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на доказателствата, на установените въз основа на тях фактически обстоятелства и на следващите се от последните правни изводи. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1, т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1263c0b4-5781-4bd2-8f45-fd597631af0b