Присъда № 111 от 12.05.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 111

ОТ 12.05.2023 г. ПО НЧХД № 6504/2022 г.

НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,

НО, ІІI СЪСТАВ

С частна тъжба А. К. К. ЕГН ********** от **** е повдигнал обвинение спрямо Х. Р. А. ЕГН ********** от ****, за това че на 08.09.2022 г. в гр. Пловдив е казала нещо унизително за честта достойнството на А. К. К. в негово присъствие, а именно:

„****“,като с тези изрази го е обидила публично – престъпление по чл. чл. 148, ал. 1, т.

1, вр. с чл. 146 от НК.

Съдът е приел тъжбата като допустима и е разгледал делото по същество.

В съдебно заседание подсъдимата не се признава за виновна, дава обяснения по случая като признава авторството на думите и времето и мястото на изричанеот им, като сочи, че не е искала да обиди тъжителя, а е давала определение на действията му.

Повереникът и тъжителя считат престъплението за доказано от обективна и субективна страна, както и че деянието изпълва всички съставомерни признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение.

Защитата пледира за оправдателна присъда поради липса на субективен елемент и несъставомерност на деянието, алтернативно за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.

Подсъдимата в правото си на лична защита подчертава, че не е искала да обиди тъжителя, а да представи фактите по делото за връщане на заемна сума същата поддържа становището на защитника си. С последната си дума иска оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Х. Р. А. с ЕГН: **********, е родена на ***, живуща в **** ****, б., б. гр., със средно образование, омъжена за свид. Х. Я. А., работеща, неосъждана.

Същата имала *** Н. Х. А., която била омъжена за частния тъжител А. К. К.. По време на брака им отношенията между подсъдимата и тъжителя били добри и в дух на помощ и търпимост. К. разполагал с парите на семейството и искал заеми от родителите на жена си. По време на брака била родена и внучката на подсъдимата, която към момента е на *** г. През 2019 г. отношенията между съпрузите Н. и А. се влошили и същите се развели. Тогава ***та на подсъдимата споделила с родителите си, за отношенията между нея и *** й по отношение на финансовата част, както и обстоятелствата, около избора на име на детето. Тогава родителите на развеждащата се жена от нейния разказ и от поведението на частния тъжител спрямо тях си създали мнение за него, че същият ги е манипулирал, за да извлече финансова изгода.

На 02.11.2021 г . Н. подала жалба в прокуратурата с твърдение, че е била измамена от бившия си съпруг, било образувано досъдебно производство 91/2022 по описа на *** при ОД на МВР Пловдив по пр.преписка № 13033/2021 г. по описа на РП Пловдив.

На 11.06.2021 г. от свид. Х. Я. А., съпруг на подсъдимата била подадена искова 1 молба срещу частния тъжител А. К., за осъждането му да заплати сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, представляваща неиздължена престация по договор за заем. Било образувано гр.д. № ***/*** г. по описа на ПРС.

Производството било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.11.2021 г. и след множество заседания, на 08.09.2022 г. било проведено поредно открито съдебно заседание, в което като свидетел била призована и разпитана подсъдимата Х. Р. А.. Заседанието се провело в сградата на Пловдивски районен съд в състав съдия С. Д. и секретар Е. Н. и на него присъствали свид. Х. Я. А., адв. А., частния тъжител А. К. с неговия адвокат К., както и чичото на частния тъжител – Т. С.

К.. В хода на разпита на подсъдимата Х. А. в процесуалното й качество на свидетел същата заявила, че за нея А. К. „****“. Това било възприето от К. и от свид. А., като намерило и отражение в съдебния протокол.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно обясненията на подс. Х.. и показанията на свид. А., както и писмените доказателства – материали от досъдебно производство ***. по описа на *** при ОД на МВР Пловдив – включително постановление за образуване и жалба, и материалите по гр.д. №***/*** г., включително искова молба с вх. № *** г. и протокол № ****, справка за съдимост, и другите събрани и приобщени по надлежния ред писмени доказателства.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата изцяло, отчитайки тяхната двойна природа, а именно като средство за защита и такова за доказване. Съдът намира, че същите са добросъвестно изложени и кореспондират с останалия писмен и гласен доказателствен материал като поради това им дава вяра. Съдът ги кредитира и в частта, че подсъдимата си е създала определено мнение за частния тъжител, тъй като *** й и е разказала за отношенията им. Същата е възприела лично поведението на К. спрямо внучката й и по отношение на финансовите взаимоотношения на частния тъжител със *** на подсъдимата. Същите кореспондират както с показанията на съпругът и – свид.

А., така и с писмените доказателства – искова молба и жалба до РП Пловдив. Съдът ги кредитира и в частта че същата не е искала да обиди К., като го е нарекла ***, тъй като това кореспондира с цялостното поведение на подсъдимата и контекста на свидетелските й показания по гражданското дело.

Съдът кредитира показанията на свид. А., като отчете, близката семейна връзка между него и подсъдимата. Същите се намериха обективни, логични и без вътрешни противоречия. От тях се установява, че и двамата съпрузи са имали едно и също отношение към зет си и са се стремели да потърсят правата си по съдебен ред.

Останалите доказателства са непротиворечиви и подкрепят установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка.

С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването от обективна страна на проявата, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

Съставът на престъплението „обида” предполага засягане на чувството за лично достойнство на другиго чрез дадена от дееца негативна оценка за личността му, в негово присъствие или опосредено и с цел тя да достигне до него. Това може да бъде направено чрез епитети, квалификации, сравнения, жестове (когато е чрез такова 2 действие), обективирани именно с цел да засегнат честта и достойнството на адресата.

Когато обидата е вербална, засягащи честта и достойнството могат да бъдат ругателни думи или изрази. Унизителният характер на казаното или извършеното от дееца се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, зачитане на честта и достойнството на всекиго. В този смисъл казаните думи могат да представляват обида, тогава когато обективно се разминават с общоприетите морални норми. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка относно характера на казаното. (Решение № 40 от 11.04.2018 г. по н. д. № 1308 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение).

Свободата на словото е една от основите на демократичното общество и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Тя е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват стеснително, като нуждата от всяко от тях да бъде убедително доказана. Ограниченията на правото на изразяване трябва да са предвидени в закона, да са необходими, пропорционални и да съответстват на преследваната цел. В едно демократично общество индивидите имат право да изразяват публично своето разбиране по всякакви въпроси без страх от санкциониране, да коментират, да търсят и разпространяват информация, да критикуват. Критичните изказвания, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, не бива да бъдат изключвани, те могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение. Принципът на свобода на словото се заключва във възможността едно лице да дава оценка за личността на друго, но без да засяга чувството му за лично одстойнство.

Съдът намира, че изразът „*** ****“ обективно не засяга човешките чувства за чест и достойнство следователно не може да доведе до съставомерния резулта на престъплението обида. Същият изразява негативна оценка за личностнови качества, но не е годен да възбуди унижение или да наруши добрите нрави на обществото. Не представлява унизителен израз, ругателни думи или епитети с такова значение. Това, че лице изразява негативна оценка за качествата или личността другимо не може да бъде съставомерно престъпление докато не накърнява неговите достойнство и чест. Съдът намира, че даването на негативна оценка на личността на другиго е възможно да е израз на свободата на словото, ако не накърнява правата на други лица. Критерият, въз основа на който се извършва преценка дали употребените от дееца изрази и извършените от него действия са с обидно съдържание, е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя противоречи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. (Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение )

Думата *** (няма дадена дефиниция в тълковния речник) и най-общо може да се определи каот човек, който манипулира, а именно „съзнателно внушава на друг собствени идеи с користни цели“. Това съвпада напълно с контекста на изказването на подсъдимата и нейното мнение за тъжителя.

Изразите, с които се сочи да е нанесена обида представляват обобщени констатации с оценъчен характер и са мисловно отражение на личната позиция на подъсдимата в обсега на прогласените в чл.10 от ЕКЗПЧОС и чл.39 - чл.41 от Конституцията свобода на словото и правото на изразяване на мнение, при изпълнениена гражданския й дълг да свидетелства. Не следва да се игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото има своята фактическа и обективна база, и субектът действа ли със съзнанието, че изпълнява професионален или граждански дълг. Недопустимо е начинът на мислене и даването на становища, съдържащи преценка да се подвежда под наказателна 3 отговорност, още повече в случаите, когато материализираното в слово изявление на лицето се основава на обективни факти от действителността и удовлетворява вменени му задължения, на каквито обстоятелства индицира конкретиката по делото.

Освен обективната несъставомерност на израза „****“, тъй като не е в състояние да накърни достойнството и честта на частния тъжител, съдът установи и липсата на субективната страна - вина.

За да възникне наказателна отговорност за обида, не е достатъчно да са изречени думи, унизителни за честта и достойнството на пострадалия, в негово присъствие, но и това да е извършено умишлено /с пряк или евентуален умисъл/. В поведението на подсъдимата липсва пряк умисъл за засягане на честта и достойнството на тъжителя, тъй като изречените от нея думи в качеството й на свидетел пред състава на съда по гражданското дело са имали за цел да допринесат за обрисуването на облигационните и лични отношения между *** й и тъжителя по повод дадения от *** й паричен заем, който не е бил върнат. При тази хипотеза, целта на изказването пред съда е свидетелката да даде показания относно възникналите договорни отношения, по които е налице неизпълнение, от страна на тъжителя /в такъв смисъл е и постановеното решение по гражданското дело/, а не да бъде унизено достойнството на пострадалия.

Евентуалният умисъл също не е налице. Подсъдимата е преследвала правомерна цел /да даде показания/ и по пътя към целта не е допускала настъпването на страничен резултат - унизяване на честта и достойнството на тъжителя, тъй като свидетелката не е съзнавала, че е възможно да настъпи такъв резултат. При това положение, след като липсва субективната страна на деянието, не би могла да възникне наказателна отговорност за обида. /Решение № 238 от 23.04.2014 г. по нак. д. № 496/2014 г. на Върховен касационен съд/ Недопустимо е начинът на мислене и даването на становища, съдържащи преценка да се подвежда под наказателна отговорност, още повече в случаите, когато материализираното в слово изявление на лицето се основава на факти от действителността и удовлетворява вменени му задължения, на каквито обстоятелства индицира конкретиката по делото.