Определение № 22284 от 30.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22284 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110108537 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК

Образувано е по искова молба на С. Р. В., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 68304/13.03.2023 г. чрез адв. В. П. срещу М.В.Р.

/МВР/ като главен ответник и срещу Дирекция „К.И.С.“ /ДКИС/– като евентуален ответник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от 3900 лева /главница/, представляваща дължимата левова равностойност за полагащата се на ищцата като държавен служител в МВР месечна добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/ и 2/ сумата от 635,68 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е назначена като служител на длъжността „началник отдел административен“ в ДКИС на МВР, считано от 18.02.2019 г., а на 27.09.2022 г. е преназначена на длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Правни дейности“ в същата Дирекция, като съгласно Закона за МВР при изпълнение на посочените дейности е била със статут на държавен служител.

Твърди се, че на 01.11.2022 г. служебното й правоотношение е прекратено поради постъпване на друга държавна служба.

Ищцата поддържа, че по време на действие на служебното й правоотношение, заедно с получаваното трудово възнаграждение е имала право да получава ежемесечно и т.нар. „порционни пари“ на осн. чл. 142, ал.

1, т. 2 и чл. 181, ал. 6 от ЗМВР в размер, определен със заповед на Министъра на вътрешните работи. Поддържа, че месечният размер на безплатната храна, респективно – нейната левова равностойност не се облага с данъци и се дължи ежемесечно, едновременно със заплащане на възнаграждението за труд. Посочва, че разпоредба на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не прави 1 разграничение между служителите на МВР, за разлика от други разпоредби, в раздел пети на глава седма от ЗМВР и се отнася до всички служители на МВР, независимо от техния статут и независимо от това, в коя група попадат по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, поради което поддържа, че е имала право на заплащане на посочената равностойност на безплатната храна. Поддържа, че правото да получава ежемесечно левовата равностойност на храната по чл.

181, ал. 1 от ЗМВР неправомерно е ограничено от чл. 1 на Наредба № 8121з773/01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, с което последният е излязъл извън законовата делегация по чл. 181 от ЗМВР.

Посочва, че през цялото време, в което е работила в МВР, нито веднъж не й е заплащана месечната равностойност на порциона за храна в размер от 120 лева за месец. Посочва, че настоящата искова претенция е съобразена 3годишния давностен срок. Твърди, че с неплащането на порциона за безплатна храна ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на която е следвало да заплати дължимите суми.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

Към исковата молба са приложени следните документи: Заповед № ***/13.02.2019 г.; Заповед № ***/27.09.2022 г.; Заповед № ***/01.11.2022 г.

Ищецът прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, и искане за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи.

Прави искане по чл. 190 ГПК съдът да задължи ответника да представи документи – лично досие на служителя, справка, удостоверение или служебна бележка, че за периода 17.02.2020 г. – 03.01.2023 г. ищцата е била служителка на ДКИС към МВР, както и да представи ежегодните отчети за определяне на месечни размер или левовата равностойност на хараната на служителите през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и вътрешните правила за заплата на служителите, утвърдени със Заповед № 8121з-924/04.08.2015 г. на МВР и актовете, които я изменят, допълват през процесния период от 17.02.2020 г. до 03.01.2023 г.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника МВР, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт В.Т., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове.

По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото през процесните периоди ищцата е била в служебно правоотношение към ДКИС на МВР, поради което МВР няма материална и процесуална легитимация да отговаря по предявения иск – доколкото ДКИС е самостоятелно ЮЛ и има свой бюджет. Посочва, че МВР няма правомощие да отговаря за задълженията на своите структури, които са самостоятелни юридически лица и отговарят самостоятелно с предоставеният им бюджет за задължения към техните служители.

По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия 2 период ищцата е била служител в ДКИС към МВР. Твърди се обаче, че в МВР работят три различни групи служители, чийто правен статут се определя в различни закони, като поддържа, че през процесния период ищцата е била държавен служител, чието правно положение се е уреждало от ЗДСл., съобразно императивната уредба на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР. Излага подробни доводи, че разпоредбите на ЗМВР се прилагат към държавни служителиполицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението и само тази категория служители имат право на безплатна храна или нейна равностойност. Поддържа, че Наредба № 8121з-733/01.07.2015 г. на МВР за условията и реда на получаване на храна или левовата й равностойност, министърът не е излязъл извън законовата делегация, не е ограничил права на служители, а е конкретизирал кои служители в МВР имат право на безплатна храна.

С тези аргументи се иска предявените делото срещу МВР да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Към отговора на исковата молба са представени следните писмени доказателства: Заповед № ****/31.12.2019г.; Заповед № ***/20.02.2020 г.;

Заповед № ***/30.12.2020 г.; Заповед № ***/31.12.2021 г.; Заповед № ***/10.06.2022 г.; удостоверение, относно обстоятелствата по чл.7 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г.. издадено от ДКИС с рег.№ 5290Р-6050/29.03.2023 г.; кадрова справка на ищцата с peг. № 5290- 6045/29.03.2023 г. по описа на ДКИС; 34 бр. платежни бележки; Заповед № 8121к-3298/13.02.2020 г.;

Заповед № 8121к-3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121к-3823/15.08.2022 г.; представена е и съдебна практика: копие от 11 бр. решения и 5 бр. определения.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника МВР – Дирекция „К.И.С.“, чрез главен юрисконсулт Таня Бекярова, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни и недоказани.

По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, макар през процесния период ищцата да е била държавен служител в ДКИС на МВР, доколкото ищцата е назначена като държавен служител със заповед на МВР, а ДКИС към МВР е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

По същество оспорва правото на ищцата да получава безплатна храна или нейна левова равностойност с твърденията, че в МВР има три категории служители, като според чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавен служител (извън полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението) се урежда от разпоредбите на ЗДСл, където не е предвидено право на изплащане на левовата равностойност на храна. Излагат се подробни аргументи от историческото и сравнително тълкуване на ЗМВР в подкрепа на 3 тезата, че право на безплатна храна имат само държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението по ЗМВР, но не и останалите държавни служители в администрацията – чийто статут бил уредено по ЗДСл. Посочва, че разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР е изменена през 2017 г. и 2020 г., като след измененията изрично се посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т 2 от ЗМВР се полага безплатна храна или нейна левова равностойност, при извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда и ободряващи напитки или левовата им равностойност за периода от 22 ч. до 06 ч. Поддържа, че в исковата молба ищцата не излага твърдения да е извършвала специфични дейности или да е полагала нощен труд.

С тези аргументи се иска предявените делото срещу ДКИС МВР да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът представя следните писмени доказателства: Кадрова справка рег. № 5290р-6045/29.03.2023 г.; удостоверение рег. № 5290р6050/29.03.2023 г. за използвания платен годишен отпуск; Заповед № ***/27.09.2022 г.; Заповед № 8121К-5895/15.08.2022 г.; Заповед № 8121К3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121К-3298/13.02.2020 г.; 32 бр. платежни бележки; Заповед №****/31.12.2019 г.; Заповед № ***/30.12.2020 г.; Заповед № ***/31.12.2021 г.

Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Искането на ищцовата страна за задължаване по реда на чл. 190 от ГПК на ответника да представи намиращи се у него документи – лично досие на служителя; справка, удостоверение или служебна бележка, че за периода 17.02.2020 г. – 03.01.2023 г. ищцата е била служителка на ДКИС към МВР; ежегодните отчети за определяне на месечни размер или левовата равностойност на храната на служителите през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и вътрешните правила за заплата на служителите, утвърдени със Заповед № 8121з-924/04.08.2015 г. на МВР и актовете, които я изменят, допълват през процесния период от 17.02.2020 г. до 03.01.2023 г., са допустими като направени своевременно и относими към предмета на доказване, но доколкото са представени като доказателства от ответниците искането се явява ненеобходимо.

Поначало е основателно и иск ането за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, но доколкото между страните е безспорно, че през процесния период на ищцата не е изплащана левова равностойност на безплатната храна, а за изчисляване на законната лихва за забава не са необходими специални знания (предвид наличието на лихвени калкулатори), 4 искането следва да се остави без уважение.

Представените от ищеца и ответниците писмени доказателства следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – правата на ищцата произтичат от служебното правоотношение между нея и ответната страна. Ищецът претендира заплащането на сумата от 3900 лева, представляваща равностойността на безплатната храна, дължима на служители на МВР за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г., както и обезщетение за забава в размер на 635,68 лева за периода от 01.03.2020 г. до 17.02.2023 г.

- правна квалификация – предявеният иск за сумата от 3900 лева /главница/ е с правно основание по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР , във вр. чл. 142, ал.

1 ЗМВР, а искът за сумата от 635,68 лева е с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.