Определение № 255 от 29.04.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Велико Търново, 29.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора Р. Г. Н. като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20264110200492 по описа за 2026 година съдът установи следното:

Производство по реда на чл.64 от НПК.

Производството е образувано по искане на наблюдаващия прокурор за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на С. С. А. с ЕГН ********** – обвиняем по ДП № ЗМ-14/2026 г. по описа на РУ – Полски Тръмбеш при ОД на МВР гр. Велико Търново, образувано за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство е било повдигнато обвинение на обвиняемия С. С. А. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

От събраните по делото доказателства може да бъде направено обосновано предположение, че обвиняемият С. С. А. е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Представените на съда протоколи от досъдебното производство съдържат събраните до настоящия момент доказателства, от които по несъмнен начин може да се направи извод, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

По делото до настоящия момент не са събрани доказателства по обратната насока и макар делото да е в своя начален етап, съдът счита, че събраните до настоящия момент доказателства покриват изискванията за наличие на обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК.

От друга страна, съдът приема, че е налице опасност обвиняемият да 1 извърши друго престъпление или да се укрие. Това е така, тъй като е налице оборимата презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, тъй като престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е извършено при условията на повторност, а от доказателствата по делото не се установява липса на опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Видно от събраните по делото доказателства е, че г-н А. е осъждан неколкократно за престъпления против собствеността, като до настоящия момент влезлите в сила спрямо него присъди не са довели до желания резултат, а именно осъществяване в пълен обем на целите по индивидуалната превенция на А., тъй като не са го мотивирали да не извършва друго престъпление. Видно е, че г-н А. е преживял тежки лични преживявания, изразяващи се в преждевременно раждане на дете през месец януари 2026 г., което е наложило допълнителни грижи за него, като това обстоятелство се сочи като причина за извършване на престъплението. Тези обстоятелства обаче не могат да оправдаят незаконосъобразното и противообществено поведение на подсъдимия А., което в крайна сметка се изразява в опит за извършване на квалифицирана кражба, който опит е останал недовършен не поради друго, а поради заварването на А. на местопрестъплението от лице, което е обитавало имота, в който е проникнал противозаконно А.. Освен това, видно от събраните писмени доказателства по делото е, че деянието е извършено в съучастие с друго лице, а механизма на неговото извършване предполага неимпулсивни действия, както твърди зашитата, а внимателно, предварително извършена подготовка, а именно наблюдение на обекта, оглеждането му, планиране на маршрут за проникване, което говори за обиграност в извършването на подобно престъпление и най-малкото опровергава твърденията за импулсивност на деянието.

В доказателствата по делото са налице и данни, че при предходни ДП срещу него лицето се е укрило след започването им, като е напуснало територията на Република България, което е забавило приключването на производствата с няколко години, което говори според съда и за опасност подсъдимия да се укрие. Опасността за извършване на други престъпления според съда не е отпаднала, тъй като очевидно спрямо г-н А. предходните осъждания не действат контрамотивиращо.

Предвид горното, съдът счита, че единствената мярка за неотклонение, която би могла да изпълни целите по чл. 57 от НПК се явява „Задържане под стража“ и по отношение на обвиняемия, тъй като единствено тя може да му попречи да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на евентуална, влязла в сила присъда. Съдът не приема доводите на защитата по отношение на семейното и материално положение на А., тъй като същият според неговите думи работи и изкарва пари и раждането на 2 детето му през месец януари 2026 г. не представлява обстоятелство, което да налага извода,че мярката за неотклонение „Задържане под стража” би била в противоречие с неговото семейно положение.

Предвид горното, съдът счита, че са налице предпоставките за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, поради което на основание чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ “Задържане под стража” по отношение на С. С. А. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ ***, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“№ ***, вх. *** ***, ***, с основно образование, неженен, работи, осъждан, обвиняем по ДП №ЗМ-14/2026 г. по описа на РУ – Полски Тръмбеш при ОД на МВР гр. Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Велико Търново в 3-дневен срок, считано от днес.

В случай на частна жалба или частен протест съдът насрочва делото пред Окръжен съд – Велико Търново за 05.05.2026 г. от 10:30 часа.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3