Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 384 от 02.11.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
434/2026
Подписан
02.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32 ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Русе, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Велкова

Членове:Татяна Черкезова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20264500500434 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

М. Д. Г., чрез пълномощника си адв.С.К., е обжалвал решението на Районен съд - Русе, постановено по гр. д. № 4963/2025г. в частта, с която на основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 32 ал.2 от СК е осъден да плати на Е. Г. сумата от 6 780,78 евро, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските.

Излага оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, в обжалваните части.

Иска от въззивната инстанция отмяна на съдебно решение в атакуваната част и отхвърляне изцяло на предявената претенция. Претендира разноски за производството.

Ответникът по в.жалба Е. К. Г., чрез пълномощника си адв.Л.Х., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във в. жалба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е 1 неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. В рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция извърши проверка на съдебния акт.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същите следва да бъдат потвърдени по изложените в тях съображения.

Производството е образувано по иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 32 ал. 2 от СК.

От фактическа страна по делото е установено, че с влязло в сила Решение № 291/18.05.2021 г. по гр. дело № 425/2021 г. по описа на РРС бил прекратен сключеният на 20.07.2007 г. между страните по делото Е. К. Г. и М.

Д. Г. / съответно ищец и ответник в първоинстанционното производство / брак, като фактическата им раздяла датирала от м. декември 2020 г. По време на брака съпругата сключила на 28.07.2014 г. с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление, за сумата 13 000 евро / с равностойност 25 425,79 лева /, вноските по който погасявала. На 31.07.2019 г. сключила втори договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ АД, за сумата 30 000 лева, с част от който - в размер на 15 409,62 лева, бил рефинансиран първият - от 28.07.2014 г., като бил погасен изцяло, а остатъкът от кредита ползвали да върнат на родителите на Г., които били заплатили професионалните шофьорски курсове на ответника, както и за задоволяване на други семейни нужди. На 13.12.2021г. – след прекратяване на брака, Е. Г. сключила с „ Банка ДСК „ АД трети договор за кредит – за 25 000 лева.

През 2021г. Г. предявила срещу бившия си съпруг иск по чл. 59 от ЗЗД вр. чл.32 ал. 2 от СК, като по образуваното гр. дело № 5107/2021 г. на РРС с Решение №962/06.07.2022г. / Решение № 198/02.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № 197/2023 г. по описа на Окръжен съд-Русе/, влязло в сила на 03.10.2023г., той бил осъден да й заплати общо сумата от 992,81 лева, представляваща половината от платените от нея погасителни вноски по договора за кредит от 31.07.2019 г. за периода от м. декември 2020 г. – фактическата раздяла, до м. 05.2021 г., като дължима част от солидарно поети от двамата задължения по договори за банков кредит.

От приетото от първоинстанционния съд по настоящото дело заключение на СИЕ се установява, че задължението по Договор за потребителски кредит №********* от 28.07.2014 г. с главница 13 000 евро / с равностойност 25425,79 лева / е погасено на 31.07.2019 г., по Договор за потребителски кредит №********* от 31.07.2019 г. с главница 30 000 лева е погасено на 14.12.2021 г., а по Договор за потребителски кредит № 28638745 от 13.12.2021 г. с главница 25 000 лева е погасено на 14.12.2021 г. По първия договор ищцата направила 60 редовни вноски, след което на 31.07.2019 г. направила пълно предсрочно погасяване на кредита със сумата 7 862,05 евро / с равностойност 15 376,83 лева /, и общият размер на платените суми по кредита /главница и договорна лихва / възлиза на 17 548,03 евро / с 2 равностойност 34 320,96 лева /. По Договор за потребителски 31.07.2019 г. направила 28 редовни вноски, след което пълно предсрочно погасяване на кредита на 14.12.2021 г. със сумата 24 540,02 лева, като общият размер на платените суми по кредита /главница, договорна лихва, такси / е 34 016,38 лева. По Договор за потребителски кредит от 13.12.2021 г. с главница 25 000 лева ищцата направила 30 редовни вноски, след което погасила задължението предсрочно на 28.05.2024 г. , със сумата 17 525,88 лева, като общият размер на платените суми по кредита / главница, договорна лихва, такси / е 27 568,40 лева. Трите кредита били обслужвани по разплащателна сметка на ищцата, по която в процесния период няма внесени суми от М. Г.. Общият размер на изплатените от Е. Г. суми по договора за кредит от 31.07.2019 г., предоговорен с кредит от 13.12.2021 г., за периода 01.06.2021 г. - 08.05.2024 г., възлиза на 29 552,50 лева.

В. лице сочи и че по разплащателната сметка на Е. Г. в „Банка ДСК“ АД реално е постъпила сумата 25 000 лева,представляваща главницата по Договор от 13.12.2021 г., която е използвана за следните плащания: с 24 540,02 лева окончателно е погасено задължението по сключения Договор от 31.07.2019 г., платени са и две такси - 100 лева и 360 лева. На 31.07.2019 г. по разплащателната сметка на Е. Г. в „Банка ДСК" АД е предоставената сумата 30 000 лева - главницата по Договор за потребителски кредит от 31.07.2019 г., която е усвоена, както следва : на 31.07.2019 г. с 15 409,62 лева окончателно е погасено задължението по сключения Договор за потребителски кредит от 28.07.2014 г, платена е такса за разглеждане и одобряване на кредита в размер на 200 лева, на 31.07.2019 г. със сумата от 981,47 лева окончателно е погасен друг кредит на ищцата в банката - по договор № 26061859, на 31.07.2019 г. е изтеглена сума в брой -13 000 лева, на 31.07.2019 г. по разплащателната сметка на ищцата е останала наличната сумата 408,91 лева.

Първоинстанционният съд е отчел, че по силата на чл. 32 ал. 2 от СК, когато задължение бъде поето от единия съпруг за задоволяване на нужди на семейството, двамата съпрузи отговарят за него солидарно, но че по силата на чл. 127 ал.1 от ЗЗД във вътрешните им отношения платеното следва да се понесе по равно, ако е изразходвано за задоволяване нуждите на семейството, в каквато насока по делото са ангажирани гласни и писмени доказателства.

Правилно районният съд е съобразил, че между същите страни и на същото основание е бил разгледан идентичен на настоящия спор, и постановено Решение №198/02.06.2023 г. по в.гр.д. №197/2023г. на РОС, с което М. Д. Г. бил осъден да плати на Е. К. Г. изплатени от нея погасителни вноски по договор за кредит, в периода м.12.2020 г. – м.05.2021 г., като правопораждащият юридически факт е същият договор за кредит от 2019 г., установен в предходното производство, съответно обвързващ решаващия настоящото дело съд.

Установено по делото е, че по време на брака между страните ищцата е изтеглила два кредита за задоволяване на финансовите нужди на семейството.

Кредитът от 2021 г. не е бил предназначен и използван за задоволяване на семейни нужди, тъй като към момента на сключване на договора бракът на 3 страните бил прекратен. Видно от експертното заключение, с кредита от 2021г. е погасявано задължението по договора за кредит от 2019 г., за който безспорно двамата съпрузи отговарят солидарно съгласно чл. 32 ал. 2 от СК.

Ето защо изводът на районния съд, че искът по чл. 127 ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан, и М. Г. следва да заплати на бившата си съпруга половината от платеното от нея за погасяването на задължението по договора от 2019 г. е правилен и законосъобразен, и като такъв се споделя изцяло от въззивната инстанция. След м. 05.2021 г. същата е направила 6 вноски за окончателно погасяване на задължението – две по 330,85 лева и четири по 330,60 лева, / общо 1984,10 лева/, и на 14.12.2021 г. внесла сумата от 25 540,02 лева, или общо 26 524,12 лева. Половината от тази сума - 13 262,06 лева, / с равностойност 6780,78 евро / М. Г. дължи, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. За останалата претендирана сума - над 13 262,06 лева, до пълния предявен размер от 14 726,25 лева / с равностойност 7529,41 евро /, исковата претенция правилно е отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото в тежест на в.жалбоподател е да плати сторените от ответника по в.жалба разноски за настоящата инстанция, но такива не са претендирани.

Така мотивиран, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 424/24.03.2026г., постановено по гр. д.

№ 4963/2025г. по описа на Районен съд - Русе, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 32 ал.2 от СК М. Д. Г. е осъден да плати на Е. К. Г. сумата от 6 780,78 евро , представляваща половината от изплатени от Е. Г. суми по сключен с „ Банка ДСК „ АД Договор за текущо потребление от 31.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.08.2025г., до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в 1- месечен срок от съобщаването, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4